Само няколко дни след откриването в Москва на паметник на прочутия конструктор на Михаил Калашников - създателя на легендарното автоматично огнестрелно оръжие - работници отстраниха една от металните гравюри в скулптурната композиция, изобразяваща германска пушка, която според мнозина е послужила за образец на руския автомат, предаде Асошиейтед прес.

Монументът представлява статуя на конструктора, а на свързана с нея скулптура е изобразен Свети Георги, който сразява змей с копие, на върха на което е изобразен автоматът АК-47. Именно в гравюрите, съпътстващи тази статуя, са изобразени различни пушки, една от които се оказало, че е моделът StG44, използван от нацистка Германия. Това неудобно изображение било премахнато.

По този повод руският министър на културата Владимир Медински, цитиран от ТАСС, казал: "Всичко това има един голям плюс - сега всеки точно ще знае, че по своята конструкция АК и германският автомат са абсолютно различни огнестрелни оръжия".

Съвременни историци и военни експерти обаче са на съвсем друго мнение -

не съветски инженери, а германски оръжейни конструктори стоят зад създаването на смъртоносните автомати, наречени АК-47.

 Интензивните опити за клониране на немското изобретение започват на 15 юли 1943 година. На тази дата пред техническия съвет на Народния комисариат по въоръженията, в който участват и специалисти конструктори, е бил демонстриран трофеен МР-43 и патрона за него. Заседанието завършва с решение за създаването в най-кратки срокове на подобно съветско оръжие. Решението е взето, но се оказва, че задачата не е никак лесна и две години след това напредъкът е, меко казано, незначителен Тогава никой дори не криел, че трябва да се направи точно копие на германския автомат и със задачата се заемат 5 групи от инженери, между които е и бъдещият "велик конструктор" Калашников. Още в началото на войната Германия разработва нов патрон 7,92 мм. Впоследствие Хуго Шмайзер създава за него опитен образец на ново оръжие Mkb-42 (Maschinenkarabiner).

Следват изпитания на Източния фронт през 1942 година, модификации и в началото на 1943 година оръжието в малка серия като МР-43 (Maschinenpistole) е пуснато в серийно производство с около 1200 бройки на месец. Обяснението за това малко количество е, че германското ръководство и лично Хитлер са били против масовото превъоръжаване на армията по време на интензивните бойни действия. По тази причина първоначално новото оръжие е доставено на танковите части и елитните подразделения от Waffen SS.

Едва през 1944 г. усъвършенстваният вариант на системата “Шмайзер” е пуснат в масово производство под име StG-44 Sturmgewehr(щурмова винтовка). По този начин немският конструктор създава нов клас стрелково оръжие с блестящо бъдеще - щурмовата винтовка. Днес то доминира в цял свят и едва ли има човек да не е чувал за американската M-16 или, разбира се, за автомат “Калашников”, който представлява “Дистинската” немска щурмова винтовка. След като виждат немския STG 44, съветските военни специалисти решават, че трябва да го нагодят към своя калибър - 7,62х39. През април 1945 г. американски войски завземат град Зул, където е съсредоточено производството на немските автомати.

