Повече трябва да си говорим. Не тук във Фейсбук. И да се гледаме в очите. И да споделяме. И да се опитваме да се разберем. Отиваме към пропастта на стерилното, безчувствено, студено дистанцирано и нечовечно бръщолевене, нищоказване и словесен ексхибиционизъм.

И воайорство спрямо другите. Мрежата ни убива. Човешкото в нас, съпричастността. Помага ни да споделяме, да изказваме съболезнования, да печелим индулгенции пред самите себе си и обществото, но без истинската човешка емпатия.Тя е пиявица залепена за мозъците ни, но вече сме безсилно пристрастени към лъжовната й несамотност.

Оскотяваме високотехнологично, губейки смисъла да бъдем човеци. Но тя е вече във вените ни, обричайки ни на все по-задълбочаваща се асоциална изолация, безчувственост и студенина. Светът, освен на Мамона, вече се кланя и на Фейсбук и Гугъл. Те са новите богове. Мрежата е добър слуга, но зъл господар. Да ръкопляскаме с една ръка на собственото си емоционално самоубийство и заточение. Екранът е новата икона. И е изпълнен с икони. Седемте смъртни гряха в един браузър. И просто това е положението. Ще променя ли нещо? Себе си? Не би. Само ми е мъчно.