Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Зарежете това с Путин и Македония.

Сещм се нещо далеч по - интересно по повод отминалия 24 май.

Не знам дали помните, но преди време химна на Кирил и Методий, написан от Панайот Пипков се пееше така:

"От длъжност неизменно воден

напред и все напред върви"...

И си го пеехме, пеехме...

И марширувахме ли, марширувахме, докато не разбрахме, че сме пяли близо 40 години цензурирана версия на химна, защото оригиналната звучи така:

"От длъжност неизменно воден

и БОГ ЩЕ ТЕ БЛАГОСЛОВИ".

Днес, на фона на скандала с Путин и "македонската" писменост ви питам - помните ли това, или не?

И важно ли ви е, или не ви е важно?

Аз изводи няма да правя, макар, че за младите може би е останал настрана и факта, че в третия куплет на химна ни се пееше:

"Дружно, братя българи

с нас Москва е в мир и в бой

партия велика води

нашият победен строй".

Сега мнозина ще се включат с политически филски и фобски коментари.

А аз искам да кажа само едно.

За нас е важно да пазим наследството си такова, каквото е било създадено.

И да не позволяваме на цензуриращите касапи да подменят миналото спрямо политическата конюктура.

А геополитическите акции ще си продължат.

Те ще включват всякакви игри на думи и завоалирани послания, които ту ще ни дразнят, ту ще ни радват.

Само че от нас зависи да не забравяме онова, което е било и да гледаме напред с мъдростта, която сме натрупали, докато сме гледали назад.

Като гледам, миналото не ни е дало никаква мъдрост.

Пренасяме носталгията по младостта си към носталгия по социализма и демократическия централизъм.

Пренасяме безгрижните ни мигове към хепи соца.

Но това в психоанализата се нарича "сублимация".

Преминаване на едно вещество от твърдо направо в газообразно състояние.

Те такива неща си мисля, защото...защото все още се опитвам да мисля, макар че това вече не се толерира особено в общество, което е свикнало да действа първосигнално...

А за азбуката - тя си е наша и никой не може да ни я отнеме.

Въпроса е какво точно се опитваме да правим с нея...

И защо...

(*От фейсбук профила на Венци Мицов)