Липсвал ни военен флот, защото българските пристанища не могли да поемат колкото византийските

Конницата на хан Омуртаг слязла на Дунава през 829 г. от плавателни съдове

Неправилно е разпространеното мнение, че една държава е морска, ако има военен флот. Истината е, че за такава се брои държава, която използва ресурсите на морето за търговия и риболов, коментира проф. Божидар Димитров пред "168 часа".

По нашето крайбрежие се ловят риба и миди от векове и това е безспорно. "Чужди пътешественици описват нашите прадеди като отлични моряци и капитани на гемии. Френският разузнавач Ксавие Омер дьо Хел пише през 1844 г.: "Българите

държат риболова в района на проливите в Босфора

и Дарданелите. Над 50 хиляди българи в кв. "Балък дере" в Цариград се занимават с риболов", допълни проф. Димитров.

Близостта с мегаполиса, който има нужда от огромни количества стоки, е благоприятна за развитието на българското корабоплаване. То се появява, когато има икономическа изгода. Български гемии са доставяли земеделски стоки до Цариград.

"Затова и Англия до ХVII век е селска държава - без собствен флот, само с риболовни лодки. После се появяват пиратските кораби и посрещат Великата армада на испанците", коментира Димитров. Според него доказателствата, че сме морска страна, са още от VII век, когато

прабългарите трайно заемат територията

на западното крайбрежие на Черно море. По брега те заварват гръцко население, което е пометено от воините на хан Аспарух. В Поморие това се случва с всички местни жители, а в Созопол и Несебър - частично.

Вярно е обаче, че дълго време не сме имали собствен военен флот. Причината е, че основният съперник - Византия, е имала 2000 кораба. За да сме равностойни, е трябвало да се сдобием поне с още толкова. Но има една подробност.

Византия можела да крие гемиите в залива Златният рог зад Босфора. А в българските пристанища е нямало как да се пази 2000 кораба. "Те не се държат на вода, а на т.нар. стапери и се съоръжават по време на война. Ние не можем внезапно да нападнем византийския флот, но той може да ни унищожи.

Затова българските ханове и царе не са формирали военен флот. Само деспот Добротица е имал 14 галери в момент, когато и византийският, и венецианският флот са сведени до няколко кораба", казва още Божидар Димитров.

България придобила военен флот

по времето на хан Омуртаг, но е бил съсредоточен на брега на Дунав. Запазени са сведения, че там е имало военни товарни кораби, с които по време на войната от 829-831 г. стоварват конна армия по реките Дунав и Тиса. При тези десанти

българите побеждават франките.

Щом конницата е слязла от плавателни съдове, очевидно те са били големи.

Що се отнася до морската терминология, според проф. Димитров тя не е само гръцка. Смесена е, използва се т.нар. лингвафранк - смесица от думи на италиански, гръцки, славянски говори.

Созополските рибари наричат мачтата с италианската дума "алберо". Наименованията "паламуд" и "скумрия" са от гръцки произход. Имало е една българска дума за риба - хистон. Няма информация коя е и защо не е запазена. "Драмодана" е вид северен вятър, който на италиански е "трамонтана".