В началото и до средата на ХХ век Пловдив е меката на тютюневата индустрия. Търговците и производителите на тютюн са няколко известни фамилии - Томасян, Тютюнджиян, Чапрашикови, Дякови, Вулеви. Техните наследници в голямата си част са се изселили извън България. Малко са у нас, като повечето от тях са лекари и зъболекари.

Така например именно доктор от тези среди е първият демократично избран кмет (1991-1995) след 1989 г. - д-р Гарабед Томасян, който почина преди 2 г. Неговият чичо и титуляр на бизнеса с тютюн Арменак Томасян е бил личен приятел на цар Борис III, а в двореца в София са предлагали цигари "Томасян". Технологията на производството им е била такава, че дори и по соца е имало запазени кутии, в които

тютюнът е бил с непроменени качества

"Помня, че като бяхме ученици, някой беше донесъл от тези цигари и ги опитахме - вкусът беше съвсем нормален", разказа пловдивчанин.

Човекът с най-екзотична биография от тази прочута тютюнева фамилия е Ервант Хугасян, син на дъщерята на тютюневия магнат. Той е бил 6-годишен, когато напуска България през 1953 г. Родителите му успяват да му осигурят персийски паспорт, въпреки че е арменец и по майчина, и по бащина линия. Причината е, че другият му дядо като виден златар е бил почетен консул в Персия (тогавашното име на Иран) и става персийски гражданин, както и синът, и внукът му.

Тютюневият магнат Томасян след 1944 г. с ловък ход решава да спаси собствеността си, като

лиши сина си и дъщеря си от наследство и припише всичко на внука си

Ервант Хугасян. Новата власт не е национализирала единствено собственост на чужди граждани. Така Хугасян като персиец остава във владение и дори е получавал символични наеми от складовете на дядо си по соца.

Съдбата на Хугасян напомня на холивудски филм. Той учи икономика и финанси заедно с бившия шеф на Международния валутен фонд Доминик Строс-Кан в елитния Парижки институт за политически изследвания. В биографията му влиза и директорско място на БНП "Париба" в Швейцария. След това отива да живее във Венецуела в продължение на 10 г., където завързва лични връзки с президента Уго Чавес. Даже се твърди, че е помагал при съставянето на икономическата му програма.

Екзотичните познанства на Ервант Хугасян започват още в Пловдив като дете. Тогава

при дядо му стажува известният милиардер Зино Давидов, преди да натрупа

собствените си капитали и да създаде световноизвестната марка "Давидоф". Сред контактите на наследника на цигарите "Томасян" е и продуцент на един от филмите за Джеймс Бонд и син на Албърт Броколи, който е бил негов клиент, докато работи в банка в Швейцария.

Работил е като финансов директор на "Картие", и то в момента, в който рекламно лице на бижутерийната марка става италианската актриса Орнела Мути. Така че той лично подписва договора с нея.

Европа става тясна за размаха на наследника на тютюневата фамилия Томасян и той заживява в Бразилия, където е станал шампион на карнавала в Рио де Жанейро. После Хугасян се мести и в друга страна от Южна Америка – Перу, откъдето е и съпругата му Елена.

Въпреки че е потомък на прочут род тютюнджии, той не пуши цигари. Отказал ги е отдавна, отказал е и пурите, които са били негова страст на друг етап от живота му. Сега – вече почти 70-годишен, дими с лули, пълни с тютюн "Станлуел" с ванилия. И ако човек се загледа, те винаги са в тон с чорапите му. В последните години живее в Пловдив във фамилната къща на дядо си.

Изгорелите складове за тютюн в Пловдив обаче не са от неговите. Два от тях са били собственост на известния благодетел Димитър Кудев, по-познат като Кудоглу. В Пловдив името му предизвиква респект, защото постоянно помагал на хора в нужда

Предприемачът търгува основно със суров тютюн. Родом е от село Малко Габрово край Ксанти, но развива дейност из цял свят. Започва с благотворителна дейност още през 1926 г. Тогава дарява четириетажна масивна постройка, с мансарда и изба – 293 кв. м и дворно място от 380 кв. м в Пловдив на ул. "Парчевич” и площад "Цар Симеон” на стойност тогавашни 5 млн. лв. и два тютюневи склада на ул. "Станционна”, оценени на 15 млн. лв. Идеята е приходите от тях "да служат на вечни времена за Дом на благотворителността и народното здраве "Димитър П. Кудоглу”.

За целта депутатите приемат специален закон, с който се приема дарението и се учредява фондация, управлявана от ефория (Управителен съвет).

Според решението всички имоти, придобити от дома като дарение, от завещание и покупка, както и оборудването му се освобождават завинаги от всякакви държавни такси и данъци. Диспансерът приема не само болни, но след Чирпанското земетресение през 1928 г. лекари заминават да помагат на пострадалите. А когато малко след това има трус и в Пловдив и сградата е полуразрушена, Кудоглу наема строители от Германия, които да подсилят сградата.

