Противоположно на скромността в личния живот, Фройд обича да скандализира с теориите и мнението си. Той никога не спестява истината на съвременниците си, позволява си да критикува управляващите, дори духовниците и често е прекалено либерален по въпроси, които дори днес се приемат трудно от някои.

В "Актуални размисли върху войната и смъртта” Фройд директно си позволява да критикува политиците: “По време на тази война всяка отделна част от народа, всеки отделен човек с ужас може да установи нещо, което и в мирни времена спорадично се целеше да му се натрапи, а именно, че държавата е забранила на индивида да извършва несправедливост не защото иска да я изкорени, а защото иска да я монополизира, както стори със солта и тютюна. Воюващата държава щедро си позволява всякакви прояви на несправедливост и насилие, които биха били позор за един индивид. Тя си служи не само с позволена хитрост, но и със съзнателна лъжа и преднамерена измама срещу врага, и то в мащаби, очевидно надхвърлящи обичайните практики в предишни войни.

Държавата изисква крайно подчинение и крайна саможертва от страна на своите граждани, а същевременно опекунства над тях, като премълчава прекалено много и налага цензура върху споделянето и изразяването на мнение, която напълно обезсилва подготвеността на гражданите (до такава степен потиснати в интелектуално отношение) срещу всяка неблагоприятна ситуация и всеки безпътен слух. Тя се освобождава от обещания и договори, с които се е обвързала срещу други държави, и смело признава собствената си алчност и властолюбие, които на всичкото отгоре всеки човек е длъжен от патриотизъм да благослови” (цитиран от Кристфрид Тьогел във "Фройд набързо").

Фройд често си позволява да изразява иронична критика към религията и обяснява необходимостта на хората да са вярващи с тяхната “инфантилна безпомощност”. Ученият твърди, че когато пораства, човек не може да си представи свят, в който ги няма родителите му, затова си въобразява съществуването на един справедлив Бог. Фройд дори изразява мнението, че на вярващите трябва да се забрани да учат в университет. Интересно е, че самият той се възприема като евреин, но въпреки това в свое писмо до Израел Коен пише: "Към благодарността си за поздрава, с който ме посрещате, искам да добавя и една молба – да не се отнасяте към мен като към "лидер в Израел”. Искам просто да бъда възприеман като скромен учен и да не изпъквам с нищо друго. Макар и да съм добър евреин, който никога не е оспорвал еврейството, не мога да не отбележа, че моята абсолютно негативна нагласа към всяка религия, дори и към еврейската, ме е откъснала от много хора от нашата общност и ме е направила напълно негоден за ролята, която Вие искате да ми отредите.”

В същото време обаче ученият проявява много по-благосклонно отношение към хомосексуалистите например, и то във време, когато те често са заклеймявани като неморални. Фройд открито застъпва твърдението, че хомосексуалността не е нещо, от което човек трябва да се срамува. Във "Фройд набързо” е цитирано писмото му до жена, обърнала се към него с молба да й помогне да “вкара сина си в правия път”: “От писмото Ви разбирам, че синът Ви е хомосексуален. Най-силно впечатление ми направи фактът, че в разказа си за него Вие самата нито веднъж не споменавате тази дума. Бих искал да Ви попитам защо я избягвате. Хомосексуалността със сигурност не е предимство, но не е и нещо, от което човек трябва да се срамува, не е порочна, не е унизителна и в никакъв случай не може да се назове болест. Аз я разглеждам като отклонение от сексуалните функции, предизвикано от определено прекъсване в сексуалното развитие. Много забележителни личности от древни и по-нови времена са били хомосексуалисти, а сред тях и немалко от най-великите мъже в историята (Платон, Микеланджело, Леонардо да Винчи и др.). Да се преследва хомосексуалността като престъпление, е огромна несправедливост и грозна жестокост.” 

Кристфрид Тьогел дава и други примери, за да покаже колко нетрадиционно е възприемането на учения за света и до каква степен той обича да скандализира с него съвременниците си: “В мисленето си обаче Фройд не се e подчинявал на никакви конвенции. Винаги е предизвиквал читателите и събеседниците си. На един американец например предложил на мястото на Статуята на свободата в пристанището на Ню Йорк да се постави маймуна, вдигнала високо Библията. Друг път, по време на една конференция, негов колега психолог го дръпнал настрана и го помолил да прегледа пациент, който поради тежка невроза бил нетрудоспособен. Фройд заключил, че причината е в силната зависимост на пациента от баща му, а на своя колега, с когото си говорели на "ти”, дал препоръката "Убий баща му”.

Бил ли е влюбен Фройд в майка си, четете в хартиеното издание на "168 часа".