Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Паднал ли е Петър Младенов на "танковия митинг"

B предишния брой "168 часа" публикува информацията, че на 14 декември 1989 г. на историческия митинг пред Народното събрание по сведения на очевидци малко преди да каже прословутата фраза за танковете, Петър Младенов е бил съборен на земята от протестиращите.
Това е и причината за неговия афект да изрече скандалната реплика "Най-добре да дойдат танковете". В телевизионния репортаж от събитието на Евгений Михайлов обаче моментът с падането на тогавашния държавен глава липсва.
Публикацията предизвика недоволството на режисьора и оператор, който във фейсбук я окачестви като провокация на Държавна сигурност. За да осветли още по-аргументирано знаковите събития от зората на демокрацията, "168 часа" публикува още едно пряко свидетелство за инцидента.

Освен автора на статията "Евгений Михайлов скрил как тълпата събаря Петър Младенов преди "танковете" Иван Бутовски, който е пряк свидетел на сценката, "168 часа" откри още един очевидец, присъствал на събитието.
Той потвърди, че е имало събаряне на бившия държавен глава на входа на Народното събрание, но отказа да се споменава името му.
Свидетелят обаче бе разпознат от редакцията на снимки от самото събитие, от които се вижда, че той е
в непосредствена близост
до Петър Младенов и е имал
възможност да види всичко с очите си
В интервю за вестника източникът ни още веднъж потвърди това (виж позицията му вдясно).
Пред "168 часа" тогавашният зам.-шеф на разузнаването Тодор Бояджиев заяви, че недоумява защо до днес Михайлов не показва оригиналната касета, на която би трябвало да се вижда и инцидентът с Младенов.
Той си спомни, че навремето операторът я пращал до Полша, но у нас показал само копието.
Тогава се установява, че по него не може да се направи никаква експертиза и така завинаги да се сложи край на спекулациите за автентичност на записа.
Имало предложение копието да се предаде на фирмата, произвела камерата на Михайлов, и тя да се произнесе - монтаж ли е това, или записаното е истина. Но получили отказ.

-Kакво си спомняте от митинга на 14 декември 1989 г.?

- Отидох след работа, някъде към 17 часа трябва да е било. Първоначално пред сградата на Народното събрание имаше протест на студентите с различни искания, който беше организиран от Независимото студентско дружество на студентските дружества. Постепенно обаче тълпата набъбна неудържимо и лозунгите и скандиранията бяха за премахването на член първи от тогавашната конституция, който бетонираше ръководната роля на БКП в тоталитарната държава. Тогавашният комунистически парламент трябваше да решава по този въпрос. Оказа се обаче, че те

нямат никакво намерение да

"сдават" властта

Както се разбра от радиото, имало "процедурни пречки", за да вземат незабавно такова решение, а вместо това обсъждали "належащи" въпроси като нов закон за ловните кучета.

- Какво се случи след това?

- Както никога дотогава, хората показаха решимост да останат около парламента, докато комунистите не се откажат от монопола върху властта. Хванахме се в жива верига около сградата. В един момент тя прерасна в нещо като огромно хоро. Протестиращите викаха: "Долу БКП!" и "Долу член първи!" Най-много хора бяха пред официалния вход срещу паметника на Цар Освободител.

- Какво нагнети напрежението?

- На първо място несъгласието на тогавашните управляващи да вземат решение за отмяна на ръководната роля на БКП. Не мога да си обясня как

подцениха ситуацията От друга страна, на няколко пъти пред Народното събрание излизаха и "парламентьори", които, вместо да успокоят хората, сякаш допълнително наляха масло в огъня. Не на последно място, макар да ползваха мегафони, шумът беше огромен и не се чуваше почти нищо. Спомням си, когато излезе Нешка Робева. Тя каза нещо от рода на: "Недейте, защото може да предизвикате “Тиенанмън!”, правейки асоциация със събитията в китайската столица, при които през юни същата година невинни протестиращи бяха премазани от танкове. Няма нужда да казвам, че ефектът от тези думи беше негативен. Излязоха и още няколко души, които безуспешно се опитаха

да свалят градуса

на напрежението

Вероятно за да могат те да достигнат до хората, плътният дотогава кордон от милиционери беше разкъсан по средата, което, струва ми се имаше важно значение за последвалите събития.

