Шест основни ефекта ще има Брекзит за обикновените британци, пише в. "Индипендънт".

Първият е, че почивките в чужбина ще се оскъпят, защото паундът ще бъде по-евтин и така ваканциите зад граница ще струват повече. Тук обаче България може да спечели, защото у нас почивките за поданиците на кралицата са евтини.

Вторият е, че няма да има незабавна промяна в имигрантския статут на чужденците. Премиерът е зает с други неотложни нужди. Това беше едно от обещанията в кампанията в подкрепа на Брекзит - че тези, които вече са на Острова, ще може да останат.

Третият ефект е, че за първи път от много години британците ще се сблъскат с явлението по-висока инфлация.

Четвъртият е, че лихвите може да се покачат. Английската централна банка е задължена по закон да държи лихвата близо до 2% на година. Ако паундът продължи да пада, а цените се увеличат, банката ще завиши лихвите.

Петият ефект е, че може да се стигне до криза. Фирмите и инвеститорите ще започнат да преместват парите си от страната, защото не са сигурни какво ще се случи след 2018 г.

И последният, шести ефект е, че ще трябва да се прави нов бюджет.

Няколко са възможните модели на отношения между Великобритания и Европейския съюз по данни на българското представителство в Брюксел. В доклад, с който "168 часа" разполага, се изброяват 7 варианта - 3 по-възможни и 4 по-неприемливи.

1. Норвежка опция - Обединеното кралство се присъединява към Европейското икономическо пространство (ЕИП) и към Европейската асоциация за свободна търговия и запазва достъпа си до Общия пазар на ЕС. Продължава да прилага свободното движение на хора, но не и политиките в земеделието, правосъдието и вътрешния ред.

2. Олекотен вариант на норвежката опция - т.е. споразумение за специални търговско-икономически отношения между Лондон и ЕС, които не изискват Великобритания да бъде член на ЕИП. При този модел тя има достъп до общия пазар и се запазват останалите характеристики на норвежката опция.

3. Швейцарска опция - кралството остава част от общия пазар на стоки, но не и на услуги, което ще навреди на интересите на Лондонското сити.

4. Всестранно споразумение за свободна търговия - този сценарий, известен още под името "Канада+", изпъква като най-предпочитания от британските привърженици на излизането от ЕС. Недостатъкът произтича от принципното изключване на сектора на услугите от обхвата на споразуменията за свободна търговия. Има и хипотеза за разширяване на обхвата на евентуалното бъдещо споразумение с Лондон, така че да включва и финансовите услуги.

5. Търговски отношения с ЕС на основата на правилата на Световната търговска организация (СТО). Главният недостатък на модела е в това, че британският експорт към ЕС ще бъде подлаган на общия външен митнически режим.

6. Турска опция - митнически съюз между Лондон и ЕС, който може да гарантира достъпа на кралството до общия пазар на стоки, но лишава Лондон от право на глас при определянето на митническите тарифи и задължава британските производители да се съобразяват с продуктовите стандарти на ЕС, без да участват във формулирането им. Турската опция не урежда и въпроса за сектора на услугите (жизненоважен за Лондон въпрос).

7. Получленство в ЕС - Лондон запазва правото си на глас в Съвета на ЕС по въпроси, свързани с общия пазар, но не участва в останалите политики. Нереалистично е да се очаква, че държавите членки биха приели подобна формула, която е най-прекият път за разпад на ЕС.