Само липсата на достатъчно финанси възпира дръзката пенсионерка

В Австрия става сензация, мятайки се от 192-метров мост

 Забранява да я наричат баба: Елате с мен да скочите и ще проверите дали съм такава

Тя не спира да крои планове и твърди, че е открила рецептата за щастие

С 40-ия си бънджи скок 82-годишната Пенка Балева от Варна доказа, че една дама може да е като супермен дори на пределна възраст.

Още в началото на разговора със "168 часа" обаче изрично предупреждава: "Отвратително се чувствам, когато някой някъде напише за мен, че съм баба. Елате с мен да скочите, за да видите дали съм такава. Аз съм баба само на моите внуци, за останалите съм гражданка, варненка, българка, каквото искате, но не и баба."

Нагласена с дълга пола и гердани, на 67-годишна възраст Пенка тръгва за първия си бънджи скок, който е през далечната 2002 г.

"Видях случайно по телевизията такава проява, но не знаех какво е - споделя пред "168 часа" Балева. - Реших да го направя и аз. Взех една моя приятелка за кураж.

Отидох на Аспаруховия мост и трябваше да се преобличам,

защото не бях казала на мъжа си какви съм тръгнала да ги върша. Излъгах го, че ще пия кафе с нея."

На виадукта варненката среща 2 момчета, които заснемат целия й скок.

"Толкова ми беше хубаво - спомня си с усмивка 82-годишната жена. - Уникална еуфория. Най-много ми хареса, когато въжето започна да се мята. Посветих този скок на внучка си."

Когато всичко приключва, тя и нейната приятелка наистина отиват на кафе, където канят и съпруга на Пенка. Тя предвидливо поставя на масата пред него свидетелството за първия й скок.

"Сложих го така, че да го забележи - смее се Балева. - Той се загледа, прочете го, след което пребледня, побеля, пожълтя, чак лошо му стана. Развали ми празника, защото ми каза: "Как можа бе, Пепи?

Ако ти се беше случило нещо, какво щяхме да правим

Не съм очаквал такава постъпка от теб."

Веднага след съпруга й разбират и двамата й синове. По-големият застава на страната на баща си и започва да я критикува, а по-малкият обявява, че майка му е неговата гордост.

Така започва поредицата от приключения на 82-годишната Пенка Балева в екстремните спортове. Интересното е, че тя посвещава всеки свой скок на кауза, празник или на близък човек. Освен това в традиция за нея се превръща да бъде облечена в бели дрехи по време на проявите. За 15 години тя реализира 55 прояви, бликащи от адреналин -

15 парашутни скока и 40 с бънджи

"Осъзнах, че няма да се откажа, и започнах да търся други места за бънджи - спомня си Пенка. - Месец след първото ми екстремно преживяване избягах в Дряново (родния й град) за една седмица, и то за да скоча от Витиня. Разбира се, отново не казах на мъжа си какво съм замислила да правя. Така осъществих втория си скок."

Семейството ми разбра, че няма да спра, и в един момент започнаха да ме подкрепят. Оттогава съпругът ми е единственият човек, който знае за всяка подобна проява, а след като я осъществя, за нея разбират и всички останали", категорична е Балева.

Така ден след ден тя обикаля почти всички места в България, които предлагат вълнуващото изживяване. Но някак си това не стига. Започва да проучва къде са най-високите мостове в света и така открива 192- метрово съоръжение близо до австрийсия град Инсбрук. Всъщност то е в топ 10 на най-опасните места в Европа.

"Изобщо не се поколебах и преди две години отидох - разказва с вълнение летящата жена. - За да скочиш от този мост,

трябва да слезеш по една отвесна желязна стълба,

дълга 6 метра, и да стигнеш до площадка, от която всъщност се полита."

Стъпалата много наподобяват на тези в пожарните, затова Балева решава да изтренира едно качване по такова съоръжение, преди да замине.

"2 дни преди да тръгна, отидох до местната пожарна,

но те ме насочиха към съседната сграда, на която от двете страни имаше такива стълби - разказва с усмивка варненката. - Започнах да се изкачвам, а под мен се събраха хора и сигурно си мислеха, че съм луда."

Готова за постижението на живота си, тя се отправя към Австрия, без да подозира, че там ще взриви медийното пространство, че ще влезе в новините на АФП и че дори ще се помести в някои учебници по френски език в България.

"Този мост е 4 пъти по-висок от Аспаруховия - гордее се жената. - Беше уникално, но и малко плашещо. Хората там се отнесоха с огромно уважение към мен. За тях аз бях чудо. Провъзгласиха ме за некоронованата бънджи кралица на Тирол, а аз посветих този скок на нашата страна."

Това изпълнение на Пенка очевидно е

предизвикало интерес у издател

на учебници

по френски, защото един ден нейна приятелка развълнувана й звъни.

"Моят син чете за теб", казва тя. Детето учело в англо-американското училище в София и в един от наръчниците имало страница за Балева от скока й в Австрия.

Според нея, за да направиш нещо подобно, най-важни са любовта, желанието и концентрацията.

Две години след първото си бънджи преживяване варненката започва да скача и с парашут.

"С него имаш време да изпиташ удоволствие от самото летене. Обаятелно е по своя си начин, но моята любов си остава бънджито", категорична е 82-годишната жена.

Интересното в случая е, че дясната ръка на Пенка е доста увредена и за да осъществи парашутните си преживявания, скача в тандем.

Всъщност причината за проблема е едно летене в далечната 1986 г., но не с бънджи или парашут. "Заедно с мъжа ми претърпяхме тежка автомобилна катастрофа. Тогава

прелетяхме от един мост близо до Пловдив

- спомня си Балева. - Тазобедрената ми става бе сериозно засегната. Беше излязла ябълката и година и половина се лекувах."

Вероятно именно тази катастрофа я кара постоянно да преодолява страха си, търсейки все по-високи мостове за скачане. Като това съвсем не е единствената й злополука. Следват много пътни произшествия и операции, за които обаче жената изобщо не желае да си спомня.

За сметка на това летящата дама продължава да мечтае да покори още по-висок мост от този в Австрия въпреки 82-годишната си възраст.

"Ах колко мечтах за едно съоръжение в Африка, високо 216 м - вълнува се Балева. -Проучването ми показа, че не мога да отида, защото

трябваше да имам бодигардове, да спя в 5-звезден хотел

и ред други неща. Когато видях, че не става, започнах да търся информация за Кулата на Макао (Китай), която е 338 м. Сънувам я. Дотам отново не успях да достигна и се отказах, но ако ми излезе късметът, няма да се замисля и за секунда."

Каква е била детската мечта на Пенка и каква според нея е рецептата на този живот, четете в хартиеното издание на "168 часа".