20 години след катастрофата, до която беше докарана България при управлението на кабинета “Виденов”, ключовите фигури от състава му не само не са поели никаква отговорност, но и продължават да бъдат във властта.

Изключение правят министър-председателят, който обаче въпреки тоталния си провал днес преподава мениджмънт (фоторепортаж от битието му виж на 4-та и 5-а стр.) и няколко министри, които са починали.

Периодът е известен с хиперинфлационен шок, обезценка на лева, стигнал 3000 за 1 долар, фалити на 15 банки, свръхобедняване,

криминален износ, който предизвика зърнена криза,

и международна изолация на България.

Тогавашният вицепремиер Румен Гечев сега е депутат от БСП и често дава акъл на колегите си и на цялата нация от трибуната на Народното събрание.

Под негово ръководство през 1996 г. започна приватизацията, макар и с едно държавно предприятие – „Соди-Девня”. А днес на практика този процес приключи. Преди няколко дни ексшефът на ресорната агенция и настоящ министър на икономиката Емил Караниколов заяви, че ресурсът за раздържавяване е изчерпан.

Останали са няколко фирми, към които никой не проявява интерес, както и компании, които са стратегически за националната сигурност на България. Те са в забранителния списък.

През 1996 г. започва и източването на държавните предприятия от икономически групировки, които прибираха печалбата, а загубата се покриваше от бюджета, тоест от данъкоплатците.

В стремежа си да накарат тези фирми да заработят, Жан Виденов и ресорният вицепремиер Румен Гечев въведоха нещо като централно планиране. Кабинетът лично контролираше около 50% от цените на стоките и услугите по специално изготвен списък. Нещо, което е немислимо спрямо пазарните принципи, които действат в момента.

20 години след бруталната икономическа катастрофа, вследствие на управлението, в което участва, Румен Гечев е член на парламентарните комисии по икономическа политика и бюджет и финанси.

Като такъв тези дни той коментира по медиите въпроса да се разсекрети ли стенограмата от заседанието в БНБ за фалита на КТБ. Според него имало нужда всичко да стане публично и ясно за цялата общественост, защото тогава била предлагана банкова ваканция.

Дали подобно нещо е било замисляно през 1996 г., тогавашният вицепремиер не казва. Преди 20 г. той твърдеше, че встъпвайки на власт, кабинетът не е знаел какво е състоянието на банковата система и няма вина за срива й. Хаосът бил вследствие на задкулисен сценарий срещу кабинета.

Банковият срив се превърна в емблема на лявото правителство от 1995-1996 г. Към 15-те фалирали банки имаше

необслужвани кредити от 2,7 трилиона неденоминирани лева

(2,7 млрд. лв. след деноминацията). В края на 1995 г. се оказа, че несъбираеми са 41% от отпуснатите от държавните и частните банки на предприятията от реалния сектор парични суми. Редовно изплащани към онзи момент са само 39% от заемите, отпуснати от частните банки.

В отчетите си за 1995 г. само 4 от общо 47 работещи институции отчетоха печалба. Доверието в системата бе подкопано. Въпреки това БНБ рефинансираше губещи банки.

Народната банка състави списък с около 10 000 фирми и 32 000 членове на техните бордове на директори, които са станали

кредитни милионери чрез непокрити заеми

Имената бяха огласени с цел да се върнат парите, но не се намери кой да ги накара, а доброволно повечето от тях не пожелаха да се издължат.

Държавата получи обратно от забогателите чрез необезпечени кредити едва 547 млрд. лв. (547 млн. деноминирани лв.) от общо 2,7 трилиона лв. (2,7 млрд. деноминирани лв.).

Част от замогналите се чрез необслужвани заеми са били свързани с бившата Държавна сигурност. "Определени кръгове в ДС са разигравали схеми – да си помагат един на друг,

за да обслужат цял кръг от хора, свързани с бившите репресивни служби

- смята ексдепутатът Методи Андреев. Някои от кредитните милионери обезпечавали заемите си едва с една трета от сумата.

Спестяванията на хората също се обезцениха и пропаднаха в бездънна каца заради високата инфлация. Обезщетението не можа да компенсира реално вложените средства. А тези, които имаха влогове във валута, получиха парите си по официалния курс на деня, което беше в техен ущърб. Това беше и времето на финансовите пирамиди, в които потънаха още много милиарди левове на хората. До 1995 г. действаха мошеници, които прибираха пари от доверчиви граждани с обещание за голяма печалба.

Някои загубиха жилищата си и цялата си собственост. Общо в пирамидалните структури потънаха 12 млрд. лв. според официалната статистика. Дали това е истинската стойност, не е ясно.

Финансовият министър от Виденово време Димитър Костов, който е трябвало да наблюдава този процес, обаче вече няколко мандата е подуправител на БНБ.

