До 8 юни 2016 г. Димитър Желязков - Митьо Очите нямаше дори драскотина от куршум. Взривената кола пред дома на Димитър Желязков-Очите В заведение в Слънчев бряг 31-годишният Георги Иванчев е първият, чиито изстрели застигат Митьо Очите, макар че несебърският бос е мишена повече от 15 г. Опитите да бъде ликвидиран по различен начин не са един или два. Според плановете на враговете му той трябваше да бъде разкъсан от бомба, заложена в стара жигула, на 9 ноември 2001 г. Тогава обаче загинаха други - 31-годишната Тянка Желязкова (Таня), съпруга на Димитър, брат ѝ Славчо Славчев Дерелиев, на 22 г., и гардът Николай Бъчваров. Близо 15 г. по-късно това остава най-бруталното криминално престъпление по крайбрежието.

По безцеремонност и жестокост може да му съперничи един друг атентат - от 13 юли 2005 г., когато бомба разкъса 2-годишната дъщеря и жената на плажния концесионер Рали Пенков. Това покушение обаче е неразкрито за разлика от тройното убийство в Несебър. Атентатът срещу Очите стана актуална тема след кървавите събития от 8 юни т.г.

“Забравените” осъдени до живот видяха възможност да претоплят старата защитна теза - за манипулирано разследване, довело до несправедливи присъди. 15 г. в затвора са Стоян Митков Димитров-Толупа, Иван Николаев Рибов и Кероп-Александър Юриевич Погосян. На 25 август Толупа навърши зад решетките 42 г. На същата дата е роден и помориецът Рибов - той попадна в затвора на 22 г. Сега е на 37. Роденият на 3 декември 1965 г. Погосян най-тежко понася доживотната присъда, изолирал се е и не общува почти с никого. За разлика от него Толупа и Рибов се възползват от законните си права и заради тежки битови условия водят дела срещу ГД “Изпълнение на наказанията”.

Четвъртият осъден отдавна е забравил за затвора. Това е Николай Ганев от Ямбол, който бе признат за виновен единствено за незаконно притежаване на взривно вещество - той осигурява бомбата. Осъден на 4 г., а след като е реабилитиран, изкарва два мандата като общински съветник. В момента рядко се вижда в града - често пътувал в чужбина. Името му се свързва с ресторант и хотел, но според запознати те се водят на друг.

Какво се случва на 9 ноември 2001 г.?
“Слави отвори шофьорската врата, пипна волана - заключен. И скоростният лост беше развален , направо му остана в ръката. Решихме да звъннем в полицията. Бъчито изкара телефона и взе да набира. В този момент аз се обърнах към Слави. Чу се едно “пиууу” като от дистанционно и веднага гръмна бомбата. Мен ме изхвърли Станах от земята и видях хора. Чух на Слави гласа. Минах край жигулата отпред, но не видях никого, само огън. Върнах се назад и видях Таня и Бъчито да лежат. Виках: “Таня, Таня!”. Тя си вдигна главата, мръдна два пъти...” Разказът е на оцелелия по чудо Иван Михалев Илиев. През есента на 2001-а 25-годишният Иван е един от приятелите на Слави - братът на Таня.

Той се озовава на пред дома на Очите на ул. “Отец Паисий” 33 в Несебър напълно случайно - Таня се обажда на брат си заради съмнителна стара жигула до входа, където на първия етаж живее семейството на Димитър Желязков. Когато бомбата избухва, в апартамента с баба си Станка са двете малки деца на Таня и Димитър - Станислава, на 7 г. и половина, и Евелина, ненавършила 2. Таня Желязкова забелязва червената жигула няколко дни по-рано. Когато е пред гаража им, жената на Митьо вика няколко от гардовете му да я преместят, “защото може да има някое камикадзе” Едно от момчетата си спомня този израз и го казва по време на разпитите. Докато бутат колата, багажникът се отваря и момчетата виждат вътре газови бутилки. През следващите дни жигулата странно променя позициите си, докато на 9 ноември се оказва съвсем близо до входа. Димитър го няма и затова Таня звъни на брат си в Ахелой. По това време той е с Иван Илиев. Докато се чудят какво да предприемат, Слави решава да извика и Николай Бъчваров-Бъчито, който идва за минути.

Последният разговор в неговия телефон е в 17,19:48 ч - в този момент самоделката гръмва. Пораженията от взрива са кошмарни. В 17,30 ч вече е доста тъмно и за да направят оглед, разследващите използват боен фар, захранван с агрегат и фарове на противопожарен автомобил. Тялото на Слави Дерелиев е напълно обгоряло. Той е полегнал настрани в поза “боксьор” и е прегърнал част от газова бутилка. Вероятно адската машина е задействана в момента, в който е вадел бутилката от багажника. Николай е с откъснат ляв крак. Таня е с изгаряния и раздробени кости. И тримата издъхват на място Разследването не се лута дълго. През последната година Митьо Очите сам е осуетил два опита за убийство и знае откъде може да идва заплахата. Никой няма съмнение, че именно Желязков е мишената, а тримата загинали се оказват косвени жертви. Затова разследването се води както за тройно убийство, така и за опит за убийство на Желязков.

Криминалистите бързо се насочват към Стоян Димитров-Толупа, приятел на убития през октомври 2000 г. Георги Сивков. Към есентта на 2001 г. убийството на Сивков е неразкрито, официално няма промяна и към настоящия момент. Основният заподозрян е човек от обкръжението на Очите - Йордан Дросев-Черния, но до обвинение не се стига. Няколко години по-късно Черния си отиде от скоротечна левкемия, докато излежаваше друга присъда. Краят на 90-те е периодът, в който се появяват първите мрежи за разпространение на дрога Сивков се смята за основоположника, който е успял да създаде организация в най-големия бургаски кв. “Меден рудник”, в самия град, както и в някои курорти на юг от Бургас. В Несебър и Поморие обаче се появява друг играч с не по-мълък апетит и решителност да е основен фактор в пазара. Има свидетелски показания, от които става ясно, че Толупа след убийството на Сивков се е чувствал застрашен, станал подозрителен, започнал да се укрива.

