Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

В чернобилската забранена зона полудивите кучета не се различават от вълците.

31 години след аварията в АЕЦ "Ленин" близо 7000 човека работят около централата. 300 бедни фермери живеят в зоната, пълна с радиация. А според проучване на Международната агенция за ракови изследвания около 16 хил. европейци ще изгубят живота си до 2065 г. вследствие на взрива.

За повечето украинци забранената зона около централата на град Чернобил е мрачна точка на картата, където изключително малко хора имат смелостта да стъпят. Но за тези, които са отраснали около реактора, напускането на дома,единственото място, което познават, е било прекалено болезнено.

Някои напълно отказват да напуснат земята си, други 700 се връщат само няколко дни след авариятя. Сега жителите на радиоактивната зона са около 200.

Близо 7000 работници всеки ден идват в централата, за да помагат с извеждането й от експлоатация. Част от тях също живеят в зоната с ограничен достъп, но за по максимум 14 дни. Други, в градчетата около нея, където радиацията е 30 пъти над нормата.

В зоната живеят главно хора, които не са понесли да са далеч от дома, бедни фермери и баби. Именно възрастните дами, които отказват да напуснат околностите на АЕЦ "Ленин", се превърнаха в световна сензация. Наричат ги

Чернобилските бабушки

Те избират да останат в ограничената за достъп зона, защото "гладът ги плаши повече от радиацията".

И макар щетите от облъчването да са фатални, за повечето хора, евакуирани от градовете около централата, травмата от релокацията води до тревожност и депресия. "Ако напуснеш, умираш. Те всички си тръгнаха и умряха от мъка", казва една от бабушките. Друга пък твърди, че радиация по тези земи няма, а хората биват заблуждавани.

Живеещият точно на ръба на зоната за ограничение 90-годишен Иван Шамянок също смята, че напускането на дома е фатално. Неговата тайна за дълголетие е да не напускаш родното си място, дори то да е отровено от радиация.

Старецът живее в беларуския град Тулгович, който е точно на ръба на 30 километровата. зона на ограничение, заедно с още един човек - неговият братовчед. Шаманяк твърди, че никога не се е чувствал по-различно заради радиацията,

лекарите често го преглеждат и се изумяват, че е абсолютно здрав Мъжът, също като бабушките, твърди, че напускането на Чернобил води до смърт. И има доказателство за това. За разлика от него сестра му и съпругът й решили да избягат след аварията, но по-късноумрели от тъга по дома

Друг самонастанил се на територията на забранената зона е Евгений Маркевич. Той живее в родното си градче заедно със съпругата си и често практикува хобито си - риболов, макар и в силно замърсените води.

Доста от жителите на градове и села в близост до чернобилската зона се оплакват от мизерия. Макар и Полесието да е годно за живот, хората, пребиваващи там, са убедени, че реколтата, която отглеждат, не е здравословна, а пълна с радиация. Дори там, където си мислиш, че е безопасно, понякога не е.

Не така стои въпроса при хората, които живеят в самата забранена зона. Дори според различни проучвания някои части от нея са почти годни за живеене. Те се хранят с плодове и зеленчуци собствено производство. Отглеждат ги в отровената земя на дворовете си. Голяма част отглеждат крави, прасета и кокошки за яйца, мляко и месо. Вода пият от кладенци, пълни с радиация. И нямат абсолютно никакво притеснение от това.А преди две години получават и достъп до мобилна мрежа и мобилни телефони.

За живеещите в зоната на АЕЦ "Ленин" в едно от изследванията си Денис Вишневски, сътрудник на държавния "Чернобилски радиоекологичен център", пише: "Най-характерната черта на тези хора е пълно отсъствие на радиофобия.

Тяхната аргументация е проста и ясна - "радиацията не може да се види и да се чуе", "котката ражда много и все нормални котенца", "не се оплакваме от здравето си". Втората характерна черта е самодостатъчността - те не се оплакват и не искат нищо от властта. На всичко гледат с мъдростта на хора, които имат богат жизнен опит и които са направили своя важен житейски избор."

