Босът на “Нефтохимик” след това отрече да е вадил оръжие и на свой ред обвини цесекарите, че раздават правосъдие с бухалки

Мислите си, че сегашните скандали между ЦСКА и “Лудогорец” са върхът на сладоледа и по-големи вражди никога не е имало. В действителност сегашното противоборство между тима от Разгради софийския гранд са детска игра в сравнение с онази вражда между ЦСКА и “Нефтохимик”, която години наред пълни вестникарските страници.

Двата отбора просто не се обичат, феновете се мразят още повече, а шефовете намират начин да се ударят под кръста. Може би една от причините за войната е, че „Нафтата” е сред малкото тимове, които успяват да бият под път и над път далеч по-именития си съперник и така няма как да не изнервят нахаканите софиянци

Бой, заплахи, съмнения за уговорки, куриозни голове, скъсани мрежи и паднали треньорски глави са само част от подправките, които правят толкова пикантна футболната манджа, сготвена от двата тима. Всъщност голямата олелия започва след решението на Христо Порточанов да се захване с футбол. Босът оглавява “нафтата” и стартира своя амбициозен план за превръщането на отбора във фактор в българския футбол. Най му е приятно на мустакатия бос да бие грандовете от София, а на футболистите му наистина им се получава да вършат подобни подвизи. Бургазлии и до днес помнят двете грандиозни победи с 3:0 у дома и 4:1 на “Армията”, които са още един от многото катализатори за изострянето на нефтено-армейското съперничество.

Със сигурност най-скандалният сблъсък между двата отбора е този от далечната вече 1996 г. В Бургас “Нефтохимик” посреща софийските си гости, а напрежението с нож да го режеш доста преди началото на мача. Двубоят си върви с нормалните за тези двубои скандали, псувни, балтии, но истинският екшън се разиграва на почивката. В този момент главният съдия е посетен от неканен гост, като версиите за този сблъсък са две и доста се различават. Според ръководството на ЦСКА Христо Порточанов влита в съдийската стая вади пистолет и го опира в корема на главния съдия Димо Момиров със заплахата: “Ще ти напълня корема с олово.” Момиров много се стреснал от предупреждението, но някак си успява да довърши мача.

“След този случай Димо искаше да захвърли свирката и завинаги да се откаже от съдийстването”, твърди след това любимецът на “червената” агитка Ивайло Андонов. Какво казва самият Момиров по случая ли? Той признава, че е бил заплашван, но и до днес не желае да коментира дали наистина е усетил дулото на пистолета в корема си.

Атрактивният откъм изказ Порточанов от своя страна твърди,че въобще не е вадил оръжие и не е застрашавал живота на съдията за разлика от колегите си в “червения” лагер.

“На “Армията” яки момчета влизат в съблекалнята с бухалки и раздават правосъдие”, твърди босът Порточанов. Още на следващата година на него му предстои нов остър сблъсък с реферите. Този път на мушката му (в преносен смисъл) е най-добрият ни съдия за всички времена Атанас Узунов. Пътят на ЦСКА към 28-ата титла минава през победа над “Нафтата” на “Армията”. За рефер на двубоя е избран именно Узунов, а отсъжданията му вбесяват Порточанов. "Червените" бият с 1:0, а претенциите на гостите са за неотсъдена дузпа и два спестени червени картона. "Не ЦСКА, а Узунов ни би. “Ще направя всичко възможно той да се раздели със свирката”, заканва се Порточанов. Той така и не успява да изпълни заплахата си и Узунов продължава да играе водеща роля в българското съдийство. По-късно той явно успява да намери общ език и с Димо Момиров, който става шеф на съдиите точно когато бившият му душманин е наблюдател на Съдийската комисия. В българския футбол няма вечни вражди и приятелства, има само вечни интереси.