Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

За мен София е втора майка

За мен София е втора майка.

Не съм роден тук, но съм роден наблизо - на 85 километра в посока към сръбската и македонската граници.

За мен София стана приемна майка, която ме взе в семейството си през месец септември 1985 година и оттогава аз я наричам "мама" а тя мен - "доведен син - провинциалист".

За мен София бе града на първата любов.

На първите целувки.

На първото напиване, на първата запалена цигара, но и на първия голям класически концерт, на първата страхотна театрална постановка.

Градът на големите приятелства, градът на големите предателства.

Градът, в който през 1989 година всички бяхме на улицата, градът, в който през 1990 окупирахме Консерваторията, градът, в конто Петър Младенов искаше да дойдат танкове, градът, в който имаше град на истината, а мавзолея не искаше да си тръгне така, както днес миналото все още е тук и не си тръгва.

За мен София е градът, в който се роди детето ми, градът, в който притежавам панелка, ипотекирана в банка, градът, в който съм обичан от ЧСИ - та и мразен от неолиберали, социалисти, консерватори и националисти накуп.

За мен София е Младост 4 - квартала, в който живея и квартала, в който разхождам кучето си.

За мен София е и Люлин, Обеля, Гео Милев, Захарна фабрика, Разсадника, Витоша, Панчарево.

За мен София е онова място, в което се случи почти всичко в живота ми.

Честит празник, София.

Всички ние те обичаме!

Всеки по свой си начин.

Може да не сме винаги прави, може да не сме винаги мъдри, но това не е, защото ти не беше добра майка.

А защото ние не излязохме добри синове и дъщери.

Честит празник, София.

Днес, повече от всякога имаме нужда от Вяра, Надежда и Любов.

Квартал Надежда имаме.

В квартал Любов няма инфраструктура.

А в квартал Вяра няма улично осветление...

*Коментарът е от фейсбук 

Коментара ()

Вашият коментар