Всъщност 85% от живеещите в зоната са на възраст на и над 60 г. Деца не се раждат с едно изключение - на 25 август 1999 г. В семейството на Михаил Ведерник и Лидия Совенко се ражда дъщеря Мария - първото и единствено дете на Чернобил. Но тя вече не живее там.

Макар и в някои градчета и селца да има по един-двама жители, Припят е напълно изоставен. Той е като мумия. Има тяло, но няма душа. Мъртвият

град се е превърнал в животинско царство

Буйната растителност е унищожила пътищата и тротоарите, а полудивите кучета вече не се различават от вълците.

Липсата на тълпи от хора е добре дошла за дивия живот. В радиационната зона се наблюдава голям растеж на популациите на някои животни като вълци, лосове и глигани. В района на изолация процъфтяват и редки диви коне, които галопират из горите.

Вълците в някои части на забранената зона са близо седем пъти повече в сравнение с други, незамърсени области. Това твърди проучване, публикувано в научно списание Current Biology през октомври 2015 г. Хищниците дори нападат и убиват телета от близките ферми, което принуждава ловците да поставят капани или да ги застрелват щом ги видят.

Оказва се, че природата в Чернобил е враждебна към хората, но дружелюбна към животните.

Но не може да се каже, че те са напълно здрави. Макар и нивата на радиация да са значително по-ниски от тези в първите дни на аварията, тя все още влияе значително на организмите. Според редица изследвания

в животните, които живея

в зоната, се наблюдават драстични биологични промени

Дозата радиация за един час обаче не е прекалено висока. Всъщност в забранената зона могат да се прекарат повече от 24 часа, без това да даде отражение на организма. Поради тази причина екскурзиите в зоната около Чернобил са възможни. А и това е начин да се съберат средства за построяването на новия саркофаг.

Резервирайки си екскурзия до зоната с ограничен достъп, може да видиш голяма част от хората, които живеят там.

Туровете включват обиколка на "мъртвия град" Припят, мястото за наблюдение близо до реактор номер 4, самият град Чернобил, почти напълно изгорялото село Копачи (където живеят самонастанили се хора), Червената гора и секретната база DUGA. Възможно е дори екскурзията да включва и преспиване в Припят.

През 2009 г. Чернобил влиза в списъка на списание “Форбс” за екстремните, но желани дестинации за посещение заедно с Антрактида и Северна Корея.

Удоволствието да влезеш в зоната струва от 100 до 400 долара на човек, но по-смелите могат да влязат и незаконно.

Нелегално се влиза най-лесно през нощта през една от многото дупки в телената ограда

А тези, решили се на това, най-често пренощуват в някои от изоставените домове в Припят или околностите, но опасността за тях дебне отвсякъде, особено ако не са се снабдили с дозиметър. Всъщност, ако нещо се случи на смелчаците, докато тайно пребивават сред останките на аварията, никой няма да ги намери или да им помогне.

Глобата за тези, които са решили да тършуват из отломките на изоставените градове, е едва 50 долара, но това е единственият начин да се видят неща, които не са част от туристическите обиколки. Такова например е "гробището", където е стоварена техниката, взела участие при ликвидиране на последиците от аварията - автомобили, вертолети, БТР-и. Тъй като тя е поела огромна доза радиация, никое металургично предприятие не желае да я вземе за претопяване.

Бизнесът на туристическите агенции процъфтява. Арсений Финберг, координатор на проекта "Интересен Киев" споделя, че

всяка седмица в зоната

се изпращат 3-4 двадесетместни автобуса,а всеки ден тя е посещавана от около 100 души Посетителите са предимно млади хора и най-вече чужденци.

Най-мнителни към околната среда са германците, а най-любопитни - японците, защото им е интересно какво ги чака след аварията във "Фукушима".

Според екскурзоводите, част от които са местни, радиацията в зоната не е толкова опасна, за да е необходим специален костюм. Достатъчно е само да изпереш дрехите с които си бил.

Двойно по-скъпо е посещението на Чернобил от журналисти, но пък цената включва и възможност за разговор с местни