Онзи ден пак се изгавриха с конституцията

Кой откъдето дойде, първата му работа е да ощипе задника на българската конституция. Онзи ден депутатите ужким се опитаха да й се извинят за предишната просташка изява, но пак я опраскаха.

Става дума за пустото квадратче “не подкрепям никого”, което хем се брои за избирателната активност, хем не се брои при сметките. На практика се задрасква вторият тур на президентските избори, така както е записан в основния закон. Ако например само 10 на сто от явилите се да гласуват изберат единствено разумното квадратче на дисидента, то още на първия тур президент може да се окаже избран не с 50% плюс един глас, както е в конституцията, а само с 45% плюс един глас. При 20% задраскали квадратчето ще му стигнат и 40%.

Но както казах, това квадратче е доста привлекателно. Ако насила са те подкарали към секцията, е направо неустоимо. Нищо чудно не 10-20, а 30-40 процента да гласуват с “не подкрепям никого”. И така всъщност да дадат победа в първия тур на кандидатката на ГЕРБ.

Сега парламентът поправи тази грешка, като реши да включи в сметката и дисидентския вот, но само за президентските и кметските избори. За парламентарните и общинските – не.

С това кашата стана още по-гъста и мътна. Къде отидоха принципите на правото за континюитет, прецедентност и така нататък? Защо тези гласове ту се броят, ту не? В чл. 10 на конституцията е написано ясно: “Изборите, националните и местните референдуми се произвеждат въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване.”

Равно значи равно, нали така? Защо тогава

квадратчето на дисидента няма равни права

с другите квадратчета? Тези фалове взеха да се наслагват, защото българският политик свикна да гледа на конституцията като на парче неразкроен суров плат. И който дойде, все я прекроява по своя задник.

Бъркотията с дисидентското квадратче е следствие от предишното прекрояване - решението за задължително гласуване. То пък бе родено от мъката на малките или умиращите партийки. Вместо да признаят очевидното, те решиха, че техният избирател е мързелив и трябва да го подкарат с остена. Вярно, в конституцията пише, че гласуването е право, а не задължение. Но кой ти гледа конституцията?

Минипартийката няма власт, но щом попадне в коалиция, веднага завира златния си пръст там, където на голямата партия слънцето не свети. Искаме здравеопазването, армията и задължително гласуване! Иначе няма коалиция! И накрая се получава така, че не кучето върти опашката, а опашката върти кучето.

Минипартийката уж

едвам диша, а и тя опрасква конституцията,

дори по-бутално от голямата партия. И чак след като я опраска, се сеща, че това квадратче “не гласувам за никого” всъщност отнема от собствените й проценти, защото става допълнителен играч в сметките. След което замазва грешката с още по-голяма грешка, а сега вече и с трета. Три гаври с конституцията, хванати за ръце като тризначки на влизане в чалготека.

Американците издигат конституцията си на пиедестал, за тях тя е много повече от Библията, Корана и кама сутра, взети заедно. Ако някоя зла сила опраска конституцията, смята американецът, земята ще спре да се върти и слънцето ще угасне.

И обратното – у нас тя е просто стара и грозна туристическа диплянка за курорт, в който кракът ни няма да стъпи. Да не сме луди да й обръщаме внимание? Затова американците владеят света, а ние се разбягваме по света.

Или да вземем гласуването по интернет. На всички компютърни маниаци е ясно, че при такова гласуване няма начин да се опази тайната на вота. След като имаш идентификационен код или електронен подпис, при желание властите ще знаят как гласуваш. А желание има. Най-вече

ако са ти дали 50 лева

плюс една бира.

У нас дори е модно да кажеш, че конституцията ни е нефелна. Ако не дай си боже я похвалиш, ще те вземат за простак. Не знаеш ли, че тя е виновна за всички злини? И най-вече е виновна за това, че не я спазваме!

РЗС направи цяла кампания с този кьорфишек. Аз много пъти съм влизал в спор с подобни конституционни кърджалии. И винаги задавам един и същ въпрос – добре де, кажи какво по-точно трябва да се промени? Да махнем еди-кой си член и да сложим еди-какъв си например. Само кажи защо да я променят, дай конкретен пример някакъв!

Настъпва мълчание, което говори за бурни мисловни процеси. И накрая – кво сига да гуворим, требе да я мааме и твай!

Лошата слава на конституцията тръгна, преди тя да се роди. В далечната 1991 година. 39 велики депутати от СДС напуснаха парламента и започнаха да гладуват наужким в градинката отзад. Защото комунистите подготвяли много лоша конституция. Добре, но какво е лошото? Не казват. Комунстите са коварни, няма кво да работим с тях!

Истината е, че тогава четата на Луканов и Лилов бе готова на всякакви отстъпки, само и само мир да има и по-бързо

да прехвърлят в

сините ръце горещия

картоф на властта.

Скоро обаче се разбра, че става дума за вътрешен преврат в СДС. Тези седесари, които останаха в парламента, за да дебатират, изпаднаха от ръководните постове в синята коалиция. Така насила се отлюспиха два три допълнителни седесе, разпиляха се 7-8 процента на изборите есента и СДС не успя да вземе сериозно мнозинство. Наложи му се да се прегърне с Доган. Това вече никой не го помни, но оттогава тръгна съмнителната слава на конституцията. И така до днес. Трябва да си голям будала, за да се обвържеш сериозно с тази лека жена.

И наистина никой не се обвързва. Да вземем трогателния чл. 16: “Трудът се гарантира и защитава от закона”. Сериозно? Айде бе! У нас си е традиция работодателят да не плаща заплати и да ги бави по 2-3-6 месеца, че и с години. Че и никога. Ако е дълг към банка, ще му наложат запор. Ако е към мутра, ще го гръмнат. Но ако е към труда, нека чака да цъфнат налъмите.

Трудът стана единствената стока,

за която не е задължително

да платиш

Конституцията е курва, кой ще й се връзва? Или да вземем чл. 13, където религиозните институции са отделени от държавата. Отделени са, ама някои партии натискат официално да се учи религия в държавното училище. Верските убеждения не можели да се използват за политически цели? Че за какво друго да се използват! То почна още от Фори Светулката, а днес мюфтийството е филиал на Мюсюлманското братство и има сериозни планове за държавата.

Или чл. 18, който защитава подземните богатства и крайбрежната ивица, както и водите, горите и парковете с национално значение, те били изключително държавна собственост. Майтап бе, Вили! Или чл. 19, който забранява злоупотребата с монополно положение. Или чл. 27, който дава убежище на “чужденци, преследвани заради техните убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи”. Изключението – преследваните гюленисти. Само преди седмица.

Много обичам чл. 32, където се казва, че “никой не може да бъде следен, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание и въпреки неговото изрично несъгласие”. Всеки път, когато някоя фирма ми набере телефона, започва с думите:

“За ваше удобство

разговорът ни

се записва.”

“Да, ама аз не съм съгласен – отговарям аз несговорчиво – пише го в конституцията!” Типичен отговор: “Не знам как е в конституцията, началството така ми е наредило.”

Никакво уважение към този нещастен документ! А всъщност не е толкова лош, колкото го изкарват. Има наистина трески за дялане, но по-добре да не се пипа. Първо да се научим да го уважаваме и спазваме, а тогава да мислим дали да го изпратим в пенсия.