Изземват дребните просрочия от частните съдия изпълнители, за да ги дадат на безскрупулните колектори

10 лв. е цената, за да не забелязваме слона в стаята

Мислейки за бруталния популизъм, наречен промени в Гражданския процесуален кодекс, с който ще ни занимават цяла есен и който граничи със зрителна измама от типа да скрият планина пред очите ви и да я преместят на друго място, щях да озаглавя следващите редове с познатия израз Дкон за кокошкаУ. Той се използва, когато ви пробутват нещо малко, а ви взимат нещо голямо. Обаче повече подхожда "депутатска брадва". Защото хем ще ни пробутат нещо малко, за да ни вземат нещо голямо, но и ще отсекат главата на малкия длъжник за сметка на корпорациите и монополите. Ще ни занимават с тази тема, за да крият другите проблеми. Всички знаят, че илюзията с местене на планина е илюзия. Техните намерения да спасят длъжниците също са нещо като илюзия.

Събирането на дългове е тема, която следя, защото ме вълнува от професионална и научна гледна точка. Посочвал съм много пъти грешките в системата на съдебното изпълнение (държавно и частно), в предишен анализ говорих за колекторите и затова как мародерстват на гърба на обикновения човек, събират дългове за милиарди и не само че няма законов ред за тях, ами и никой не говори за това. Сякаш има някаква омерта, сякаш им се разпъва чадър. Мой колега ми каза преди време: "Ще видиш как в един момент ще разчистят съдебните изпълнители, за да дадат хляб на някой друг, даже на някой от сивия сектор. Попитах го защо? Отговорът му тогава ми звучеше нелогично, сега го разбирам: "Защото съдебните изпълнители започнаха да се регулират, да отстраняват нередовните си колеги, да им налагат санкции. Защото съдебните изпълнители нямат "черна каса" и не могат да си плащат - техните такси са изцяло по закон и по специални сметки, не могат да заделят настрани. Трябва нов способ за брутално мародерство, трябва отново да се даде предимство на едрия капитал, на крупните длъжници, на банките, застрахователите и прочие".

Естествено тази материя е много чувствителна, никой не иска протести срещу корпорациите, срещу правителството, затова е нужно време, опаковка, дадени идеи да се предложат на хората по подходящ начин и от подходящи говорители. А и някои теми просто се използват за отвличане на внимание, без друга цел. Докато не видиш ситуацията пред очите си, понякога не искаш да повярваш, че подобно нещо е вярно, че е възможно.

С времето един по един започнаха да обаче идват и знаците. Преди лятото се заговори отново за промени в ГПК, темата за длъжниците е благодатна за популизъм и дивиденти ц всеки длъжник се блазни от мисълта политик да му опрости дълговете. Избирателите прощават на политиците, че са ги окрали в предишни мандати, политиците опрощават дължимото на длъжниците. Като в народна приказка.

И тук идва странният момент, в който като юрист виждаш слона в стаята, прочиташ между редовете какво всъщност се случва. Зад загрижеността за длъжниците можеш да скриеш всичко - от гаф в собствената си партия и партийно минало, през дребен рушвет или прегрешение на депутат, до огромна манипулация, т.е. можеш като в трик да преместиш планина и всички да са в захлас. Започна надлъгването, обещанията. Спря да се обръща внимание на разумните предложения, внесени от група народни представители, които всъщност преди това бяха подготвяни от Министерството на правосъдието и се даде път на рибарските шеги и закачки от типа "кой ще спаси повече длъжниците". И естествено между предложенията започнаха да промушват вредни, но галещи ухото на гласоподавателя идеи за вечен рай на земята. И тук отговорността е обща - в знак към избирателите, всички рибари, пардон депутати от всички групи участват в надлъгването и подкрепиха на първо четене една камара опасни текстове, само защото звучат добре и само защото с тях търгуват народната любов.

Дори политици, които през 2012 г. разпалено обясняваха (има го в стенограмите на народното събрание) как премахването на таксите в срока за доброволно изпълнение и слагането на таван на таксите в съдебното изпълнение е лобизъм в полза на банки, големи длъжници, монополи и кой ли не, сега защитават обратната теза. Нямам никакви претенции към смяната на гледната им точка. Не се съмнявам, че с едно изречение, хубава прическа и скъп костюм, те са способни да ме оборят и да намерят своя разумен аргумент защо са говорили едно, а сега правят друго. Изкусната аргументация е инструмент, който нашите политици използват умело, за да натикат в ъгъла понятия като съвест, справедливост и прочие, да натикат в ъгъла всеки дребен интригантцексперт, който им мъти водата. А и някои от политиците смениха битието си на депутати и сега спасяват народа от друга камбанария.

