Mиленчо влетя със скорост в супермаркета, изпързаля се следващите няколко метра и инерцията му свърши точно зад гърба на касиерките. Вдигна ръце, огледа се налудничаво и изкрещя - Майкъл Джексъннн! Всички служителки подскочиха едновременно.

Това се случи в Никозия-Кипър. Не ни арестуваха, но имаха желание. Питах го учтиво дали е кретен. Той отрече.

Няколко години по-късно, разминавайки се с група възрастни туристи на един ледник в Исландия, изрева най-неочаквано в лицата им ...САНДОКАНННН!!! За малко да получат масиран инфаркт, масово...

Пак не ни арестуваха. Питате, дали съм го питал ли? Мислите ли, че имаше смисъл.

Няма да разправям за групата японци които вместо да го пребият, му се поклониха пред Александър Невски, след като ги нападна в гръб с крясъци ХАТОРИ ХАНЦО...

Пак не ни арестуваха.

Арестуваха ме. Вдигнах видеокамерата в централата на Чернобил и снимах точно три секунди, преди да ме арестуват. След това ме разпитваха 30 минути, в една малка стаичка за мъчения, без да ме мъчат. Преди да настъпи този момент, бяхме шофирали 2444 км, спукали последователно 4 гуми, карали с 90 км, ( заради повреда), бяха ни лъгали, заплашвали, обръщали подноси с пиене върху главите, повръщали върху нас, зареждали калашници над главите ни и други чудатости, които ни се случиха по пътя към Чернобил. Смятам да разкажа на няколко части за това пътуване, което ми скъси дните, повече от двеста дози обеднен уран.

Следва продължение...