Как да стана нов човек - не мога само на вода, нито само на кореноплодни, нито на зехтин.

Един мой познат на вече доста години съвсем сериозно ми каза, че от близо половин година е спрял да се храни. Влязъл е в обществото, в което членуващите не ядат нищо три дни в седмицата и пият само вода с лимон. През останалите четири дни консумират само плодове.

Този мой познат скоро отишъл на лекар за пълни изследвания и медикът му съобщил, че всичко му е като на двайсетгодишен, а той сега е на повече от седемдесет и пет.

Според този мой познат, освен че гладът е полезен и пречиства, всички храни са абсолютно заразени. Всичко, което се продава, е отрова и по-добре да забравиш за закуски, вечери и други подобни.

Този мой познат, докато ми говореше, така ме гледаше с очите, че вътре в тях видях здравето отблизо, както се казва в едно предаване.

Замислих се. Сигурно е прав. И още ми каза, че като влезеш в това общество, непрекъснато държиш връзка с останалите членове. И докато гладували, си говорили предимно хубави работи. Под хубави да съм разбирал палави.

И пак се замислих. И аз знаех, че гладът е полезен, но чак пък толкова. А и той все пак не е на малко години, не е дори във втора младост. След кратката беседа за гладуването направо ми се прииска да се прибера и да дам хладилника и готварската печка за скрап, а на тяхно място да сложа още поне две чешми.

Не мина и час от лекцията, виждам друг мой познат, когото не бях срещал поне трийсет години, и той на доста солидна възраст. Сподели, че е направо нов човек от известно време. И го питам: Как стана такъв? Храня се правилно. Ям единствено и само кореноплодни. Сокове, сокове, сокове и това е. Всичко друго е смърт за организма и за тялото. Всичко друго е менте.

Иначе отиваш към некролог. И докато ми говори и ме гледа с очите, вътре в тях виждам пак заглавието на онова предаване. Ама как така само, питам го. Ами така – сутрин, обед, вечер сокове. Изстискваш и пиеш. И нищо друго. Екомеко, това са пълни глупости. Само будалкат хората. Само кореноплодни и нямаш кръвно, нямаш захар. Нямаш си представа в каква форма съм. Направо...

Под “направо” да съм разбирал онова нещо. Пак се замислих - сутрин, обед, вечер кореноплодни. Малко сложно. Но все пак в този момент в съзнанието ми се появи червено цвекло, изваяно от бронз в градската градина. Такъв огромен култ изпитах към кореноплодните. Такава любов и преклонение.

Но все пак си викам - хората изтрещяха. Това си е самата истина. И тръгнах с нездравословната си походка по улиците, прегърбен от мисли и разсъждения. Кое от двете да избера? Как и аз да стана нов човек? И си казах: Явно ще умирам. Двете предложения са доста далече от мен. Нито мога само на вода, нито само на кореноплодни.

Прибрах се. Един от най-близките ми приятели ми се обади да ми каже, че синът му е приет в университета. И между другото ми вика: Да знаеш, че от една седмица съм само на зехтин Сутрин, обед, вечер по две-три супени лъжици. Но трябва да е истински, студено пресован. Злато е това! Природно злато за здравето. Не можеш да си представиш как се чувствам. Ще им купувам гадостите. Аз бях дотук. В магазин няма да вляза повече. Няма да им стъпя.

Затворих телефона. Усетих, че ръцете ми треперят. Не знаех, че има и зехтинова диета. Започнах да правя паникатака. Някъде по същото време по телевизията мярнах Ути, който готвеше на площада в Лом рибена чорба. И душата ми направо се сви за хората от дунавския град. И си казах: Без туй нещата там не са на добре, ами сега и това да им се случи. Риба.