Цялата ми рода е в чужбина, но нека аз съм лошият, не отстъпи Валери Симеонов и обвини кръга “Капитал”, че искал повече секции навън

Ако ограниченията за гласуване на живеещите в чужбина българи бъдат премахнати, Патриотичният фронт може да свали правителството.

Това стана ясно след серия от срещи на живеещи зад граница българи с премиера Бойко Борисов и лидера на ПФ Валери Симеонов.

Борисов и ГЕРБ подкрепят облекчени условия за вот зад граница, но ако това не застрашава кабинета заради оттегляне на ПФ, обяснил премиерът на активистите и ги посъветвал да се разберат със Симеонов. На срещата с Борисов в Министерския съвет ги заведе омбудсманът Мая Манолова, при която пристигнали

6000 подписа на

възмутени

българи зад граница. По-късно следобед те отидоха на среща и с лидера на ПФ, по чието предложение поправките влязоха в Изборния кодекс. Симеонов обаче отсече, че няма да направи отстъпки и гласуването зад граница остава в намален брой секции - само в българските посолства и консулства. До 50 други секции ще се разкриват по изключение - ако е в държава извън ЕС, условието е съответният град да има над 1 млн. жители. С поправките бе отменено автоматичното разкриване на секции там, където на предни избори е имало повече от 100 гласували.

При Борисов представители на българските общности зад граница поискали да се върнати правилата за разкриване на зад граница, заложени в кодекса на Мая Манолова - автоматично при много участвали на предни избори и по желание на избиратели, както и

да се въведе

избирателен

район “Чужбина”

Отделен район “Чужбина”, от който да се избират до 4-има депутати, фигурираше в проекта по предложение на РБ, но не мина на 2-о четене.

За исканията, поставени пред премиера, разказа Стефан Манов, който от 1994 г. живее във Франция и е представител на обществения съвет на българите в чужбина.

На срещата при Борисов присъствали и зам.-шефът на ГЕРБ Цветан Цветанов, външният министър Даниел Митов, шефът на парламентарната правна комисия Данаил Кирилов и Манолова. Правилата за разкриване на секции в чужбина от кодекса “Манолова” доведоха до това, че в САЩ и Западна Европа на парламентарните избори през 2014 г. имаше 82 000 гласували - много повече, отколкото на предни избори, обясни Манов. Общо гласовете от чужбина били над 145 хил., което е повече от гласувалите в 22 от общо 31 избирателните райони в страната, допълни активистът.

Над 80% от гласувалите зад граница са пуснали бюлетина в секции извън дипломатическите представителства.

“Премиерът обясни, че споделя вижданията ни, че трябва да бъдат запазени избирателните права на българите в чужбина. Ангажира се, че темата не е приключена”, разказа още Манов.

ГЕРБ може да

отвори отново

тези текстове от

Изборния кодекс, ако има гаранция, че правителството няма да падне, казал Борисов на активистите. “Обясни ни, че не трябва да има ултиматум срещу правителството от страна на Патриотичния фронт”, разясни обаче Манов.

“Премиерът обясни, че той и ГЕРБ са на наша страна. Но даде да се разбере, че решението за българите в чужбина е на Патриотичния фронт. А ГЕРБ се съобразява, защото и

стабилността на

правителството

зависи от тях Според Борисов решението на казуса с гласуването зад граница зависи само от Патриотичния фронт. Ако можем - да се разберем с тях”, разказа и живеещата в Лондон Десислава Христова. Премиерът дал да се разбере, че оцеляването на правителството зависело от Валери Симеонов заради напускането на управляващата коалиция от страна на ДСБ и Радан Кънев.

БОЙКО БОРИСОВ

Заради това и в късния следобед омбудсманът Мая Манолова организира разговор на българите от чужбина с лидера на Националния фронт за спасение на България. Валери Симеонов пристигна за срещата от Бургас.

“Целта ни е да го убедим, че аргументите му не са състоятелни. На изборите от 2013-а и 2014 г. измами в секциите в Турция не е имало и това е установено от Конституционния съд. Такива проблеми имаше на изборите 2009 г. и те бяха преодолени както с кодекса на Искра Фидосова, така и с този на Мая Манолова”, каза Стефан Манов.

