- Господин Парамов, като бивш главен ревизор на БНБ, смятате ли, че България може да си поиска дълга от Германия, подобно на претенциите на Полша и Гърция?

- Имаме основание. Тези, които търсят репарации, също имат, но ние имаме основание да търсим разчетни сметки. Трябва да искаме да изравним салдата, които са били ползвани от германския народ в повече, и онова, което сме получили, защото в крайна сметка ние съвестно сме дали по отношение на експлоатационния режим по всички видове условия. Просто не сме имали абсолютно никакъв избор. Те идват, започват да работят, товарят на влака и никой не ни пита. А и на Райхсбанк наследника е не друг, а днешната Дойче банк - не нещо имагинерно или кухо.

- Някои твърдят, че сме победена страна и затова не можем да претендираме?

- Не е точно така. Американците например поставят по друг начин нещата, когато започват плана “Маршал” за Европа.

- Запознат ли сте с документите за натрупването на тези задължения към България през войната?

- Има подписани общо четири клирингови спогодби. Навремето, когато правих златната ревизия в БНБ, прерових всички 522 каси и намерих много неща - картини и други ценности. Намерих например 10 милиона хърватски куни от Втората световна война - вероятно предназначени за междинен оборот. Много търсих документи и за клиринговите спогодби, интересуваше ме евентуално да са правили някаква замяна на злато, но не открих такива данни.

- Ограбени ли сме от Третия райх?

- Що се отнася до периода 1 септември 1939 г. 9 септември 1944 г. или по-скоро юли 1944 г., този въпрос не е обследван от гледна точка на чисто финансовите му измерения. Навремето Кимон Георгиев поставя веднъж въпроса, защото той е бил наясно със съставянето на бюджетите за 1932, 1933 и за 1934 г., когато прави на 19 май преврата. Освен това те са били много добри приятели с Кьосеиванов и когато последният след ген. Пенчо Златев оглавява правителството, на практика са знаели какъв е резервът и какви са условията. От март 1935 г. до 1 септември 1939 г. е бил един от най-успешните в стопанско отношение четиригодишен цикъл. И този период нарежда България в първата десетка в Европа. А с идването на германските войски у нас започва изнасянето буквално на всичко, което произвеждаме. Няма вид стопанска продукция, която да не е била акуратно събирана, подготвяна, опакована и експедирана към Германия.

По всяка вероятност германците са надвишили много записаното в тях. Например в един момент, когато започват да експлоатират част от металните ни находища, нали бях зам.-директор на “Горубсо”, след 1940 г., когато те експлоатират металните ни находища на олово и цинк, първоначално изобщо не са били записани като структурни доставки. Не е било написано примерно 6 тона олово за производството на куршуми по време на войната. Имало е много ценни метали - никел, волфрам, кадмий и германците са ги вземали без да се отчитат на никого.

- Вярно ли е, че Димитър Попов е поставил въпроса за дълга от войната пред германците?

- Не съм чувал нашите да са искали, нито Димитър Попов или Иван Костов в качеството му на финансов министър тогава, няма начин да не знам. А иначе моментът е бил подходящ, тъй като точно тогава германците бяха широко отворени към всички компенсационни режими - присъединиха Източна Германия и бяха щастливи.

- Възможно ли е Тодор Живков да е използвал тези задължения като политически коз в отношенията с ФРГ?

- През 1991 г., когато започнахме да говорим за нашия дълг към западните държави, се оказа, че имаме дълг към 396 частни банки кредиторки. Хората, които са вземали тези дългове, изобщо не са мислили нито как ще се връщат, нито при какви лихви. Даже през 1993 г. казах в бюджетната комисия, че магаре да бяхме пратили да преговаря, никога не би сключило договор при 16% лихва. Вземани са на поразия в периода 1 май 1985 до 1 октомври 1989 г., а общата сума беше 10 млрд. и 560 млн. лева. Този дълг се свързваше с други наши плащания - примерно репарации с Гърция и др.

Темата с Втората световна война изобщо не е окончателно приключена, тъй като съветските войски стоят тук до 1946 г. и когато си отиват, няма заключителни протоколи.

Както казах, търсил съм документи, но явно в периода 1955 г.-1965 г. те са минали на друго ниво и там не можа да се открие никакъв подобен документ. Трябва да ги има в Министерството на външните работи и в Министерството на финансите.

- Все пак Живков наистина имаше прекрасни отношения със Западна Германия...

- Да, зная подробно за трите му срещи с Франц Йозеф Щраус. Освен това през октомври 1989 г. имаше подготвен перфектно договор да се получат още 5 млрд. марки, но за 14 дена се разминават. С тях при лихва 4,25% е искал Живков да компенсира сериозната разлика във валутното салдо.

- След 1989 г. се заговори за милиарди оставени от Живков, които са откраднати...

- Не е оставил нищо. Става дума за 1,535 млрд. долара. Това са парите, които има предвид и Живков, по справка на салдата на външнотърговските дружества - 388 на брой. От тези сметки само едно дружество върна на Министерството на икономиката около два милиона долара.

Другите разпоредители са общо 704-ма души и най-безобразно открадват тези пари. Всъщност това е гръбнакът на новата червена олигархия. Прекратиха договора ми точно, когато открих този факт.