Патриотизъм и любов към четенето се преподават вкъщи, не в училище

Вие наистина ли прочетохте "История славянобългарска" в шести клас? И изобщо чели ли сте я?

Ако времето, което отделихме в последните дни да правим революции в интернет, бяхме посветили на това всъщност реално да прочетем творението на Паисий, може би щяхме да приемем, че то едва ли ще бъде осмислено в шести клас. А да не говорим, че в крайна сметка "История славянобългарска" не отпада от учебната програма, просто се премества в девети клас.

Но ние нямаме време да разберем, да попитаме, да помислим – дай ни да сме гневни, обидени, да знаем много, да искаме да уволним, да линчуваме. Изобщо всички ние разбираме и от политика, и от образование, и от литература.

И само да сте ни пипнали "История славянобългарска". Ние всяка вечер, вместо да гледаме риалити формати, си я четем на глас.

Нещо такова излиза от множеството агресивни реакции в социалните мрежи. Ако съдим от фейсбук, нашият народ е най-големият любител на литературата, най-патриотичният, най-почитащият своята култура.

Но колко от нас реално познават българската история, колко реално четат българска литература. Неизменно е важно да познаваме миналото си като народ, но нима пренебрегването на съвременните български автори е по-приемливо от неразбирането на старите. Имаме ли представа колко стойностна е съвременната българска литература и полагаме ли усилия, за да достига по-често тя до нас и до децата ни?

Отпадането на "История славянобългарска" щяло да създаде поколение българи, които не знаят своя род и език; нация от роби, алармират будни граждани в интернет. Това било национално предателство и опит за обезличаване на бъдещите поколения.

Как може всичко да бъде приемано чак толкова крайно? Тези хора наистина ли си мислят, че аз като родител разчитам само на един Паисий, за да си възпитам детето в любов към България и удоволствие от четенето. Освен това вие само по учебния план ли се водите?

Каквото решат в министерството, вие го прилагате и у дома, така ли? Защо разчитате само на училището, за да възпита така важните за вас ценности? Възпитайте ги сами!

Ако единствените книги, които давате на децата си, са тези от учебната програма, горките ви деца.

Днес детската литература е толкава богата, толкова неочаквано различна, толкова разбиваща всякакви ограничения, че ще изненада и много от родителите. Затова не очаквайте само от учителите да възпитат децата ви в любов към книгите, дайте им този дар сами. Защото едното е учебен процес с всичките му плюсове и минуси, а другото е начин на живот.

Освен това за какво мислите, че са часовете по литература, особено в ранните класове – за да отказват децата от четенето завинаги ли? Ако това е целта – да преместим "История славянобългарска" в предучилищна група и да сме сигурни, че докато децата ни стигнат до задължителната литература в шести клас, вече категорично ще са се отказали да четат. И то въпреки цялото важно послание, което произведението на Паисий носи.

Има нещо много важно, което някои хора не могат да проумеят – качествено четиво в подходящ момент, ще зароди любов към книгите, а дори и най-великото произведение, поднесено в неподходяща възраст, ще остави децата с усещане за объркване, с чувството, че не разбират текста.

И така неизменно ще стигнат или до заключението, че самите те са глупави, или че четивата са тъпи. А нито едно от тези заключения няма да е здравословно за развитието им като личности.

Не може да ме убедите, че национална идентичност се формира със задължителни четива, които трябва на всяка цена да се четат, да се анализират и да преминават през мелачката "Какво е искал да каже авторът?". Идентичност се възпитава с личен пример, с искрена обич към българското, с всекидневно следване на ценности. Така се изгражда и обичта към книгите.

А ако възпитаваме читатели, те неизменно ще стигнат до "История славянобългарска". 

Не училището създава читатели и любители на литературата, а родителите.

Поинтересувайте се какви са ползите от пренаталното четене, купувайте книги на детето си, дори и да ви казват, че е твърде малко, всъщност четете му още от първия му ден, водете го в библиотеката и после ще видите, че дори няма да се притеснявате какъв е списъкът със задължителните четива.

Ако толкова държите, вие дайте "История славянобългарска" на децата си, вие я прочетете с тях и им обяснете всичко, което не разбират.

Дайте им и "Малкият принц", "Мечо Пух", "Приключенията на мотовете", "Чутовното нашествие на мечките в Сицилия", "Уинки и великаните", "Малкият Никола", "Матилда", "Мечето Падингтън", "Дневникът на един Дръндьо", а защо не дори "Баба праща поздрави и се извинява", която в нито една класация не е детска книга, но подрастващите я обожават.

Забравете за задължителните списъци, спрете да се тюхкате във фейсбук и дайте на детето си свободата да открие, че дори и някои четива да не му харесват или да не ги разбира, това не означава, че светът на книгите няма да се окаже по-добро място от лудницата, в която живеем.

Да възпиташ поколение, което обича книгите, не се прави с революции в интернет. