Ако пламъкът не слезе, ще настъпи краят на света

Чудото на слизането на Благодатния огън е един от най-важните моменти в православната церемония по отбелязването на Христовото Възкресение.

Свещеният огън, както още го наричат, се запалва по чудодеен начин всяка година на Велика събота преди православния Великден в храма “Възкресение Христово”, построен върху Божи гроб в Йерусалим. В първите 10-ина минути огънят не пари и не изгаря ръцете и дрехите. Светлината, която излъчва, е синкава и се твърди, че притежава силни лечебни свойства. Затова богомолците “мият” лицата си с него.

Церемонията протича по строг ред. Подготовката започва в навечерието на Велика събота под строгия надзор на полицията в Йерусалим (в миналото на турските заптиета). Гасят се всички свещи и кандила в храма, над плочата на гроба се поставят незапалени кандила, след което

достъпът до

пещерата се затваря

и запечатва

На самата Велика събота, след като е обиколил 3 пъти Кувуклията (параклиса в центъра на храма, който е издигнат над гроба), православният патриарх на Йерусалимската църква сваля богослужебните си одежди. В бял стихар той застава пред входа и също минава през проверка дали в дрехите му не е укрит кибрит, или някакво друго огниво. В параклиса го придружава и арменският патриарх, но само йерусалимският влиза в камерата с Гроба Господен, където започва да се моли.

Започва напрегнато чакане, което продължава от няколко минути до часове. Притихнали, огромните тълпи от вярващи очакват отвън и също се молят. Когато моментът настъпи, едно от кандилата над Божи гроб се самозапалва. От него патриархът запалва снопчета с по 33 свещи - колкото са земните години на Спасителя, и ги изнася навън. Тогава всички поклонници протягат ръце, за да запалят свещите си. Мнозина свидетели обаче разкриват, че често

и свещите на

вярващите се

самозапалват

Най-ранните данни за Благодатния огън са от IV в. Тогава за празника нямало масло и патриарх Наркис наредил да сложат вода. В нощта на литургията внезапно всички кандила и свещите на самия патриарх се запалили.

Смята се, че ако огънят не слезе, това ще е знак за настъпването на края на света.

На входа на храма е разцепената от Свещения огън колона. Според преданията през 1579 г., когато Йерусалим е бил под властта на Османската империя, а на трона е султан Мурад III, ръководителите на Арменската църква успяват да убедят турските власти да наредят на Йерусалимския патриарх Софроний IV да напусне храма на Божи гроб и по време на богослужението да стои отвън, до една колона. Но въпреки упоритите молитви на арменския патриарх и дългото очакване на Благодатния огън той не се явява.

Изведнъж се

разнася трясък

Мраморната колона, до която стоели Софроний и православните богомолци, се пропуква и от цепнатината избликва небесният огън, запалвайки свещите им. Пукнатината в тази колона може да се види и до днес. 

Скептиците твърдят, че Благодатният огън е една от най-големите измами в хилядолетната история на църквата. Наричат го хитър фокус за наивници.

През 2008 г. руският физик Андрей Волков присъства на церемонията в храма, като се представя за член на снимачен екип. Това му позволява да внесе оборудването си и да застане на 10-ина метра от параклиса. От такова разстояние приборите му можели да засичат какво става вътре и той

записва спектъра на

електромагнитното

излъчване

Според Волков описанието на огъня, който в първите минути не изгаря, напомня на свойствата на нискотемпературната плазма.

Предварително Волков имал съставена таблица на честотите на електромагнитните импулси на уреди като включените камери и друга електроника. “Те периодично се повтаряха. А аз следях за единичен импулс с неизвестен произход”, разказва ученият. Този рязък импулс с двойно по-високи стойности наистина се появява един-единствен път между 15 часа и 4 минути и 15 часа и 6 минути след 6 часа чакане. Скоро след това Йерусалимският патриарх излиза с горящите свещи. Според учения такова явление не може да се получи при манипулация или измама от човешка ръка.