Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

На 36 години Павлин за пръв път се среща с братята и сестрите си

На 28 години Павлин разбира, че е осиновен, и се впуска в търсене на своите кръвни роднини. От биологичните си родители е получил единствено рожденото име Евгени, което е сменено от осиновителите му през 1980 г.

Днес, след 36 години, Павлин открива цели двама братя и две сестри, които години наред са търсели него.

Истината за своя произход мъжът разбира съвсем сам.

Биологичните му родители го оставят в дом за деца в град Тетевен веднага след раждането му поради финансови проблеми. За краткия период от два месец, той е осиновен, с което получава не само ново име и ново семейство, но и напълно нов живот.

Новите му родители не му казват, че е взет от дом

Тайната започва да излиза наяве, когато Павлин е на 13 години и решава да се запише в бейзболния отбор в града. Оттам обаче му искат акт за раждане. Когато взема документа, Павлин забелязва, че на него ръкописно е поправена годината на раждането му от 1981 на 1980.

"Тогава за първи път се усъмних и веднага започнах да търся истината", разказва пред "168 часа" мъжът. Осиновителите му обаче обясняват поправката на акта като грешка. Отричат той да е осиновен. Съмнителна за него била и разликата с майка му, която уж го ражда, когато е на 45 години.

Точно преди осем години подозренията му се потвърждават

"Благодарение на една наша съседка в Ловеч, аз разбрах, че съм осиновен. Не мислете, че това е лошо. Засякохме се в коридора, аз застанах на пътя й и казах, че искам да знам истината. Попитах я - мама наистина ли е мама?", разказва Павлин. Тезата й била, че родител е този, който го е отгледал.

"Това ми беше достатъчно,"обяснява той. Павлин разбира, че има и заболяване, което се оказва наследствено "Лекарите нямаше как да ми направят биопсия, тоест да вземат материал и да ми определят заболяването, защото са ми прекалено малки бъбреците и рискуваме много", споделя той. Това бил още един мотив, за да открие своите биологични родители. "Ползвал съм връзки на високо ниво, обръщал съм се и към адвокати, стигал съм и до това да търся съдействие от областния управител на град Ловеч", обяснява мъжът.

От служителка в общината в Ловеч той взел имената на своите родители

и номера на делото за осиновяване.

"Заедно с мой приятел адвокат подадох молба, за да отворя делото . Срокът за отговор беше тридневен от страна на съдията. Отговор получих след тридесет и няколко дни. Не можел адвокат да подава молба, трябваше аз лично да отида." За Павлин тези дни били страшно напрежение. Наложило се той сам да отиде и го направил. "Подадох молба, те ми дадоха да попълвам по образец. След 3 дни излезе решението и отидох до архива, връчиха ми молбата и отказаха да отворят делото, защото не били посочени основателни причини. Казах им, че в тяхната молба образец няма точка с причините, как мога да напиша свободен текст?", попитал Павлин. Тогава той решава да се откаже да търси в архива и

съвсем случайно попада

на групата “Търсим се”

във фейсбук

"На стената ми излезе една снимка на осиновен, който търсеше биологичния си произход чрез тази група. Аз споделих снимката, защото си помислих, че всяко едно споделяне е нов шанс за този човек. След като го направих, реших и аз да се възползвам от тази страница и веднага се свързах с администраторката Марияна Желева. Дадох й информацията за себе си, снимка и зачаках", обяснява мъжът.

"Много пъти, когато сме си говорили, той ми е казвал: "Аз опитах всичко, за да ги открия и нищо не стана. Не вярвах, че ще успея, но пробвах. Беше последният ми шанс", разказа пред "168 часа" Желева. По негово желание

те не написали за здравословните му проблеми, за да не притеснят хората,

ако публикацията види някой от биологичното му семейство.

"След като споделихме снимката му, ден по-късно няколко човека ми писаха. Искаха контакт с него", казва още Марияна. Намирането се случило по същия начин, по който Павлин стигнал до групата. Някой споделил публикацията и тя се появила на страницата на жена, която го познава. Казва на сина си и той веднага писал на администраторката, за да търси връзка с него. Същия ден Павлин бил на разходка с негов приятел. Тръгнали от Ловеч и стигнали до Казанлък. Най-неочаквано получил акаунта на мъж, който казал, че има информация за роднините му.

"В този момент изтръпнах. Истина ли бе това, или фалшива надежда?" Биологичните родители на Павлин се оказали кръстници на въпросния човек.

Той ми каза, че имам двама братя и две сестри,

и веднага ми даде номера на едната сестра - Мария, която днес е на 38 години. "Звъннах й и когато вдигна, казах: Здравей, како. В този момент тя се разплака. Почти не говорехме, само плачехме и се смеехме. Точно тогава се запитах как е възможно човек да е щастлив и да плаче."

На следващата сутрин Мария веднага пристигнала в Ловеч. Павлин и сестра му часове наред говорили за живота си и за това какво се случва с тях в момента.

"Мария работи в завод в Луковит. Има момче от първия си брак. Живее с добър човек, той също си има детенце от първия си брак. Страхотно се допълват", разказва Павлин.

За първата среща на Павлин и роднините му четете в хартиеното издание.

Коментара ()

Вашият коментар