Последен оргазъм на “демократичната общност”

Много се обърка светът. Знаем, че “демократичната общност” е антикомунистическа. Най-яркият антикомунист на хоризонта е храбрият разследващ политолог Антон Тодоров.

Но ето че някои знакови фигури от “демократичната общност” се обявиха против назначаването на Тодоров за повелител на досиетата. Къде е логиката, питам аз? Логиката е като при магнитите – еднаквите полюси се отблъскват. Но защо тогава и БСП, и президентът също се обявиха против Тодоров? Много просто, защото левицата пак не си направи труда да мисли с два хода напред.

Всъщност политологът Тодоров е най-силният коз на БСП. Кого разобличи той досега? Плевнелиев, Борисов, Костов, Кунева и целия й Реформаторски блок, и така нататък - все елитните играчи от другата страна на барикадата. Той разчисти на Нинова пътя, за да избере президент и аха-аха да победи на парламентарните избори.

Ако БСП бе се съгласила Тодоров да вземе комисията по досиетата, доволна щеше да остане. Защото, ако някой може да закрие тази комисия, това е именно неудържимият Тодоров. Но кой знае, столетницата е мъдра. Може би мисли не два, а 3-4 хода напред. Може би планира някой ден да направи Тодоров своя председател.

Достатъчно ме изненада Бойко Борисов, като назначи Тодоров за депутат, въпреки че той го бе изкарал мафиот в своя бестселър. Но пък аз отдавна забелязвам у премиера наченки на мазохизъм, обича да обръща другата буза. После се разбра, че било хватка от каратето. От филмите знам, че в тези изкуства най-важното е да се използва устремът на противника. Видиш ли го устремен, дръпни го накъдето се е засилил и сам ще се изтърколи.

В миналия парламент Борисов не спря устрема на своя най-лют предизборен душманин, “демократичната общност”, а обратното – насърчи я с няколко министерства. Не мога да дам оценка дали министрите й бяха гении, но самият факт, че седнаха в скута на Бойко, ги направи лесна плячка за зевзеците. В този смисъл съвкупната “демократична общност” се превърна в колективен Антон Тодоров – първо разобличава, а после се присъединява към разобличените.

Но не й е лесно на общността, от 2001 г. гемията й все потъва. Онзи ден тя направи симпозиум, за да си каже кривиците, както би се изразил Левски. От името на “демократичната общност” се събраха 1-2 бивши политици и 20-30 политолози и социолози, които в миналото помагаха с мъдри съвети на СДС, ДСБ, РБ, ДБ и други увяхнали проекти. Организатор на седянката бе Реформаторският блок, а разноските - от фондацията “Конрад Аденауер”. Тя пък е филиал на партията на Меркел, така че работата е сериозна.

Четох какво са говорили и какво да кажа – трябва да им се помогне отвън. Когато една система се обърка, само външната помощ може да я вкара в пътя. Защото очевидно е, че тази общност е зациклила. Партиите, на които тя оказваше пропагандни услуги, се провалиха до една и изчезнаха. Идеологическите й конструкти се оказаха ялови, а делата във властта – невъзхитителни. Избирателят бяга от тях като от чумави, а те го мислят за прост. Както каза Гроздан Караджов, “политическото й представителство (на демократичната общност) е егалитарно, то смята, че е право дори когато греши и повтаря едни и същи грешки, вярвайки, че резултатът ще е различен, и той е – уви, все по-лош”.

Уви, “демократичната общност” не успя да се хване за ушите и да се вдигне. Това е моето повърхностно впечатление от думите на уважаемите демократи, доколкото съм запознат с тях от медиите.

Но и те самите си го признават. Затова ще се опитам да помогна с някои скромни съвети, които те гарантирано няма да послушат и в това им е грешката. Първо, спрете да се самоназовавате “демократичната общност”. Това предполага, че всички други общности не са демократични. Вие сте хора, другите – не. Погледнато отвън, това е някакво маниакално разстройство на личността.

Но няма как да си демократ, ако не признаваш своите противници също за демократи. Особено ако са избрани в парламента за разлика от теб.

С други думи, ако смятате себе си за единствените истински демократи, значи изобщо не сте никакви демократи, а точно обратното. Сядайте да пишете “Майн камф”.

Но на пленума режисьорът Стоян Радев нарекъл тази общност, “демократична аристокрация”. В такъв случай Борисов е плебейски херцог, а Нинова – чернокоса блондинка, което май не е далеч от истината. Думата “демократ” е като думата “патриот” – всички сме такива. Затова “демократичната общност” страда от криза на идентичността. Леви ли сте, десни ли сте? Консерватори или либерали? От “Левски” или от ЦСКА?

Аз бих нахвърлял три-четири конкретни особености на “демократичната общност”. Първо, в нея преобладават русофобите. Това е чудесно, но лошото е, че народът ни е русофилски. Второ, общността декламира идеалите на антикомунизма. Лошото е, че комунизмът отдавна умря. Трето, демократите са ужким десни, а капиталистите изобщо не ги подкрепят. Това е сигурен признак, че не са десни.

Какво обединява и мотивира общността? Аз бих казал, че това са грантовете на чуждите фондации като “Конрад Аденауер” и пр. Няма лошо, но човек трябва да знае, че това е нож с две остриета. Чужди финанси означава чужди опорни точки. Ако не си отваряте очите, българското население в своето невежество може да възприеме “демократичната общност” като чуждо тяло. Има неща, които може да се говорят в кръчмите, но не и пред микрофоните. Например прозрението на Антоний Гълъбов, че “доминиращият тип култура в България е политическата култура на поданика, а не на гражданина”, може да се окаже пагубно за “демократичната общност”. Първо, не усещате ли колко банална и изсмукана от пръстите е тази формула?

Всъщност Гълъбов иска да каже, че “мат’рялът” е лош и не става за неговия проект. Уви, в демокрацията се налага да се изпълнява проектът на мат’ряла.

Дали си поданик или гражданин, личи по това какво правиш в решаващите моменти. В най-решаващия момент “демократичната общност” застана твърдо срещу народа си, когато отхвърли резултатите от референдума. Отхвърли ги категорично, и при това единодушно, както едно време трудовите колективи приемаха единодушно решенията на Политбюро.

Как пък нямаше някакво разногласие от кумова срама? На дискусията в парламента от името на общността пръв се възправи Огнян Минчев, за да обяви, че всички те имат твърда единна позиция и тя е против референдума и против мажоритарния вот. След него всичките 20-30 политолози и социолози издекламираха буквално същите опорни точки.

В казармата така дават тон за песен. В целия свят политолозите са разделени и спорят, само у нас са единни и непоклатими. Спуснат ли й опорните точки, нашата “демократична общност” марширува в крак с гъша стъпка. Велик е нашият войник. Уррррааааааа!!!

Такава сплотена общност няма дори в Северна Корея. Пиша това с прискърбие, защото българската политика наистина има нужда от промяна, от някаква нова сила, която да разбие олигархичното статукво, да вкара съдебната система в пътя, да подгони корупцията и т.н.