България забранява лова на интелигентните морски бозайници чак през 1966 г.

Bеднага след Втората световна война делфинско месо у нас се сервира масово в заведенията не само във Варна и Бургас, а и в столицата. При това то не е рядък деликатес, а единственото месно блюдо в кръчмите през годините на купонната система, разказват стари хора.

"Беше някъде в края на 40-те години, мисля, през 1949 или 1950 г., и в онези времена на мизерия и глад делфинското беше

първото месо, което

се появи в заведенията

- спомня си 91-годишният Петър Иванов от София. - Имаше малко странен, леко блудкав вкус, но в никакъв случай не мога да кажа, че беше неприятно за ядене. Освен това не беше и много скъпо. Обикновено се сервираше в обща купа за цяла маса. Беше нарязано на големи късове и се препоръчваше като мезе към виното."

До 1965 г. в България не е имало кайзер от друго месо освен от делфин, твърдят и стари морски вълци. Месото на бозайника се използвало и за приготвянето на пастърма.

Всъщност България е една от последните държави в региона, която се е отказала от улов на делфини. След нас е единствено Турция, която забранява лова им през 1983 г. Пикът на промишления улов на симпатичните морски животни в Черно море е в периода 1930-1950 г. А чак до средата на 60-те години на ХХ век

в страната ни е имало специална флотилия

за лов на красивите животни.

През 1950 г. е създаден и документалният филм “Лов на делфини”. Лентата с режисьор Константин Янакиев и сценарист Петър Витанов е заснета на 35-тонния делфиноловен кораб “Тигър" и е посветена на промишления лов на делфини и преработването им по нашето Черноморие.

А партийният поет Веселин Ханчев пък е написал специално стихотворение за този вид труженици. В творбата, която е посветена на морските бозайници и също е озаглавена "Лов на делфини", се казва:

“Защо си припомням

ловът на делфини сега?

Внезапно попаднахме ние

на много делфини.

Напълнихме трюма.

Водата достигна до борда,

но корабът пак не побра изобилния лов.

А искахме всичко да вземем.

Тогава повлякохме мрежите,

пълни с делфини,

и тръгнахме бавно назад.

Богати се връщахме..."

През 1966 г. обаче

уловът на делфин в България е забранен

Малко преди това подобно ограничение е въведено и в бившия СССР и Румъния.

У нас забраната първо е била за 5 години, после - за 10, но все още е в сила.

До 1966 г., когато България е имала флотилия за улов на делфини, е имало и равновесие в морето. Сега обаче делфините са много повече, твърдят родни рибари. Но на тези приказки не бива да се вярва особено, тъй като тези, които се прехранват от риболов, по принцип никога не са гледали на тях с добро око. Причината е, че делфинът е там, където е рибата, и само един екземпляр изяжда на ден от 10 до 30 кг, а големите афали - от 35 до 40 кг риба.

Делфините не са риби, те са бозайници като хората, така че не се размножават чрез хайвер с милиони яйца, затова е трудно да се възстанови тяхната популация.

Бременността при тях продължава също 9 месеца и кърмят новородените си също като хората. Например афалата ражда веднъж на 2-6 години и кърми своите новородени 1,5-2 години. Женските достигат полова зрялост на 5-13 години, мъжките пък на 9-14 години. Те живеят около 25-30 години.

От друга страна, хората, живеещи по бреговете на Черно море, винаги са били ловци на делфини, свидетелстват и исторически документи. Още древните траки са улавяли големи количества от морските бозайници и са осолявали месото им като запас. Отделно от кожата им рибарите са си правили непромокаеми дрехи.