Те обаче не проявяват интерес към щурмгеверите. След две години неуспешни опити за копиране на автомата през август 1945 г. руснаците молят американските си съюзници да им доставят 50 бройки Stg-44 от последните модификации, налични в складовете на фабриката. Молбата им е удовлетворена и оръжията заминават за СССР заедно с 10 785 страници чертежи и техническа документация. По-късно Тюрингия попада в съветската окупационна зона и в завода се демонтират и прилежно опаковат оръжейните производствени линии. Оборудването и строго охраняваните немски специалисти пристигат в Ижевск на 24 октомври 1946 г., а към тях се присъединяват и други известни немски конструктори. През 1946 г. групата на инж. Булкин, която е базирана в град Тула, успява да създаде нападателна пушка АВ-46/ТКВ-415. Групата на Дементиев пък, която създава автоматичната пушка АД, се намира в град Ковров. По това време там е и Михаил Калашников, който се води автор на АК-46 - точно копие на германския STG-44. В същото време, през октомври 1946г., 62-годишният Шмайзер получава заповед да стегне багажа си за СССР. Заедно с него потеглят и демонтираните производствени линии на завода. Конструктори и машини са пребазирани в Ижевск, известен с големите си оръжейни заводи. Само година по-късно са първите успешни изпитания на АК. В този момент, според новата версия, се появява Михаил Калашников. Тя има своите основания в твърдението, че войникът наистина не е имал техническо образование. Лично Сталин наредил да се разработи легендата за младежа от народа, чийто технически гений надвил маститите доценти и професори. И докато пропагандната машина изграждала мита за Калашников, екипът на Шмайзер напредвал. И наистина след установяването на германците в СССР работата потръгва бързо. През 1948 г. се извършват първите изпитания на АК и те са много успешни. Тук е мястото да уточним, че в този период съкращението АК няма нищо общо със сержант Калашников и не означава "автомат “Калашников", а "автоматический карабин". През 1952 г. АК-47 е утвърден за масово производство и започва приемането му на въоръжение в Съветската армия. Какъв е действителният принос на Хуго Шмайзер в разработката на АК-47, след като конструкторът почва работа в Ижевск? Конкретни отговори на този въпрос няма. Те обаче са резонни, защото се знае, че руснаците са плащали на немския инженер министерска заплата от 2000 марки, с която не само е живеел царски, но е издържал и семейството си, което остава в Зул. Логично е да се предположи, че за толкова добри пари той е положил всички усилия новото оръжие да бъде много по-добро от oстарялото вече StG-44. Но има и други косвени доказателства, че истинските автори няма как да бъдат съветски специалисти.

Според експертите не може лесно да се обясни например как само за една година след пристигането на германските инженери вече одобреният за въоръжение АК- 46 е забравен, а на негово място се появява АК-47 със съвсем нова конструкция и дизайн. Михаил Калашников не е имал нито екип, нито нужното време, за да развие проекта си, още повече че предишните му планове са отхвърлени.

В същото време Хуго Шмайзер е държан в Съветския съюз до 1952 г., а на следващата година, само няколко месеца по-късно, умира от белодробно заболяване в Ерфурт. В същата година

изобретението му АК-47 е утвърдено за масово производство

и започва приемането му на въоръжение в съветската армия.

По време на пленничеството си, заедно с 15 други германци Шмайзер е работил не къде да е, а именно в завод номер 74, по-късно известен като "Измаш". Случайно или не, точно на това място и 28-годишният необразован селянин Михаил Калашников бил направил своето "откритие", затова там се намира и съвременният концерн "Калашников".

Даже да допуснем, че се случват чудеса, в случая става дума за цяла поредица, поне десет такива. По мнението на специалистите, дори младият съветски конструктор да е бил самороден гений, няма как да се е справил сам с такава тежка задача. Дори

само копирането на подобно оръжие в онези години изисква огромни ресурси

и в никакъв случай не е въпрос на един чертеж.

Изобретяването на такова оръжие изисква много. За тази цел са нужни не само много опит, знания и талант. Не само дълбоко познаване на оръжейната технология, но и организиране на цялостния процес на производство така, че да бъде икономично, бързо и да не се изгуби качеството на отделните детайли. Всъщност

пред тези проблеми се изправя и Шмайзер

Той е трябвало да адаптира АК-47 към руските производствени възможности.

Що се отнася до Калашников, няма как не само всички негови проекти преди това да са били отхвърлени, а и след изобретението в продължение на десетилетия да няма поне един принос към оръжейната наука. И всъщност това не е изненада, ако се види образованието му, или по-скоро неговата липса. Фактът, че Калашников до 1949 г. не е имал нито един медал, също, е меко казано, странен.