Оставаме на старите си позиции по отношение на Изборния кодекс, обяви обаче Симеонов след срещата с българите от чужбина, която се проведе при омбудсмана Манолова.

“Удовлетворен съм, че има диалог. Не е необходимо всички да се съобразяват с едно мнение. Има основание в техните претенции, че

приемането беше

пришпорено

Оставаме

отворени за

диалог”, обеща

Симеонов

Според него обаче ограничаването на правото на гласуване зад граница било основно принципно положение.

“Поели сме отговорността да бъдем лошите, въпреки че цялата ми рода е в чужбина. Нека и президентът Росен Плевнелиев да си я поеме, но не му прави чест този маньовър, който прави през “Протестна мрежа”, можеше направо да си каже, че не му харесва законът”, заяви още Симеонов.

По-рано през деня в интервю за Нова тв той обвини “Протестна мрежа” и кръга “Капитал” за единствени противници на новмите правила. Към тях били насочени и неговите думи: “Не ни се мотайте в краката” и “Стига с тая демокрация”. “Една и съща група овряква и говори от името на българите в чужбина, кой им дава право на това? Повечето коментари са в подкрепа на промените, включително от българите в чужбина”, заяви още той.

“Категорично съм против промяната на приетия преди седмица от Народното събрание Изборен кодекс. Не бива да се дава ход назад по отношение на правилата за разкриване на изборни секции в чужбина. Тези правила не ощетяват сънародниците ни, живеещи в Европа, САЩ и Канада, а възпрепятстват една

чужда държава

да се меси във

вътрешните ни

работи”,

коментира пък чрез писмена позиция Красимир Каракачанов, лидер на ВМРО и партньор на Симеонов в ПФ. Каракачанов не бе поканен на срещата при омбудсмана. “Чрез гласовете от там, всъщност Турция реализа своите неоосманистки амбиции, като си осигурява представителство в българската власт. На всички е ясно за кои партии говоря - това са ДПС, а отскоро и новата партия на Местан ДОСТ, която е поредната протурска етническа партия под подчинение директно на Анкара”, гласи още позицията му.

Съществува обаче възможност спорните текстове да паднат - ако президентът наложи вето и то не бъде отхвърлено от депутатите. Тогава в сила ще останат старите правила. След разговорите на гражданите със Симеонов отпаднал вторият възможен вариант - бързи нови промени на приетитете на Велики Четвъртък промени. Омбудсманът Манолова все още проучвала възможността да сезира Конституционния съд. Заявки, че ще се обърнат към него заради задължителното гласуване, дадоха ДПС и АБВ.

И общественият съвет към ЦИК иска вето от Плевнелиев
Президентът казва към сряда

И общественият съвет към Централната избирателна комисия поиска президентът Росен Плевнелиев да наложи вето върху промените в Изборния кодекс. В декларация до държавния глава, премиера, председателя на парламента, Венецианската комисия и ОССЕ членовете на съвета посочват, че те са били приети на тъмно и без обществени консултации.

“Сега разглежданият от президента Плевнелиев текст, който все още не е достъпен за гражданите и експертите, е резултат на различен процес и е огромна крачка назад. Правната комисия на НС в две заседания, набързо и на парче прие промени. Това стана без извеждане на философията на търсените промени, без предоставяне на анализ от политически партии и гражданските организации на проблемите, наблюдавани при прилагането на действащия кодекс, без обществено обсъждане”, пише в декларацията. В резултат обществото подлага на съмнение изборните правила само месеци преди предстоящите президентски вот и референдум, пишат още те.

14-те организации, членуващи в обществения съвет, подготвят подробен анализ за дейността и правомощията на ЦИК и общественото доверие в изборния процес.

Асоциацията “Прозрачност без граници” също призова държавния глава да върне за ново обсъждане промените, като преди това обсъди текстовете с широк кръг от експерти.

Анализът на президента и юридическия му екип продължава. Държавният глава ще съобщи в средата на следващата седмица дали ще наложи вето и върху кои от новите текстове, казаха от “Дондуков” 2.