Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Жената, която помни всеки ден от живота си от седмия си ден на този свят до днес Ребека Шарък помни дори как като бебе майка й я е повивала.

Австралийката Ребека Шарък страда от рядък синдром, който не позволява да забравя нищо

Спомням си как бях увита в меко розово одеяло, докато мама ме гушкаше”, разказва Ребека Шарък един от първите си спомени. И докато повечето хора не могат да разкажат нищо от това, което им се е случило преди 4-годишна възраст, най-ранният спомен на австралийката е още от нейния седми ден на този свят.

След него тя помни всички следващи дни от живота си, и то не като мъгляво носталгично усещане, а като ясна картина с конкретни детайли. Причина за това странно състояние на нейната памет е

рядък синдром,

наречен хипертимезия.

Това е много рядко състояние на паметта. Хората, които имат тази диагноза, просто не могат да забравят. Те помнят буквално всеки ден от живота си в детайли. Знаят какви дрехи са носили, какво са яли и какви новини са чули на същата дата преди пет, десет или двадесет години. Ребека Шарък например смята, че си спомня ясно всичко от първите си дни в люлката до ден днешен. Разбира се, веднага се намерили скептици, които заподозрели, че австралийката лъже

в търсене на евтина слава. Тя лесно оборва тези обвинения, като без проблем цитира значими световни събития ден по ден. Така тя доказала, че не просто не си измисля непроверими неща от миналото си, а че е запаметила абсолютно цялото си минало.

“Първоначално смятах, че всъщност това е нормално и всички хора са така. Разбрах, че съм различна на 23 януари 2011 г. Тогава гледах по телевизията с родителите ми предаване за хората с хипертимезия. Участниците в предаването

разказваха детайли от живота си

отпреди десетки години. Репортерът ги слушаше и се удивляваше. Тогава попитах нашите защо този човек се учудва, не е ли нормално това?!” Родителите на Ребека й обяснили, че всъщност това изобщо не е нормално, и се досетили, че може би тя е в същото състояние.

Скоро след това семейството се свързало с учените, подготвили предаването за хипертимезията. Ребека била тествана и диагностицирана с този синдром през 2013 г. Невролозите и психолозите могат да разкажат малко за него.

Той е регистриран след 2000 г.,

а записаните случаи на хора с подобно състояние в световен мащаб са едва около 60. Повечето споделят еднакви симптоми – просто запомнят всичко. Често, както и в случая с Ребека, състоянието е придружено с аутизъм.

Аутизмът обаче не е причина за хипертимезията и засега няма такива доказателства. Според изследвания темпоралният лоб на мозъка, отговорен за дългосрочната памет, е много по-голям при хората с такъв синдром. Средностатистически първите спомени на хората са от около 4-годишна възраст. Все още не е ясно защо забравяме всичко, случило се преди това.

Теориите са, че или до един момент от развитието ни мозъкът не е достатъчно развит, или че чисто и просто времето унищожава част от информацията, за да освободи място за нова. Това обаче не се случва при хора като Ребека. Тяхното съзнание записва всяка случка и я съхранява през целия им живот. И колкото и да е интересно за науката, това състояние

може да създаде огромни проблеми

на страдащите от него.

“Съзнанието ми е постоянно претоварено от всички спомени, които ме заливат - твърди Ребека. - Когато се връщам към момент, в който съм била само на три години, емоционално се отнасям към този спомен като тригодишно дете, въпреки че съзнанието ми е на възрастен човек.” Това несъответствие между съзнание и емоции води до честа тревожност и депресия. За да се справя с лошите спомени от миналото, които ние можем да забравяме, Ребека се опитва да си набелязва и припомня хубавите моменти от същия ден, но през миналата година.

“Те ме държат далеч от натрапчивите мисли - споделя тя пред Би Би Си. - Често в съзнанието ми е останал единствено начинът, по който съм се чувствала в определен момент, и това е ценното за мен – не мога да загубя не само лошото, но и хубавото.” Това, което хипертимезията дава на науката, е уникален поглед върху съзнанието ни като много малки деца – нещо, което било непозната зона за психолозите досега. Ребека Шарък например разказва как като бебе тя просто се е радвала на света около нея, оглеждала го и го изучавала: “Един ден, когато бях на около година и половина и наблюдавах въртящата се играчка на креватчето ми, ми хрумна идеята да стана и да се опитам да достигна тази играчка. Тогава започнах да прохождам.” Заради тези

уникални спомени,

които другите хора на практика нямат, Ребека е част от няколко научни проекта на Калифорнийския университет. С нейна помощ учените се опитват да разберат повече за работата на съзнанието, а така да се доближат и до разбирането за болестта на Алцхаймер.

Какво лечение търси австролийката, четете в хартиеното издание. 

Коментара ()

Вашият коментар