Използван за първи път срещу унгарските въстаници

Първият случай на масова употреба на автомат “Калашников” е на 1 ноември 1956 г. по време на потушаването на антикомунистическото въстание в Унгария. До този момент оръжието било пазено в пълна секретност. Войниците, които носели модерния автомат, е трябвало да крият очертанията му в специални калъфи. Нещо повече след употреба били длъжни и щателно да съберат всички гилзи, да не би някой да изкопира боеприпасите. Впоследствие АК- 47 се превръща и в един от символите на Виетнамската война. Той се използва широко както от войските на Северен Виетнам, така и от виетнамските партизани. Американските войници също често използвали трофейни съветски автомати, защото в неблагоприятните условия на влажните джунгли техните М 16 бързо излизали от строя. Войната в Афганистан става причина за разпространението на АК по целия свят. За това допринасят и доставките на ЦРУ за муджахедините на огромни количества, произведени в Китай “Калашников”. Дори Ахмад Шах Масуд - един от лидерите на афганистанските бунтовници и заклет враг на съветските войски, на въпрос какво оръжие предпочита, отговарял “Калашников", разбира се!"

В Ирак след свалянето на Саддам новосъздадените въоръжени сили също са предпочели този вид оръжие заради неговата простота и надеждност.

Русия държи само 15% от световното производство

Според "Ижмаш" всички модели, подобни на АК, които са произведени извън територията на Русия, са пиратски копия. В същото време досега няма данни Михаил Калашников да е регистрирал авторско свидетелство за своя автомат. Действително в музея в Ижевск, който носи неговото име, съществуват няколко документа, в които пише, че са за “Дизобретения в областта на военната техника”, но в тях никъде не е указано, че става дума за АК. Дори обаче подобен документ да съществува, по закон патентната защита на изобретението от 40-те години отдавна е изтекла.

През 50-те години Съветският съюз предоставя лицензии за производство на 18 държави предимно членки на Варшавския договор. По същото време други 12 страни започнали да го произвеждат без официално разрешение. В много страни, чиито точен брой е невъзможно да се установи, са произведени и малки серии от оръжието. Според “Рособоронекспорт” към настоящия момент тези лицензии навсякъде са изтекли, но въпреки това производството им продължава. Особено активни в това отношение са полското предприятие “Бумарк” и българската фирма “Арсенал”, която открива свой филиал в САЩ.

В крайна сметка в Русия се правят само около 10-15% АК от всички, произведени в света.

Понастоящем по приблизителни изчисления в света има между 75 и 105 млн. екземпляра от това оръжие или негови модификации и то е прието на въоръжение в армията на 55 страни.

През 2004 г. “Рособоронекспорт” и лично Михаил Калашников обвиняват САЩ, че поддържат разпространението на пиратски копия на автомата. По този повод Аарон Карп, експерт по въпросите на търговията с оръжие, заявява: “А какво ще стане, ако по същата логика китайците поискат да им се плаща за всяко произведено оръжие в света, тъй като именно те са измислили барута преди 700 години?”

Освен това въпреки тези обвинения досега няма никаква информация за съдебни искове или други официални постъпки за прекратяване на тази практика.

В много страни, в това число и България, АК се произвежда в модифициран вид с допълнителни дръжки или изменения във формата на приклада. Обучението по употребата пълен армейски курс, трае само 10 часа.

За съжаление заради ниската цена, безотказност и голямото разпространение този вид оръжие става любимо и на много терористични групировки. През втората половина на ХХ век няма военен конфликт, в който то да не е използвано, а СССР щедро го предоставя на всички, които казват, че се борят за социализъм. Огромните количества водят и до голям спад в цената, като в някои африкански страни то струва по-малко от една кокошка.

АК е предпочитан заради ниската си цена и безотказност, дори в тежки условия. Конструкцията му позволява да стреля дори и при много замърсена вътрешност, тъй като силното налягане, предизвикано от предходния изстрел, не само го презарежда, но и буквално издухва всякакви частици, попаднали в затвора.

По ирония неговото най-голямо предимство е причина и за най-важния му недостатък неточността. Точно силните газове предизвикват сравнително голям откат, което предизвиква голямо отклонение при изстрел и разпръсква куршумите. Друг недостатък е, че в сравнение със съвременни оръжия от подобен клас “Калашников” е тежък, с много детайли от стомана и практически няма резерви за модернизация. Освен това в сравнение с модерните оръжия, произвеждани в други страни, детайлите на АК 47 са стари и груби и принципно е остарял.