B началото на тридесетте години почти всяка сутрин стражарите прибират трупове на застреляни, намушкани или удушени.

Из София и цялата страна не секва поредица от убийства. Борбата е кой да оглави ВМРО - Ванче Михайлов или генерал Протогеров.

В края на 1932 г. Ванче вече е на път да сложи ръка върху организацията. За целта не се подбират средства - всички противници са безмилостно избивани. Не ги спасява нищо - нито укриването, нито бягството в чужбина, нито защитата на полицията. Убийците на Ванче Михайлов ги застигат навсякъде, затвърждавайки образа му на твърд и безкомпромисен лидер на ВМРО, който помита всичко по пътя си.

В този период като

най-дръзко и безкомпромисно

се смята убийството на Георги Дерменджиев. Дерменджиев е скрит на възможно най-строго охраняваното място в държавата - третия етаж, крило 8 на Централния Софийски затвор, където се намират смъртниците. Затворът е опасан от стена. По нея в кули стои охрана. Вътре също е пълно с пазачи. Смъртниците се охраняват отделно.

Дерменджиев има защо да е в затвора. На 6 декември 1932 година той прави опит да убие народния представител Стоян Филипов, член на македонската група на Ванче Михайлов в Народното събрание. Някогашният прославен неврокопски войвода и ръководител на Поройския революционен окръг Филипов е само ранен, но загива телохранителят му Анчо Соколов.

Дерменджиев е арестуван и откаран в затвора.

Още същия ден Ванче Михайлов издава присъдата му - да бъде убит.

Властите, които имат шпиони във ВМРО, разбират за решението и решават да сменят местонахождението на мишената, за да не може да бъде ликвидирана.

Малко преди Дерменджиев да бъде преместен от несигурната полицейска килия на непристъпния трети етаж, Ангел Анджев, член на ВМРО, който изтърпява лека присъда за кражба в същия затвор, получава нареждане да екзекутира "предателя". Заповедта е написана със симпатично мастило между редовете на писмо на негов близък.

Анджев подготвя внимателно оръжието си - нож от метална пръчка на креват. Понеже присъдата му е малка, за дребна кражба, той е ангажиран по ремонта на затвора и разполага с пила, с която изостря желязото от двете страни.

Благодарение на възможността да се движи свободно, Анджев има възможност да разговаря през прозорчето на килията му с новопристигналия затворник,

набелязания за убиване

Георги Дерменджиев, веднага след задържането му. Македонският отмъстител се представя за поддръжник и съмишленик на протогеровистите. Анджев предлага на Дерменджиев да го изпере, урежда пренасянето на дрехите му и друг личен багаж от квартирата му в затвора. По този начин доверието на бъдещата жертва е бързо и лесно спечелено. Надзирателите в затвора, които са свикнали да виждат Анджев да ходи насам-натам, не могат и да предположат, че той ще бъде македонският убиец, за когото са предупредени да внимават.

На 8 март 1933 г. по обед, вече преместен в непристъпното крило на смъртниците, Георги Дерменджиев отива до тоалетната. Предишния ден се е уговорил за среща в точен час с Анджев. Двамата трябва да се видят в затворническия клозет и да си поговорят като съмишленици. Анджев, който помага по поддръжката на затвора, заявява на пазачите на крилото, че е пратен да ремонтира течащите чешми в нужника. Без да се замислят много, охранителните отключват тежките врати на смъртниците и пускат майстора. Те не знаят, че вместо инструменти, в чантата си той носи самоделен нож.

Анджев влиза в тоалетната.

В една от кабинките, която е без врати, го чака Дерменджиев. "Разговорът" започва веднага. С няколко удара убиецът намушква със заостреното желязо обявения за предател в корема. Дерменджиев се свлича до стената, викайки за помощ. Охраната се втурва и арестува Анджев, който не се съпротивлява. Наръганият спешно е откаран в болница, където умира от раните си.

Ванче Михайлов отново е показал, че дългата му ръка може да стигне всеки и навсякъде.

Престъплението е бързо изяснено. Ангел Анджев сътрудничи на разследването. Да, той е извършил убийството,

защото е член на ВМРО и като такъв е длъжен да се подчини на заповедта, която е получил. В противен случай ще бъде убит. Член 206 на глава 2 "Терористични групи" от Правилника на ВМРО, приет на Кюстендилския конгрес на организацията през 1908 г. гласи: "На терористичните групи се възлага екзекутирането на видни политически личности, правене на атентати и пр. Всяка заповед веднага се изпълнява. Оня, който се откаже без уважителни причини, подлежи на най-строго наказание."

Прокурорът Васил Икономов, председателят на съда Димитър Пеев и членовете на съда Иван Николов и Господин Живков се намират в много

деликатна ситуация.

От една страна, мотивът на защитата, базиращ се на устава на ВМРО, е сериозен. С него се съобразява в немалко случаи и европейското съдопроизводство. Достатъчно е да се припомни случая с убийството на Тодор Паница от Менча Кърничева, която австрийският съд освобождава от тежка отговорност на същото основание. От друга страна, освобождаването на извършителя ще даде повод за други подобни престъпления, защото убийците ще чувстват, че действат безнаказано.

За чест на съда той не приема обяснението на защитата и подсъдимия, че членуването във ВМРО го задължавало да убие Георги Дерменджиев под страх от смъртно наказание. От показанията на свидетелите съдът не може да дойде до убеждението за верността на това твърдение. Той приема, че дори да е така, подсъдимият още с постъпването си във ВМРО е знаел за този член в устава на организацията. След като е влязъл доброволно в организацията, той сам е приел да изпълнява наредби, неизпълнението на които се заплашва със смърт. Това изключва напълно прилагането на член 46 от НЗ, според който при съществуването на непосредствена опасност за живота е допустима неизбежна защита дори чрез убийство. За

смекчаващо вината обстоятелство

съдът приема, че подсъдимият Ангел Анжев не е един вулгарен убиец, нито се е решил да извърши убийството по свои лични съображения, а по съвест е бил убеден, че служи на една права кауза, на едно чисто и високо дело, като е изпълнил заповедта на една организация, в която той има сляпа вяра.

Поради това съдът налага само доживотен строг тъмничен затвор на Ангел Анжев с лишаване от права по член 30 завинаги и да заплати съдебните разноски в размер на 300 лв. Първата съдебна инстанция се оказва на висота и дава урок по правосъдие на европейските си колеги.