Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Руски калашник във всяка война, но 10 сандъка с наши бомби мега проблем в Алепо

Дали обаче руската атака не бе предизвикана от интервюто на президента Плевнелиев и не трябва ли политиците да внимават какво говорят в този сложен свят?

Тия дни Русия вдигна страшна шумотевица заради няколко сандъка с произведени в България снаряди, които били открили в Алепо. На специален брифинг на външното им министерство бе изразена голяма тревога от присъствието на българско оръжие в Сирия.

Толкова сериозно бе руското притеснение, че чак нашата прокуратура се самосезира да проверява лицензи и договори. Разбира се, бързо се разбра, че ние снаряди на бунтовниците в Алепо не сме продавали и цялата документация на завода ни е изрядна.

Произведено в България оръжие може да попадне в Сирия, а и още по-далеч по света, по много различни начини, чрез различни посредници, без нашата страна да има дори и идея, че това се случва. За нас е важно дали има някаква международна забрана за конкретния купувач, с когото имаме договор. А вече какво ще прави той с доставката, не е наш проблем и отговорност.

Това в Русия го знаят чудесно. Те заедно със Съединените щати са най-сериозните производители на оръжие в света - поделят си 58 процента от общата търговия. Специално Москва доставя въоръжение на 50 държави по света, като само в последните 5 години е увеличила износа си с почти 30 процента.

Защо тогава такава шумотевица за няколко сандъка с наши снаряди в Алепо?

Ами ако утре всяка държава в гореща точка на планетата, която открие руско оръжие, реши да даде пресконференция и да демонстрира загриженост от този факт?

Сигурно ще има брифинг с шокиращи разкрития на всеки 5 минути.

Нека не забравяме, че най-използваното оръжие по света е руският “Калашников”. Вярно, че с лиценз се произвежда не само в родината си, но и в много други държави по света, включително и в България, но този автомат участва в абсолютно всеки военен конфликт, случил се в последните 60 години.

В Афганистан на него си кръщават децата - Калахан (приятел - в превод - бел. авт.), на въоръжение е в повече от 100 държави на планетата и присъства в гербовете на 3 страни и множество групировки.

На фона на всичко това какво са 10-15 сандъка с наши боеприпаси? Да не би само Русия да има право да продава оръжие?

Да не говорим, че Москва се смущава от намерени наши снаряди там, а в същото време бомбардира, без да й мигне окото. За малко повече от година е извършила 18 800 бойни полета в същия район, при които са унищожени 725 тренировъчни лагера и са убити (по данни от Москва - бел. авт.) над 35 хиляди бунтовници.

Колко цивилни жители, между които и жени и деца, са загинали покрай тях, ще оставим да разкриват след време хуманитарните организации. Конкретният въпрос в случая е откъде идва тази неаргументирана загриженост на Москва?

На пръв поглед става въпрос само за пари - на същата пресконференция говорителката на руското външно министерство напомня, че “София протака урегулирането на изтекли съветски лицензи за производство на оръжие за трети страни”.

Дали обаче гневната реакция от Москва не е свързана с едно интервю - това на президента Росен Плевнелиев, дадено само дни по-рано за германския “Франкфуртер алгемайне цайтунг”?

В него отиващият си държавен глава заявява, че Русия иска да разруши ЕС отвътре, като финансира антиевропейски партии и медии както в България, така и в други държави в Европа.

Независимо дали казаното е вярно, това изявление бе посрещнато на нож в Русия, а Плевнелиев наречен от пресата там “верният слуга на Брюксел”.

Почти сигурно е, че “аферата с нашите боеприпаси в Алепо” избухна точно в резултат на това интервю.

Но за мен по-важен е въпросът трябва ли в сложното време, в което живеем, един политик, а още повече държавен глава да прави подобен тип остри изявления? Какви ползи и какви негативи носи този провокативен език?

В свят, в който напрежението е обтегнато много повече, отколкото в годините на студената война, си мисля, че политиците трябва много да внимават какво говорят. И да следват преди всичко интереса на собствените си държави.

Ненормално е например дискусията за качествата на президента Румен Радев да е основно в плоскостта - проамерикански или проруски...

Какво добро може да ни чака и в двата варианта?

Политиците и държавниците ни трябва да са преди всичко пробългарски и да внимават какво говорят в този сложен свят, за да не засягат интересите на държавата си.

Аз силно се надявам, че след няколко месеца няма да се окаже, както вече се говори упорито, че Росен Плевнелиев започва работа, свързана с Европейската комисия и съюз.

Защото тогава ще излезе, че действително им е свършил малко пропагандна работа - така да се каже - в аванс, но от позицията на президент на България.

Коментара ()

Вашият коментар