Зигмунд Фройд е бил влюбен в майка си, приемал кокаин, за да изследва влиянието му върху съзнанието, изучавал половата система на змиорките, а заради теориите си за сексуалността е обявен от критиците за порнографски писател.

Фройд оставя огромно наследство на психоанализата. За едни той е гениален учен, за други – просто скандална личност. Според някои съвременни психоаналитици наследството му не е толкова ценно от научна гледна точка, колкото съдбата му. Те са убедени, че ученият създава много от теориите си, базирайки се върху своите собствени увлечения и подсъзнателни желания. В научния си труд "Майки и синове" френската психоаналитичка Вероник Моралди пише: “Много автори твърдят, че Фройд е създал теорията си за едиповия комплекс, изхождайки от отношенията, които самият той е имал с майка си Амалия – възхитителна жена, много по-млада от съпруга си, към която Фройд изпитва еротични желания.

Той пише: "Открих, че либидото ми се е пробудило, а обектът беше моята matrum. Това се случи при едно пътуване от Лайпциг до Виена, по време на което я видях nudam.” От основно значение е употребата на думите "майка” и "гола” на латински, което показва, че Фройд е изпитвал притеснение, когато си е спомнял сцената. Той допълва: "Бях изпълнен с любов към майка си и ревност към баща си – чувства, които според мен изпитват всички деца.” Ето така се ражда теорията за едиповия комплекс, който се превръща във фундамент на психоанализата. Дали ако майката на Фройд е била стара и дебела, светът на психоанализата щеше да е съвсем различен? Кой знае?

Истината е, че независимо какви са първопричините, Фройд е този, който развива идеята, че сексуалността може да бъде възприемана като ключ към опознаването на психиката. А що се отнася до обсебеността на Зигмунд – сигурно е, че е бил вманиачен на тема наука - посвещава й се изцяло от съвсем млад. Всъщност първоначално печели стипендия за Кралската зоологическа станция в Триест, където изучава половите органи на змиорките. За да напише първата си научна статия, изследва над четиристотин екземпляра. След това му дават още странни задачи – занимава се със слюноотделянето при кучетата и с химичен анализ на газове. Едва по-късно Фройд стига до реалната си цел – да изследва психиката.

Идеята му идва от негов познат лекар патолог, който му споделя, че през кариерата си е направил аутопсии на над 80 хиляди трупа, но все още не е открил къде се намира душата. Фройд тръгва оттам, за да се посвети на намирането на душата – но понеже той отрича религиозните учения, я нарича “душевен апарат”, а по-късно "психика”. Години наред усърдна работа ще му трябват, за да стигне до ключовото си заключение, че душевният апарат е съставен от три основни елемента – То, Аз и Свръхаз. 

Това, което отличава Фройд в научната му кариера, е пълната отдаденост. Той не се колебае дори да прави опити с кокаин върху себе си само за да напише статия за действието му върху човешкия организъм. В задълбочения си научен труд “Фройд набързо” Кристфрид Тьогел пише: "Той възлага надеждите си основно на приложението на кокаина като обезболяващо. Освен това е убеден, че с новото средство може да помогне на свой приятел, зависим от морфин, да се излекува от зависимостта. Фройд си поръчва кокаин на кредит от фирмата “Мерк” в Дармщат и започва да провежда опити върху себе си. Резултатите от тях представя в поредица от публикации: "Психичното въздействие на кокаинума се състои в ободряване и трайна еуфория, която абсолютно с нищо не се отличава от нормалната еуфория на здравия човек. Човек усеща прилив на самоконтрол – чувства се много по-жизнен и работоспособен.”

Малки дози кокаин Фройд дори изпраща и на годеницата си Марта в Хамбург. За свой ужас малко по-късно установява, че морфиновата зависимост на неговия приятел се е превърнала в морфино-кокаинова. Едва тогава стига до убеждението, че в случая с кокаина не е спечелил нищо от науката, а тя го е измамила. Но дори след като успява да направи големия си пробив и да спечели популярност, Фройд често повече е критикуван, отколкото уважаван за идеите си. Факт е, че според мнозина той просто изпреварва времето си, но дори днес се водят спорове дали теориите му за несъзнаваното, сънищата и нагона са гениални, или просто Зигмунд е бил спекулативен философ.

Много от критиците му го определят като порнографски писател. Заклеймен е от духовни лица, но дори и от журналисти, а трудовете му са смятани за “опасни и развращаващи”. Кристфрид Тьогел подчертава, че дори съпругата на Зигмунд Марта неведнъж твърди, че е щяла да смята психоанализата за някакъв вид порнография, ако не е знаела, че съпругът й е сериозен човек: "Съдбата да бъде заклеймен като порнографски писател Фройд е споделял и с други психиатри и психолози, които са се занимавали с изследване на сексуалността. В САЩ дори се е твърдяло, че самата психоанализа е нещо непристойно, едно въвеждащо в грях отношение към живота. Фройд се сблъсква със значимостта на темата за сексуалността благодарение на своя учител.

Веднъж Йозеф Бройер споменал пред него, че невротични симптоми могат да се обясняват чрез “тайните на брачното ложе”. А гинекологът Адолф Хробак препоръчвал като единствена рецепта за определен клас женски проблеми Penis normalis dosim repetatur ("Периодично приемане на дози нормален пенис”). По-нататък Фройд стига до убеждението, че определени невротични симптоми могат да се обяснят с нарушения на психо-сексуалното развитие. След повече от петнайсет години практически опит през 1905 г. той публикува своите теоретични наблюдения върху сексуалността в книга, озаглавена "Три студии върху теорията на сексуалността”.

Фройд смята, че да се превръща сексуалността в табу, е опасно, но същевременно самият той си поставя граници. “Според мен сексуалният морал, така както се дефинира от обществото, а в най-радикална степен – от американското общество, заслужава дълбоко презрение. Защитник съм на един далеч по-свободен сексуален живот, макар че аз самият много малко съм упражнявал тази свобода.”

Защо Фройд обвинява политиците, четете в хартиеното издание на "168 часа".