Като студент спечелил втора награда в конкурс на Карлово за Апостола

Монументът на Иван-Срацимир във Видин е около два пъти по-малък от

този на Самуил в София, бил по-лесен

Скандалният скулптор Александър Хайтов иска да направи бюст на Васил Левски, а ако му дойде времето, и цялостна фигура. Засега никой обаче не му е възложил подобен проект. Затова и Хайтов не казва дали и Апостолът ще светне.

"Не, при него няма да има светещи елементи. Освен ако не почувствам нужда да се появят", казва Хайтов. Той скандализира обществеността през юни, когато бе открит паметник на цар Самуил със светещи очи в София. И продължи с шокиращите елементи, като преди седмица инсталира паметник на цар Иван-Срацимир във Видин с 3 светещи кръста в бяло, зелено и червено.

А от 2011 г. работи по скулптура на цар Борис I Покръстител. “Бачкам си по проекта за цар Борис от 2011 г. Правя малки варианти. Не знам къде ще е. Няма държавна политика къде да се поставят паметници”, каза Хайтов.

Очевидно обаче не само владетелите занимават съзнанието на Хайтов, защото признава, че би искал да извае Левски.

"Това е занаятът ми, това владея. Не съм казал, че ще работя само паметници на царе. Правил съм на всякакви други личности - на ген. Стойчев, Марин Дринов, Добри Войников - разказа Александър Хайтов. - На Левски ще направя. Още като студент в Карлово спечелих второ място на конкурс за негов паметник. Още не знам къде ще е. Става дума за бюстов паметник. Такива има много из страната. А ако говорим за цяла фигура - божа работа. Ако му дойде времето, ще го направя."

В ателието на Хайтов на видно място е окачен портрет на Левски, може би защото скулпторът е член на ръководството на патриотичния Национален фронт за спасение на България на Валери Симеонов. Освен това той редовно чете българска история - различните интерпретации - и стари, и нови.

Пристройката, в която изработва фигурите, е цялата осеяна с гипсови отливки на глави или минискулптури. Макети на последните му творби - на двамата царе - Самуил и Иван-Срацимир, са разположени точно срещу вратата, така че посетителите виждат първо тях.

Но освен на българщината Александър Хайтов явно е фен и на руската музика.

Още преди да прекрачим прага на ателието, отвътре се чува руският жесток романс "Мурка" и оглася цялото помещение.

Скулпторът е очевидно спокоен след монтажа на паметника на цар Иван-Срацимир във Видин. Не така беше през месец юни, когато беше разярен срещу всички, които скочиха да го критикуват заради светещите очи на цар Самуил.

Разликата между двете фигури е гигантска. И като мащаб, и като вложен труд. Александър Хайтов бе обсебен от работата си, докато извайваше цар Самуил. Това му отнело по собствените му признания около 16 месеца тежък физически труд. Беше счупил ребра, скъсал бицепс на дясната ръка и ударил китката на лявата си ръка, така че му беше излязло кокалчето. Докато за другата отливка - на цар Иван-Срацимир, са му стигнали 4 месеца работа.

"Двата паметника са много различни. Несравними са. Когато се увеличава височината, линейно обемът нараства накуп, което означава, че трудът нараства също при по-голяма фигура", обясни скулпторът.

Новата фигура е висока около 2,1 метра 2,3 метра, а пиедесталът е около 1,5 метра. Той е бил готов предварително, построен от фирмата, възложила поръчката на Хайтов.

"Така се случи, че работех навън на -18 градуса, когато бяха студовете през януари. Там се сглобява, отлива, пили, правят се заварки. Як студ беше накрая", разказа синът на Николай Хайтов. Този път поражения по тялото му нямало. Само ръцете му се напукали от студа.

Паметникът на Иван-Срацимир е част от проект на община Видин за реконструкция на парка. По него имало и идея за украса и решили да издигнат последния цар. Решението е взето още при предишния кмет Герго Гергов, а новият, избран през октомври, въобще не знаел за скулптурата.

В социалните мрежи Хайтов бе нападнат, че заради светещите си кръстове паметникът е по-подходящ за “Дисниленд”, отколкото за български владетел.

Иван-Срацимир е с корона с кръст на главата. В лявата си ръка държи торбичка с пръст, върху която има кръст, а в дясната - жезъл с кръст. Трите кръста светят нощем в бяло, зелено и червено - цветовете на българското знаме. Според някои хора тогава не е имало национален флаг и това е смесване на символи от различни епохи.

"Защо толкова буквално го възприемат? Това е изкуство, не е кухненска практика. Трябва да се възприема като художествена правда. Който не ги разбира, е помпал от интернет трансформъри. В друг свят живее - ядосва се Хайтов. - Такава е била модата тогава. От само себе си се получи светещият елемент. Темата си иска допълнението, дообясняването. Византийците, пък и нашите царе са носили оберон, обсипан с камъни. Ако това бялото на върха е бисер, другото е изумруд - зелен. Рубинът е червен. Хората трябва да мислят, че това са скъпоценни камъни. Защо да не светят, когато към тях е насочена светлина?"

За скулптора е нормално, щом като такива бисери са обсипвали богатата царска украса, да станат част и от визията на Иван-Срацимир сега.

Какви проучвания прави скулпторът, преди да извае една фигура, колко голям е трябва ло да бъде паметникът на цар Иван-Срацимир по поръчка и кой е най-трудният момент от работата, четете в хартиеното издание