- Вярно ли е, че Петър Младенов е паднал пред входа?

- Да. Когато на стълбите пред сградата се появи Станко Тодоров, група от протестиращи, а и много репортери, които бяха отпред в стремежа си да отразят събитията, се втурнаха към него.

За кратко време той разбра ясно, че няма никакъв шанс да въздейства, и се прибра безславно. После се появи и Петър Младенов. Бях най-отпред, но почти нищо не се разбра от това, което казва, въпреки че му дадоха мегафон.

Личеше обаче, че репликите му не са по същество. Доколкото помня, призова: "Другари, тласкате страната към екстремизъм, така не може да има демокрация!" Възползвали се от отворилото се празно място пред него, хората се втурнаха по стълбите и го събориха. Беше жалка картина - държавен глава лежи безпомощен на земята. Отстрани се втурнаха охранители и със сетни усилия успяха да го дръпнат и да го изправят. След това той се опита

отново да говори

по мегафона,

като се скри зад една патрулна кола. Същите фрази, но вече ядосан от падането: "Изслушайте ме! Това е екстремизъм!" и т. н. Като видя, че е безнадеждно, залитайки и подпомаган от бодигардовете, се отправи обратно към входа на парламента. Явно точно тогава, афектиран, е казал и фразата за танковете. Не се съмнявам, че ги е призовал, защото беше видимо много ядосан, но въпреки че бях най-отпред, не успях да я чуя лично, тъй като освиркванията бяха оглушителни.

- Какво се случи после?

- Почти веднага след като се прибра на балкона на Студентския дом, отсреща светнаха прожектори и се появиха лидерите

на току-що основания СДС.

Ако не се лъжа, там бяха Желю Желев, Петко Симеонов, Любомир Собаджиев, Георги Спасов и Емил Кошлуков, но вероятно е имало и други. Имаше уредба и когато включиха колоните, вече се чуваше всичко ясно. Сините водачи също призоваха за спокойствие, което породи неодобрителни възгласи. Желю Желев каза: "Хайде, сега си отивайте вкъщи, за да се гледате по телевизията." В същото време се чуха и възгласи: "Желю президент! Жельо президент!" и в крайна сметка постепенно хората, обезсърчени, започнаха да се разотиват. През годините не мога да се отърва от впечатлението, че в случая опозиционните лидери, случайно или не, направиха голяма грешка и ако не бяха туширали напрежението, щеше България да си спести много от трудностите, които преживя в годините след това.

- А какво мислите за кадрите, заснети от Евгений Михайлов, заради които беше свален Петър Младенов?

- Както вече казах, нямам съмнение относно фразата с танковете. Казал я е. Що се отнася до кадрите, които многократно съм гледал по телевизията след това, то те най-малкото не отразяват 100% ситуацията в онзи ден. Дори ги смесват с кадри от митинга от предишния ден - 13 ноември, на стълбите на БНБ, който беше на БКП и няма нищо общо с протеста. Не мога да разбера и как при наличието на толкова камери и фотоапарати

в онзи момент никой

не е снимал Петър Младенов, когато падна

Другото, което ме учудва, е как са пуснали Евгений Михайлов до вратата на Народното събрание, както се вижда от гледната точка на документалната лента. Помня много добре, че заради огражденията и охранителите там не можеха да минат не само протестиращи, но и многобройните репортери. А хората там никак не бяха случайни - само вътрешни лица от охраната и комунистически депутати.

Какво разказват други участници в знаконото събитие от зората на демокрацията у нас, четете в печатното издание на в. "168 часа"

Коментара ()

Вашият коментар