Българският Чък Норис се събуди с главоболие. Пусна телевизора и попадна на прегледа на печата. В някакъв вестник някой го беше нарекъл „българския Хелмут Кол”. Българският Чък Норис се усмихна високомерно. Не е лошо да те наричат „българския Хелмут Кол” при положение, че единственият ти съюзник в парламента е българският Хитлер.

Българският Чък Норис се изпърдя. Предстоеше му тежък ден. Трябваше да пътува с правителствения самолет до българската Ривиера, за да види готови ли са хотелите за началото на туристическия сезон…

Българската Анджелина Джоли се събуди в непозната хотелска стая. До нея хъркаше непознат дебел мъж. Кой ли е този, зачуди се българската Анджелина Джоли. След малко се сети, че мъжът се казва Стамат и е преуспяващ бизнесмен – вносител на турски джапанки за цяла Югоизточна България. Снощи продуцентът на българската Анджелина Джоли й беше наредил да „почерпи” бизнесмена Стамат с един непринуден и всеотдаен секс…

Българският Дан Браун бе седнал отрано пред лаптопа и нервно тракаше по клавиатурата. Той бе на път да разкрие поредната ужасяваща световна конспирация и трепереше от ужас да не го намерят масоните, розенкройцерите, извънземните или илюминатите. Но гражданският му дълг го караше да пише, за да отваря очите на безпросветните читатели…

Горе-долу по същото време настъпиха и творческите напъни на българската Джоан Роулинг. Тя възнамеряваше да взриви световния литературен пазар с поредица за едни деца, на които им се случват разни вълшебни неща… абе нещо като „Хари Потър” – това все пак е изпитана формула и със сигурност ще й донесе милионни тиражи…

Сутрешният телевизионен блок продължи с културна дискусия – двама дългокоси некъпани мъже спореха къде е българският Уудсток – дали в Берковица или в Каварна…

В Перник започваше тренировка на местния футболен отбор „Миньор”. Треньорът беше изнервен, защото българският Роналдо закъсняваше. Говореше се, че интерес към него проявявал българският Моуриньо…

Около обяд българският Чък Норис кацна в Бургас и се качи в колата, с която щеше да инспектира българската Ривиера. По радиото с дрезгав глас пееше някакъв човек, когото представиха като „българския Висоцки”. Песента свърши и започна репортаж за новите археологически проучвания около българския Стоунхендж… Българският Чък Норис не слушаше. Той чакаше спортните новини, за да чуе как се представя на „Уимбълдън” българският Федерер.

Следобедът беше скучен и банален. По някаква кабеларка българската Опра Уинфри сричаше пред аутокюто, докато интервюираше българския Брад Пит. Оказа се, че той е роден в българската Виена, а сега живее в българския Бевърли Хилс…

Настъпи топла пролетна вечер. Българският Елвис седеше в панелната си гарсониера и отегчено гледаше финала на Евровизия. „Ех, ако аз бях там, щях да им покажа какво е класа”, помисли си българският Елвис и превключи на другия канал, за да гледа сериала с участието на българския Доктор Хаус.

В друга панелна гарсониера плачеше българската Мадона. Тя беше огорчена, че не е поканена на голямото светско събитие тази вечер – българския виенски бал. На него свиреха българските „Бонд”, а сред гостите беше българският Франк Синатра, който дискретно опипваше стегнатия задник на българската Марлене Дитрих. Недалеч от тях българската Памела Андерсън тъжно разхождаше застаряващия си провиснал бюст.

Балът свърши в малките часове. София спеше, а луната огряваше изкопа, в който се наливаха основите на Българския Лувър.

Беше изминал един обикновен български ден за едни обикновени българи, които – типично по български – отчаяно искаха да бъдат някакви други.

(*От книгата „Няма значение”)