Според разследващи обаче той е имал и самостоятелни планове, тъй като първото подготвено покушение срещу Очите е преди убийството на Сивков. Толупа е задържан при опит да напусне страната през Дунав мост. Опитал се да го направи заедно с Петко Кръстев Петков - също от обкръжението на Сивков. 25-годишният по това време Петков ще се окаже възлова фигура по време на разследването, а след това и на процеса. Първоначално той също е обвинен, но няколко месеца по-късно обвинението срещу него пада и той се превръща в свидетел №1. В един от разпитите си Петко разказва как пред него Сивков е коментирал, че Стоян се е скарал с Митьо Очите, тъй като искал да вземе част от пазара в Несебър - без знанието на самия Сивков. Контратезата е, че Толупа има амбиции в друга сфера - бизнес с плът, затова често пътува до Испания.

Възлов момент в разследването е проследяването на пътя на колата, която се превръща в бомба - червената жигура с номер H 86 29 AA. По време на разпит на 28 ноември 2001 г. Петко Петров разказва за покупката на колата, но не се признава за виновен. Твърди, че не е знаел за истинските намерения на Толупа. Смятал, че таратайката му трябва за прикритие, за да се придвижва с нея, без да привлича внимание. За осигуряването на колата Петко и Стоян пътуват до Русе, където живее приятел на Толупа - Иво Филипов. На 3 ноември тримата отиват до борса за употребявани коли в Шумен. Колата не е прехвърлена по документи. Когато след взрива проверяват чия е жигулата, стигат до шуменеца. Върху банкнотите, които Емил е получил за колата, са открити негови отпечатъци и на Иво Филипов. Петко е човекът, който предава ключовете на жигулата на другия обвиняем - Кероп Погосян. Чрез него тя стига до Иван Рибов.

Магистратите приемат, че има доказателство за връзката между 22-годишния помориец и колата бомба. В багажника на неговото беемве е намерен бял акумулатор с червени капачки, по които има пръски от синя боя. Продавачът на жигулито Емил Атанасов разпознава акумулатора - боядисвал блока на двигателя със синя боя и пръски от нея попаднали и върху акумулатора. Извършена е химическа експертиза, която установява, че боите по двигателя на колата бомба и по намерения в колата на Рибов акумулатор са сходни по морфологични признаци и химичен състав. Рибов е признат за виновен и обвинен като пряк извършител на атентата. Той не се е познавал лично със Стоян Димитров. Телефонните разпечатки показват интензивни контакти между Рибов и Кероп преди взрива. Съдът приема за доказано, че 22-годишният помориец е бил на място, от което има видимост към входа на ул. “Отец Паисий” 33 и периодично е докладвал на Кероп какво се случва. Задействал е взривното устройство, след като получил нареждане от Погосян. Трагедията от 9 юни преобръща живота на много хора. Желязков понася голяма лична загуба, но бетонира позициите си в “бизнеса” и през следващите 6 г. влиянието на създадената от него структура по крайбрежието е безпрецедентно. В дома му като гледачка на двете му осиротели дъщери влиза Антигона Янулис - приятелка на загиналия Славчо. На 30 юли 2005 г. Антигона ражда третото дете на Очите - Димитър Желязков - младши. Въпреки че присъдите отдавна са в сила, дъщерите на убитата Таня - Станислава и Евелина, не са получили обезщетения за смъртта на майка си.

Бомбата: 1500 г тротил, пирони и желязо в кутия от обувки

Разследването установява как червеното жигули се оказва заредено с взривно устройство, но произходът на самата бомба е твърде мистериозен. Тя е осигурена от ямболския бизнесмен Николай Ганев, който има вражда с Очите. Той я взема от Христо Панчугов, който уж я намерил случайно в чувал до кариера. Става въпрос за картонена кутия с тротил, пейджинг система и батерии. Разследването не се задълбочава в показанията на Панчугов въпреки тяхната недостоверност. Не му е повдигнато и обвинение за незаконно държане на взривно вещество. Това е без значение, тъй като той вече не е между живите. Ганев предава “багажа”, поставен в сак, на Петко Петров. Това става на стопанисвания от него паркинг в Ямбол малко след 20 ч на 21 октомври 2001 г. Случаен свидетел на предаването става Калоян Колев. Същият, който 15 г. по-късно е сред основните свидетели на стрелбата в ресторант 4You в Слънчев бряг на 8 юни т.г. Пътувайки за Бургас, Петров все пак надниква в сака, вижда кутията със стърчащи от нея жици и разбира, че това е бомба. Затова решава да я остави в семейната вила в с. Тръстиково. На 22 октомври Петко се среща с Кероп и Рибов в кв. “Меден рудник”, след което тримата отиват в Тръстиково, за да вземат “багажа”. При извършения на 7 декември оглед на вилата в двора върху пясък и строителни отпадъци са намерени 7 фаса. Върху два от тях е изолирана ДНК на Погосян, върху други 2 - на Петко Петров. Според петорната комплексна експертиза самоделката е взривена от дистанция чрез радиовълни. Изключено е да се е самовзривила при бутането и преместването на колата. Количеството взривно вещество отговаря на 1500 г тротил. Бомбата е била подсилена с пирони и парчета желязо. По чудо не е убила повече хора, тъй като поразяващи елементи са се разлетели на повече от 100 м.