Вече загатнах за какво говоря от самото начало, тази прословута брадва, която ни подготвят. В приетия преди лятната ваканция текст на първо четене за промени в ГПК, има два брутални и скандални примера за популизъм, да не кажа лобизъм.

Първото предложение е да се въведе ограничение сборът на всички такси по изпълнението да не надвишава размера на задължението (своеобразен таван на таксите). Тук идеята на депутатите е в нашите уши да звучи лозунга "натикахме в ъгъла алчните съдебни изпълнители, махнахме им таксите", но на практика ще доведе до отказ да се събират малките дългове, а те са най-масови. Съмнявам, се че те ще спрат да се събират въобще, в пространството няма празно място, тази дейност ще бъде припозната от носителите на алтернативни методи за събиране на дългове (колекторските фирми). Защото никой няма да иска да ползва услугите на бавния съд и съдебен изпълнител. С едно такова решение се обезсмисля съдебната система - никой няма да иска да води дела за нещо, което не се събира. Хубаво е да го знаем, докато си говорим за съдебна реформа. Има и опасения, че подобни промени защитават и дават "хляб" на събирачите на дългове (за чиято дейност както вече писах няма ред в закона) за сметка на регулираните от държавата съдебни изпълнители.

Другото е изменението предвиждащо, че върху сумата погасена в срока за доброволно изпълнение такса не се събира. Представям ви слона в стаята. Няма да плащате такса на ЧСИ, ако си платите доброволно сега. Кой може веднага да внесе целия си дълг, винаги давам този пример: една жена вдовица с финансови затруднения или голямо дружество? Съгласен съм със съмненията на колеги, че тази промяна обслужва корпоративни интереси на силните икономически субекти - финансови институции, застрахователи, монополисти и т.н., които могат да си позволят да погасят целия дълг веднага след образуване на делото. Къде тук е защитата на малкия длъжник, която ни пробутват?

И още нещо в тази връзка за премахването на таксите в срока за доброволно изпълнение. Често чуваме как някой казва: "Дължах 100 лв., а съдебния изпълнител ми взе 1000 лв." Ако човек си направи труда да пресметне ползите от предложенията, с които за пореден път "спасяват длъжниците" ще види следното и то отнесено към дълг от 100 лв. в срока за доброволно изпълнение. Държавната такса за съда е от 25 до 55 лв., юрисконсултското възнаграждение е около 300 лв., адвокатският хонорар е 650 лв., пропорционалната такса на ЧСИ е 10 лв.

Точно така, с предлаганите изменения ще отпаднат 10-те лв. за ЧСИ, но нито лев от останалите такси. Разбира се адвокатите, юрисконсултите, политиците могат да кажат, че сметката не е коректна, защото техните суми са извън процеса и че реално изпълнителния процес ще поевтинее, ако предложенията се приемат, с 10 лв. Но няма да кажат, че общата сума, която ще дължите си остава неадекватно висока, дори и да са премахнали сумата на съдебния изпълнител. Няма да кажат, че ще има облагодетелствани едри корпоративни интереси. Разбирате ли - изпълнителния процес ще поевтинее, но вие ще плащате същата висока сметка накрая.

Объркахте ли се? Не се обърквайте - истината е проста, образно казано политиците ни предлагат облекчение с 10 лв., а други ще се облагодетелстват с много повече. Това е цената, за да продължим да не забелязваме слона в стаята - всички безумия, които те сътворяват.

И това е при дълговете за 100 лв. А при многомилионните дългове ще се даде възможност на неизрядните едри длъжници да разиграват кредиторите, да не плащат заплати на работниците, докато не дойде момента за доброволно изпълнение и не платят без никаква такса.

На финал, аз не съм някакъв многознайко, който е открил топлата вода. Становищата на Министерство на финансите, на Министерство на правосъдието, на Върховния касационен съд, на неправителствения сектор са безпощадно критични към коментираните теми. Критики има както към подхода на прибързано предлагане на необмислени идеи, така и към конкретните текстове. Въпросът е докога депутатите ще приемат отречени от експертната общност промени, само защото звучат добре за пред хората.

Съдебна реформа не се прави за пред хората, а в полза на хората.

Спомнете си пак изразите депутатска брадва и кон за кокошка ц изберете си един от двата, есента идва. Всички ще се опитат да трупат популизъм от тази тема и ще замитат свои лични следи и прегрешения под този килим. Имайте едно на ум, когато ви спасяват отново и отново.