Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Цветя за Живков е като цветя за убийците на деца от гара Буново

Да поднесеш цветя пред паметника на Тодор Живков, е като да сложиш букет на чешмата - паметник на терористите от гара Буново.

Между тези две исторически събития и личности има и една огромна разлика, но и още една много силна връзка.

Огромната разлика се състои в това, че когато през 1985 г. терористите слагат бомбата във вагона за майки с деца на влака Бургас - София, в атентата загиват 7 души и са ранени 9-има. Между тях и деца. Глухонеми деца.

По време на управлението на Тодор Живков обаче само в лагера в Ловеч доказано са убити 147 българи. За тези в другите лагери на смъртта - Белене, Куциян, Скравена, Богданов дол - няма точна статистика. Както и за разстреляните навсякъде из страната тихомълком, без съд и присъда.

Говори се, че директните физически жертви на комунистическия режим са между 10 хиляди и 60 хиляди души. Като тук не влизат експресно убитите от Народния съд в месеците след преврата на 9 септември 1944 г.

Да, Тодор Живков има смазващо предимство пред терористите от Буново. Но колкото и да звучи грубо, убитите от комунистическия режим българи - цветът на нацията, преди псевдопартизаните да скочат директно от шубраците в Министерския съвет, са само връх на щетите от комунизма, които не можем да преодолеем и днес - 27 години след падането на Живков.

А силната връзка между двете събития и личности е, че причината терористите да сложат бомбата във влака, а години по-късно тези от тях, които не са екзекутирани, да станат лидери в ДПС, е отново комунистическата партия.

Защото точно БКП измисля и прилага възродителния процес.

Нека припомним накратко за тези, на които ЕГН-то започва с 9 - става дума за насилствена смяна на имената на 850 хиляди български мюсюлмани. Хиляди бити, интернирани, пратени в затвори и в лагера в Белене. Стотици хиляди, принудени да се изселят в Турция, за да завземат партийните величия домовете и имотите им.

И днес от дистанцията на времето можем безпристрастно да обобщим - една кампания, от която единственият резултат е приложеното насилие и обида над толкова много хора и в някаква степен противопоставянето им срещу българските граждани - теза, от която една политико-икономическа група хора спечели стотици милиони в последните 25 години.

С две думи казано - възродителният процес е брутален провал, както и почти всичко останало, свързано с 45-годишното комунистическо управление в България - в икономически, в социален, в културен и в духовен аспект.

Новият лидер на БСП, пряк наследник на БКП, Корнелия Нинова явно също има памет колкото поколението, родено след 1990 г., защото е забравила всичко това. Иначе как би й хрумнало да заведе ръководството на партията с букети цветя в ръце пред паметника на Живков в къщата музей в Правец.

Защо, Корнелия Нинова? Да бяхте избрали паметника на някой комунист идеалист - имало е такива чисти хора в редиците на вашите предшественици. Още повече че Тодор Живков е порицан и изключен от комунистическата партия на пленума на ЦК на БКП на 13 декември 1989 г.

И до днес той не е реабилитиран нито от пленум, нито от конгрес на наследника БСП.

Да не говорим, че Живков беше разследван по 5 различни дела - като започнем с престъпления срещу стотици хиляди хора (възродителния процес), минем през лагерите на смъртта, през раздаване на коли и апартаменти до нанасяне на огромни финансови щети на държавата чрез предоставянето на невъзвръщаеми кредити на фалирали комунистически държави от Третия свят.

И фактът, че не беше осъден, не е знак за невинността му в държава с немощно правосъдие като България. Живков си е един тоталитарен диктатор, който по дължина на управлението си (33 години) в световната история е победен само от Ким Ир Сен, Фидел Кастро и неколцина египетски фараони от най-древните династии.

Но още по-грубото в тази акция на БСП е, че тя се случи няма и седмица след като почетоха паметта на жертвите на комунизма.

Там за пореден път припомниха, че този исторически период все още не е заклеймен, насилниците не са наказани, жертвите на репресиите не са получили справедливост, а поколението с 9 в ЕГН-то не изучава всичко това в часовете по история.

На брега на остров Персин, където заради лагера на смъртта всяка година се отбелязва това събитие, все още няма издигнат паметник. Но това за нас не е нещо извънредно. Чешмата - паметник на терористите, убийци на деца от Буново, бе вдигната през 1993 г., а този за жертвите от атентата - чак през 2007-а.

По принцип е съвсем нормално и комунистите да са така объркани, че да не знаят кой всъщност кой е и какви точно са самите те днес - социалисти ли са? Капиталисти ли са? Да си казват “другарко и другарю”, но да карат големи черни джипове и да са първи за литургия в църквата, в която само допреди четвърт век не искаха да стъпят.

Страшно е, че хората нямат памет.

За партиите това е дори задължително. Основната им цел не са “идеи и убеждения”, а да поддържат икономическите си структури, които пък хранят фамилните династии - поколение след поколение.

Като тази на починалата наскоро любимка на Живков Дража Вълчева. И тя като Тато беше низвергната на онзи същия пленум, но това не попречи на династията й да се развива прекрасно в най-тясна връзка с новите леви партийни структури. Като още десетки други.

Цялата тази финансова схема между другото важи с пълна сила и за останалите големи партии, но те просто не са обременени с толкова черна история, която така силно да искат да подменят.

Коментара ()

Вашият коментар