"Така я бяха стегнали, че когато през 1973 г. тогавашната власт реши да я събаря, за да разширява пощата, не успя да бутне колоните", разказаха роднини на Кудоглу.

Домът е национализиран през 1947 г., а след 1990 г. е продаден на италианския почетен консул в Пловдив Пиетро Луиджи Гиа. А бюстът на благодетеля, изработен още през 40-те години, е събирал прах в мазето до 2004 г., когато е намерен при ремонт на болницата. Тогава е положен навън.

Кудоглу няма преки наследници. В Пловдив живее правнукът на сестра му - д-р Димитър Братанов, който е зъболекар и пази не само спомена за прадядо си, но и негови лични вещи.

"На кого ли не е помогнал Димитър Кудоглу. Но знам, че е заклел всички в семейството си да не говорят за жестовете, които е правил. Майка ми била малка, когато чула как някой споменава, че Кудоглу платил операцията на детето му. И го разказала на дядо си. Тогава той заклел всички да правят добро, но да не приказват за него", обясни д-р Братанов. Даренията на прапрадядо му към държавата са били направени приживе, така че реституционни претенции към складовете не е имало от страна на семейството. Според него единственото, което Кудоглу е построил, са складовете, които изгоряха тези дни, и на тях са се виждали инициалите му. Всички останали имоти, които е имал, са били купувани.

Кудоглу е починал внезапно, когато след разходка с файтон настива и хваща двойна бронхопневмония през 1940 г. Тогава антибиотиците все още не са измислени и той си отива скоропостижно.

Освен неговите складове изгоря и друг на ул. "Одрин" 8 (който е и паметник на културата) - бившият "Ориент табако" на братята Чапрашикови. След 9 септември единият от тях се самоубива, за да не бъде съден от Народния съд. Иван, синът на Крум Чапрашиков, пък е пратен в Белене, а дъщеря му Ани е напуснала България през 40-те години. Тя успява да стане кореспондент на в. "Пари мач" в Ню Йорк и дори през 60-те години сключва сделка с народната власт да напише рекламен материал за българското Черноморие срещу което да пуснат майка й и брат й да отидат в САЩ. В крайна сметка това се случва и Иван Чапрашиков се установява в Париж, а майката - при дъщеря си в Ню Йорк. Двете живеят абсолютно сами в кооперация, за която дълго време инвеститори чакат, за да построят по-модерна сграда, но заради клаузите в договора за наем, докато те не напуснат по свое желание, не е могло да се случи. А те нямали пари да отидат другаде и да плащат по-висок наем.

През 90-те години Ани Чапрашикова се връща в Пловдив и дори осъдила "Булгартабак" да й плати наем за ползване на тютюневите складове

в продължение на 40 г. Продала своята част от фамилната къща за 1 милион долара и става милионерка. В родния си град обаче се настанила за постоянно в хотелска стая.

Наследниците на друга известна тютюнева фамилия - Тютюнджиян, са строители на арменското основно училище в Пловдив. Сградата е изградена между 1942 и 1944 г. в памет на Крикор Тютюнджиян, като със задачата се заема жена му Виктория след ранната му смърт. Сградата е дарена на Арменската църковна община за вечни времена, но училището е закрито през 1976 г. и отворено отново през 1990 г.

В края на 60-те години е приета международна конвенция, по силата на която арменци с роднини в САЩ са могли да се изселят и от България. Тогава Тютюнджиян заминават зад океана - някои за Америка, а един от тях живее в Бразилия.

Потомците на друг известен търговец на тютюн - Петър Дяков, са в Пловдив. Внукът му Дяко Дяков е адвокат. Той пази в рамки кутии с цигари "Беломорска България" и "Родина" от 1927 г. и от 40-те години, които е произвеждал прословутият му дядо. Не ги е пробвал, но ги е купил от колекционери.

"Фабриката на Петър Дяков е подпалена през 20-те години. Изгаря, а после е възстановена. Имам вестници от онова време. Собствениците успокояват акционерите след пожара, че фирмата е стабилна и няма да загубят пари. Дядо ми е развивал сериозен бизнес - разказа Дяков пред "168 часа". - Фабриката е национализирана през 1947 г. и тогава са лишили от граждански права Петър Дяков. Той започва нискоквалифицирана работа и скоро след това не издържа и почива. Сградата в момента е в сравнително добро състояние и се намира до семейната ни къща." Дяко Дяков признава, че фамилията не е искала да продава фабриката, но сградите трудно се поддържат, били върнати от държавата в окаяно състояние, без машини, била истинска съборетина, експлоатирана 40 г.