Посрещам с непривично за мен безразличие радините вълнения кой ще ни бъде следващият културен министър.

Всъщност, ако имахме вече Стратегията за Култура (или как точно искаме да изглежда българската културна среда след 10 години), изобщо не би трябвало да ни вълнува от коя точно партия ще е следващият културен министър, защото единствената му задача щеше да е да бута нещата напред! Но такава стратегия нямаме. Гилдия също нямаме. Нямаме дори едно нещо, зад което да се обединим като съсловие и да се борим да си го извоюваме.

Ние сме едни няколко хиляди киселяка, с няколко хиляди съвсем различни предпочитания как точно е добре да бъде реформирана /или не/ културната среда у нас . А най-лошото е, че всеки от нас е със самочувствие на поне паметник, който аха-аха бъде бутнат, аха културата у нас е загинала вовеки.

Също така, след като най-талантливите от нас отказаха да станат директори на театри, да влязат в политиката или да поискат културното министерство или изобщо нещо да се жертват на ползу роду дет се вика, нямам никакви илюзии, че на тяхно място съвсем закономерно и демократично ще се настанят кариеристи и съвсем обикновени хора с необикновен шанс! Така че вълнения по тази тема нямам.

Остава си старото, ялово правило - всеки както си знае, както си може и на свой гръб! И да, повече от добър културен министър, мечтая за осъзната, пораснала и адекватна гилдия, която осъзнава на коя дата, в кой век и в какви парадигми живее тя в света днес. Не вчера.

(От фейсбук)