Но според очевидци двамата с премиера не били в добри отношения през бурните 1995-1996 г. и отговорникът за финансите нямал думата по въпроси, които били от неговата компетенция.

Не се ползвал с доверието на Виденов.

“Жан не го покани нито веднъж на оперативките за обсъждане на бюджета

Там викаше определен кръг хора, не всички министри, само тези, чието мнение ценеше. Но имаше странични участници като моя милост и медийния съветник Красимир Райдовски", коментира пред "168 часа" някогашният парламентарен секретар на МС Пламен Николов.

През 2014 г. в публичното пространство отново се появи и другият заместник на Жан Виденов - Кирил Цочев. Той бе поканен от правителството на Пламен Орешарски да напише енергийна стратегия на България.

Същата година той стана народен представител от АБВ и дори заместник-председател на парламента. Членуваше в комисиите по енергетика и икономика. Сега се върна към консултантския си бизнес.

Третият вицепремиер Дончо Конакчиев е пенсионер.

Една от ключовите фигури от Виденовото управление – ръководителят на енергийното ведомство Румен Овчаров, остана повече от актуален в социалистическата партия дълги години след финансовата катастрофа.

Той бе сменен само преди седмица от поста представител на държавата в "Лукойл Нефтохим". България държи златната акция в иначе частното руско предприятие.

Назначен от Пламен Орешарски, социалистът продължи да участва във формирането на политиката на дружеството от името на държавата и по време на второто правителство на Бойко Борисов. Той бе несменяем депутат в продължение на няколко мандата, а при кабинета на Сергей Станишев бе министър на икономиката и енергетиката. Сега Румен Овчаров не е народен представител, но според запознати има думата пред председателя на БСП Корнелия Нинова. Това стана ясно покрай скандала със срещата между Георги Гергов, Сашо Дончев и Сотир Цацаров в ЦУМ.

Енергетиката се оказа отрасълът, заради който кабинетът на Жан Виденов си навлече гнева на Москва.

Русия се опита да създаде съвместно газово дружество, като от българска страна да участва само Мултигруп, а не държавата. Поиска и собственост върху газовите тръбопроводи. Премиерът отказа и с това предизвика проблеми с Русия. Георги Пирински, който беше външен министър при Виденов, също не изчезна от политическата сцена - сега е евродепутат от БСП. През последните 20 г., а даже 30 г. той не е излизал от политиката. Беше и председател на Народното събрание по време на тройната коалиция.

През 1996 г. Пирински спадаше към вътрешната опозиция в правителството и в столетницата и дори подаде оставка от поста първи дипломат няколко месеца преди самият Жан Виденов да се откаже от властта.

Все още във върхушката е и министърът на правосъдието преди 20 години Младен Червеняков. Той бе изпратен в Черна гора като посланик през 2013 г., след като няколко мандата беше народен представител от соцпартията.

Изненадващо и скандално, но се оказва, че реално само починалите министри от онова време не са продължили да бъдат във властта днес - това са Любомир Начев, Николай Добрев и Климент Вучев. Те оглавяваха МВР и промишлеността.

Отдавна си отиде и Васил Чичибаба,

министърът на земеделието, което беше критична област по времето на кабинета "Виденов".

Той бе подведен под съдебна отговорност за износа на 900 хил. тона зърно през 1995 г., заради което България е била ощетена с 66 млн. долара. Именно аферата с пшеницата беше един от ключовите моменти за онова червено правителство, когато реколтата беше слаба и всяка страна осигуряваше първо собствения си пазар.

В същата селскостопанска сфера бяха и спорните кооперации, станали известни като "орсовки" по името на депутата вносител Златимир Орсов. На практика това бяха нови форми на комунистическите ТКЗС-та.

След краха на социалистическото мнозинство през 1997 г. депутатът стана адвокат в общо дружество с бъдещия лидер на БСП Михаил Миков и бъдещия главен прокурор Борис Велчев, както и Пламен Киров и Чавдар Георгиев, по-късно съветници на президента Георги Първанов.

Към настоящия момент Златимир Орсов умело е прикрил собствеността

на адвокатската си кантора, като името му не фигурира в наименованието й. Никой няма да заподозре, че зад гръмкото "Футекова, Христова и Томешкова" стои бившият орионец.

Но според Търговския регистър той е едноличен притежател на дружеството. Златимир Орсов е разширил сферите си на дейност - участва и в борда на директорите на компания "Инвестиционни партньори". Освен това е влязъл и в бизнеса с възобновяеми енергоизточници като собственик на "Прайм енерджи системс".

Около правителството се оформи т.нар. приятелски кръг "Орион", станал емблема на управлението през 1995-1996 г. Името дойде от фирмите на основната фигура -

Румен Спасов, кадрови служител на Първо главно

управление на ДС, кръстени на планети от съзвездието.

