Заселват се близо до магистрали и областни градове, за да си намират по-лесно работа

- Кризите с ромите в Раднево, а преди това в Гърмен, “Орландовци”, Катуница симптом за повсеместна непоносимост към този етнос ли са, г-жо Томова?

- Не бих могла да правя такива генерализации. Но, за съжаление, социалните дистанции и негативното отношение към ромите се увеличиха. Развихме една обща ксенофобия към чуждите, към различните.

- Защо?

- Заблудихме се, че можем да развиваме демократично общество, без да гарантираме равенство пред закона на всички български граждани, независимо от етническия или религиозния им произход. През тези 25 години най-големите социални неравенства в обществото ни са етнически оцветени. Така социалните проблеми се превърнаха в етнически. И така се интерпретираха от политиците, институциите, медиите, обикновените хора. Това е опасно, вредно и лошо не просто за представителите на малцинствените общности, а за всички нас. Евентуални

конфликти между

българи и роми са

само върхът на

айсберга

Под него стоят насилие към личността и от двете страни, повишени дискриминация, социални неравенства, престъпност, влошен икономически климат. Социалното изключване на ромите от основните социални сфери - пазар на труда, здравеопазване, образование, отслабва възможностите на страната ни за икономическо и социално развитие. Само си помислете - кои са най-западналите райони в държавата? Тези с голяма концентрация на ромско население.

- Котел и Ихтиман са общините с най-висок относителен дял ромско население - всеки 4-и, а в областите Монтана и Сливен - всеки 10-и. Какво привлича циганите тъкмо там?

- Причината е социално обусловена. В края на 70-те години на миналия век около 41% от ромите живееха в сегрегирани ромски махали. Към края на 80-те години имаше основания да се твърди, че тази концентрация е намаляла до 37-38% заради различните ромски програми. В края на 90-те концентрацията на ромското население в големи градски и селски махали достигна 70% и продължи да се увеличава. Тръгна процес на гетоизиране на работническите квартали, “улеснен” от обстоятелството, че повечето не бяха включени в подробните устройствени планове в големите градове и имаха заварени сериозни проблеми с техническата инфраструктура.

Какво обуслови създаването на тези махали?

Концентриране

на ромите се е

оказало изгодно,

защото улеснява административния контрол върху тях. През последните 20-ина години на социализма в големите градове имаше постоянен недостиг на работна сила, което правеше изгодно приемането на работа на роми, мигрирали от селата и заселили се при близки в ромските махали в градовете. Дефицитът на жилища доведе до това, че властите си затваряха очите за незаконното строителство там. А и ромите ставаха по-уязвими, защото нежеланите сред тях много лесно можеха да бъдат изгонени, обикновено по политически, икономически, социални и всякакви други причини, тъй като

не разполагаха

с права върху

жилищните си имоти, както повечето от нас. Ромските махали бяха гаранция за наличие на дефицитна работна сила за неквалифициран труд в индустрията и услугите. Така управниците си гарантираха спокойствието, защото имаха пълен контрол върху тези хора, те пък от своя страна бяха в състояние да си намерят по-добре платена работа, отколкото в селищата, от които идваха.

- Според последното преброяване 55 на сто от ромите живеят по градовете. И една от причините, които изтъкват експертите, е, че там получават доста по-лесно социалните си помощи...

- Да, така е. След 1990 г. ромите в градовете масово останаха без работа. А в края на 90-те години месечни социални помощи можеха да се получават тъкмо в градовете. В селата концентрацията на хора с право на месечни социални помощи е по-малка, организацията им по правило е по-лоша, медийният интерес е по-слаб. В най-добрия случай хората в селата получаваха социални надбавки за отглеждане на деца и за майчинство.

- Анализатори хващат тенденция - ромите се заселват в сателитни градчета до най-големите български областни центрове, до които пътуват ежедневно за работа и прехрана. Така ли е?

- Не знам дали е устойчива тенденция. По-квалифицираните роми си търсят работа в най-големите градове, защото там възможностите са най-големи. Сателитните градчета предоставят някакви шансове за работа в сферата на услугите, строителството или промишлеността в съчетание със сезонна работа в селското стопанство или във вилните места. Там по принцип по-лесно се решават жилищните проблеми на тези бедни хора. Но има и друга - ромите се заселват в градчета в близост до големите магистрали. Това открива противоречиви възможности - по-лесно стават

обект и субект

на трафик на хора,

но, от друга страна, се облекчава достъпът им до работни места.

- Според ваши коментари в други медии ромската раждаемост е спаднала 2 пъти до последното преброяване през 2011 г. Запазва ли се тази тенденция?

