За два празника в делника
Малки красиви случки минаха незабелязани
Прочетох, че две момчета и едно момиче всяка нощ рисували цветя по централните бургаски улици. Идеята била всички основни улици в града да бъдат изрисувани. В информацията, която прочетох, изобщо не се споменават имената и възрастта на младите художници, което я прави поне лично за мен още по-приказна.
Естествено, за да намериш тази новина в медийното пространство, трябва много да се ровиш, трябва ти направо късмет. Трябва да преминеш през хиляда гадости, за да стигнеш до нея - сложена някъде съвсем в края, в паяжините на информационния поток. Имам дори усещането, че от такива неща
някак се срамуваме,
прекалено романтични са, не искаме да ги изказваме достатъчно, да ги коментираме. И тук имам предвид не само медиите, а и всички нас. Под материала прочетох един-единствен коментар, и до там. Ако беше за нещо друго, в което има кръв, тарикатщина, чалга, клюка, щеше да се коментира активно, да се споделя, да намира отзвук. А че някакви деца правят нещо наистина смислено, приказно, красиво, дори без да казват имената си, все едно няма такава новина. И ако това беше единичен пример – разбирам. Но имам чувството, че с повечето подобни неща е така.
Просто не се забелязват
Подминават се. Явно толкова сме потънали в обратния свят, явно толкова ни вълнуват онези, другите неща, толкова сме се вкопчили в тях, че сетивата ни са се епилирали и много са се изтънили.
Знам, че на фона на самолети, Каталуня, конгреси, оставки, “Пирогов” и какво ли още не, едни цветя върху асфалта са просто нищо за много хора. И сигурно гледат с голяма насмешка и вероятно със състрадание към пишещия тези редове.
Но знам и че колкото повече забелязваме подобни работи, приемаме ги вътре в себе си, толкова повече самите ние ще се чувстваме по-красиви и единствени. Например ще се поздравяваме по улиците, а няма да се гледаме мрачно, с опакото на бялото в окото. Няма да хвърляме фасове където ни падне. Няма да се псуваме за щяло и нещяло. Въобще ще търсим в живота и около него едни други работи, малко по-вечни, малко по-мъдри. И със сигурност значими за много по-дълги отрязъци от време.
Едно от нещата, които ни спъват днес в движението ни напред, е точно това - страхът да видим красивото, срамът да го докоснем, притеснението, че ще прозвучи наивно, детинско.
Да, животът е труден и за такива неща сякаш все няма време нито в медиите, нито в самите нас. Но колкото повече се увеличи обемът на сърцето точно към подобни неща, към подобни вокали на красотата, каквато е артистичната случка в Бургас, толкова повече неща ще ни се оправят.
Искам само да намекна, че когато говоря за красота, не бих искал да се разбира единствено изкуство, а красота във всичките й параметри, състояния и движения. Защото красота има не само в изкуството, а и в поведението, отношението към другите. Процеп, през който гледаш на времето и света с едно специално вълнение.
Тук искам да вмъкна още нещо, което прочетох, и въобще не знам дали се чу за тази новина. В центъра на София свири уличен музикант. Възрастна жена от тези, които са много вкусни за “ало измамниците”,
хвърлила с
щипка 10 лева
от терасата си,
за да възнагради музиканта, който свирил под балкона й. Ето, това пак е красота. На фона на всички “ало терористи”. На фона на голямото мятане от балконите на хиляди левове. И поне лично за мен, че това се е случило, че на тази възрастна жена й е минало през главата да го направи, си е отвсякъде новина. И то от тези новини, в които можеш да намериш стотици позитиви, да се усмихнеш, да си кажеш, че наистина животът е нещо, което си заслужава. А и си мисля, че подобни примери като двата, споделени горе, са си направо празник в делника, в който сме се схлупили.
Най-четени
-
Ти си комплексар!
1. Имаш айфон за 2000 лева (но не говориш по него, а само „чукваш", за да не се набутваш) 2. В заведение винаги слагаш ключовете от колата си върху масата (да е ясно на всички, че баровците карат BMW
-
Любимите ми 50 книги
Разпределил съм ги по възрастови групи. Започвам с първите – книги, които са ми били любими, преди да навърша 10 години: 1. Шарл Перо - Приказки Най-добрият старт на пътешествието в света на книгите
-
Галерия Защо и трите сериала за HBO са на БНТ
Националната телевизия е най-добрият партньор в България за кинопроизводство, като осигурява най-високите бюджети и творческа свобода Невинаги достатъчното пари могат да гарантират добър резултат
-
Кой постъпва честно, не живее лесно
"Кой постъпва честно, не живее лесно. Кой излезе прав, не излиза здрав. Кой душа не продава, той имотен не става." 102 години от рождението на Радой Ралин
-
Галерия Честит да си! Съдба моя!
Днес мажоритарният собственик на "ПФК Левски" и голмайстор №1 в историята на клуба Наско Сираков празнува своя 62-ри рожден ден. Неговата любима жена Илиана Раева му направи честитка и в социалните