Тогавашните приближени на властта вече не са любимци на политиците, ако изобщо са в България. Приятелската група остана без вдъхновителя си Румен Спасов, който почина от рак през 2009 г.

Той е син на Мирчо Спасов, приближен на Тодор Живков и наричан още Лагерния генерал, защото ръководи лагерите на смъртта в Ловеч и Скравена, където само по официални данни са избити без съд и присъда близо 200 политически затворници.

Заедно с жена си Веска Меджидиева Румен Спасов избяга в ЮАР още преди 20 г., след като бе замесен в скандал с източването на Българска земеделска и промишлена банка.

В момента русата дама на "Орион" е недосегаема. Живее в прекрасно имение. Управлява проекти като инженер, чиято обща стойност е над 300 млн. долара, които по думите й не били нейни, а чужда собственост. Колкото и да я привикваха в България по дела, магистратите не успяха да я върнат тук, тъй като държавата ни няма договор за правна помощ с ЮАР. Накрая тя беше оправдана от съда.

Румен Спасов и Веска Меджидиева успяват да напуснат България малко преди на нея да й бъде предявено обвинение за източване на Българска земеделска и промишлена банка.

Двамата минали границата с Гърция със собствената си кола безпроблемно, защото все още не са били издирвани. Оттам вече са се качили на самолет за ЮАР, където живеела сестра й, и се заселили в Кейптаун.

Делото срещу Меджидиева бе заведено лично от главния прокурор тогава Иван Татарчев, който поиска тя да бъде докарана у нас в чувал. Обвинението бе за обсебване в особено големи размери на Българска земеделска и промишлена банка.

14 г. по-късно - през 2010 г., Върховният касационен съд я оправда.

Магистратите не се съгласиха, че като управител на банката от 25 октомври 1994 до 15 май 1995 г. Меджидиева е присвоила близо 78 млн. стари лева.

Така отпадна присъдата й от 7 г. затвор от Апелативния съд, който също така искаше конфискация на половината й имущество и й забраняваше да заема длъжност в банките и кредитните институции за срок от 7 години.

По думите й тя е отпускала кредити на земеделски производители и кооперации, които са искали да бъдат акционери в банката. "Банката никога не е била във фалит, лицензът й никога не е бил отнеман, а ревизионните актове са налични в Централната банка и могат да бъдат проверени", категорична е Меджидиева.

Веска Меджидиева не се е връщала в България от 1996 г., макар че тук води и други дела. В Търговския регистър все още има фирма, чийто собственик е тя. Интересното е, че "Чаира" ЕООД е търговска компания, като изрично е посочена, че осъществява сделки със селскостопанска продукция. Капиталът й е непарична вноска от право на собственост върху ВЕЦ в селото на Меджидиева Георги Дамяново, Монтанско.

Приятел на Румен Спасов и Веска Меджидиева беше и медийният съветник на Жан Виденов Красимир Райдовски, макар и официално да не участваше като собственик или управител на фирма от кръга "Орион".

След оставката на онова правителство той официално не работи никъде, но с охота коментира дейността на Държавна сигурност. Бил е кадрови служител на Първо главно управление на ДС също като Румен Спасов.

Дясната ръка на Жан Виденов в партията - Красимир Премянов, също не понесе никаква отговорност за националната катастрофа. Той се завърна като член на Националния съвет на БСП, но никога не му достигат гласове, за да се класира отново за депутат. Обикновено червените го поставят на непрестижна позиция в листите си. В момента е адвокат. След 1997 г. не е заемал държавен пост.

Шефката на пресцентъра на столетницата и народен представител през 1995-1996 г. Клара Маринова също е извън властта. Тя се върна към журналистиката. Но преди това беше пиар на сочения за кръстник на българската мафия и знакова фигура от ъндърграунда Иво Карамански. След 1997 г. русата дама се пресели да живее в селото на изпарилите се, преди да чуят присъдите си за рекет, братя Галеви - Ресилово, Дупнишко.

Клара Маринова даде тон за "Стани, стани юнак балкански", когато червените депутати се оказаха блокирани в парламента. Хиперинфлацията и фалитите на банките докараха хиляди гневни граждани на протест пред Народното събрание, което бе щурмувано на 10 януари 1997 г. с цел да се предотврати съставянето на втори кабинет на БСП.

Формалният повод бе отхвърляне на предложена от СДС декларация, но де факто недоволството бе от цялостното управление. Хората излязоха на улиците и площадите на масови протести.

Правителството бе принудено да подаде оставка, но управлява почти два месеца повече, защото по настояване на Жан Виденов БСП се мъчеше да състави втори кабинет. Чак когато стана ясно, че няма да успее, червените се отказаха от властта.