- Както при всички други групи, и при ромите раждаемостта намаля в тези 25 години, макар да остава най-висока в страната. Интересното е, че темповете, с които намалява, са по-високи в сравнение с българите. С по-бързи темпове намалява раждаемостта само при турците и българите мюсюлмани. Сега обаче вече ми е трудно да кажа как стои въпросът с темповете на раждаемостта, защото има огромна емиграция от страната на младите представители на всички етнически и религиозни групи. Във всеки случай раждаемостта на българските роми е по-ниска, отколкото в страните в Централна и Източна Европа.

- По-висока ли е смъртността сред ромите?

- Като цяло у нас намалява и детската, и майчината смъртност, но при ромите те продължават да бъдат в пъти по-високи от средните за страната. За четвърт век рязко се увеличи разликата в продължителността на живота и по-точно преждевременната смъртност в ромската общност. Последната е най-висока в страната. Средната продължителност на живота при ромите в някои населени места е с над 15 г. по-ниска от тази на българите, от което

може да ти

настръхнат косите Просто се раждаш ром и с това шансовете ти да стигнеш по-висока възраст са с една четвърт по-малки.

- Вярно ли е, че ромите с турски произход емигрират по-масово, докато техните български събратя остават в страната, за да... крадат?

- Различно е за различните групи. Но е факт, че при ромите мюсюлмани имаме изключително висока емиграция. Че огромна част от тях живеят в страни с турски диаспори - Германия, Австрия, Холандия, Белгия, Швеция. Там започват работа в сивия сектор с минимални заплати. Да придобият право за легална работа в белгийски, холандски, германски фирми бе тяхна мечта преди 2014 г. Някои я постигнаха, работейки дълги години по 10, 12, 14 часа. Други продължават да работят за местни турски фирми. Много от тях си взеха децата и семействата там. Част от децата и младежите получиха по-високо образование в приемните страни и са с добри професии по летища, в полицията, в пожарните, социалната сфера, къде ли не, въпреки че като цяло мнозинството от нашите роми работят в селското стопанство, строителството, туризма, услугите.

Интегрират се

добре

Проблемът е, че много от тях престанаха да говорят на български в семействата си. Децата им имат по-скоро турско етническо самосъзнание, отколкото българско. Но те доста по-бързо ще станат белгийци, австрийци, германци...

- ...докато ромските им събратя у нас?

- Положението с ромите християни у нас е много различно. Например кв. “Никола Кочев” в Сливен още през 90-те години имаше в над 40% от домакинствата си хора, които работеха в чужбина и изпращаха всичко спестено на роднините си в България. Така образоваха децата си, много от които следваха висше, успяваха да благоустроят домовете си, издържаха възрастните си роднини с ниски пенсии, решаваха проблемите на хронично болните и инвалидите. Така беше и с ромите от останалите градове на страната.

Казахте “остават тук да крадат”. Вероятно имате предвид някои субгрупи на калдарашите, за които джебчийството е начин на прехрана. Но те се занимават с такива неща и в чужбина...

- Заплашена ли е страната ни от “циганизация”? Според НСИ ромите у нас са над 325 хиляди, други твърдят, че са стигнали 1 млн. Колко са?

- В никакъв случай не са стигнали милион. Колко могат да бъдат, като се има предвид колко неточни са нашите данни за мигриращите роми, които се занимават със сезонна работа в чужбина, и вече емигриралите завинаги от страната.

Предполагам, че на терен рядко можем да намерим повече от 650-700 хиляди цигани. За съжаление, рязко намаля делът на високообразованите хора от този етнос. Аз лично познавам повече доктори роми в чужбина, отколкото тук. Жалко, защото това е сериозен дефицит и защото такива хора най-много могат да дърпат тази общност напред.

- Според изследване на Световната банка ром ще е всеки 4-и, излизащ на трудовия пазар през 2020 г. Какви политики са нужни?

- Трябва да обърнем дискурса. Негативното им представяне като заплаха, от която политиците ни “спасяват”, води до изборна победа, носи места в националния и местния парламент. Речта на омраза и социалното изключване обаче не намаляват социалните неравенства между роми и българи, не улесняват достъпа на младите роми до работни места, образование и здравеопазване. Този проблем е в ръцете на нашите политици и обществото ни. Не бива да си решаваме трудностите за сметка на ромите.

CV

l Родена в София
l Завършва философия и социология в Софийския университет, където защитава и докторската си дисертация
l Била е главен експерт по етническите и религиозните въпроси в кабинета на президента Желю Желев.
l Работила е по различни проекти в Йейлския Университет, САЩ, в Институт “Макс Планк” за културна антропология в Германия, в института за академични изследвания в Будапеща, в университета в Кеймбридж, Великобритания, и др.
l Професор е в Института за изследване на населението и човека в БАН
l Автор на 7 книги и над 70 студии и статии в български и чуждестранни издания.