Няма как, налага се тоя текст да е дълъг.
Три случая тези дни са свързани с децата на България.
И трите са отразявани от медии и от потребители по начин, който само добавя към неразбирането на проблемите, без да дава нито едно решение.

СЛУЧАЙ 1: Някакво крайно невъзпитано момиче говори вулгаризми на учителката си
Това е симптом на времето, но не е нещо, което да не се е случвало на всеки опитен учител.
Младите хора далеч не винаги са добре възпитани добре в семейството.
И тъкмо тук идва ролята на училището и на учителя - да направи младите хора по-добри, по-разумни и по-способни да се справят с живота.
Това момиче, което се държи вулгарно, би било уволнено от всяка работа, ако се държи по този начин с когото и да е на работното си място.
Да, възмутително е това поведение и има начин на подобни прояви да се реагира бързо и адекватно.

СЛУЧАЙ 2: 11-годишно дете умира след ритник в корема

Това е АД, истински ад за родителите, чиято рожба си е отишла без време; за съучениците на детето; за хлапето, което е ритнало съученика си; за родителите на това дете... за всички.
Това е ужасен инцидент, който може да се случи на всеки. Ужасен. Необратим. И може да се случи на всеки.
Директорът Данко Калапиш, както и колегите в училището са реагирали напълно адекватно. Работили са дълго и внимателно с другото дете. При първите признаци на дискомфорт са извикали линейка, но неиззбежното се е случило. Линейката е закъсняла вероятно фатално. Но и това не знаем, разследването тепърва ще го поясни.
Бил съм се като хлапе много пъти, защото ме нападаха, тъй като съм с фамилия Джасим, а не завършваща на -ОВ или на -СКИ. И винаги просто се отбранявах, защото ме беше страх да не ударя някого фатално.
Веднъж, трябва са сме били 5-ти клас, с мен се сби Петко Къдравия, който освен гениален математик, ми стана и един от много близките приятели в живота после, та до днес.
Имам белег на лявата длан, защото ме спъна на леда и се порязах така, че трябваше после да ме лепят. Родителите ни разговаряха един с друг по телефона, а и на живо съвсем добронамерено, а после и с учителите, с нас и може би навременната реакция на всички ни спаси животите. Може би.
Случилото се с 11-годишната Габи е ужасно.
Не можем да върнем детето на неговите родители, нито на тях можем да им върнем съня и радостта от живота.
Но можем да не допускаме още животи на всички други замесени да бъдат съсипани.
Нужна е упорита работа на психолози и педагози с всички деца в училището, с родителите и близките на починалото дете, с всички учители, за да могат да продължат живота и да не допускат повече подобни инциденти.
Бог да прости починалото дете и да е на помощ на родителите му!

СЛУЧАЙ 3: Стотици хора са разпознали предполагаемия убиец на заклания преди две години в Борисовата градина Георги
Не съм съдия, нито фейсбук е съдилище.
Ужасът идва от това, че стотици хора са разпознали от видеото предполагаемия убиец, но са си замълчали от страх, вместо да оставят разследващите органи и съдът да си свършат работата.
Ако е вярно, че директорката на училището е опитала да прикрие престъплението, то се надявам да бъде осъдена сурово.
Този страх сковава цяла България в различни измерения и ситуации.
Този страх е резултат от тоталната липса на вяра в правораздавателната система, защото е обладана от мафията..
И е доказателство, че мафията ни убива - понякога с нож в Борисовата, друг път просто с поредното неразкрито престъпление или просто със закъснялата линейка...
Бог да прости децата, които си отидоха без време!

* Коментарът е от фейсбук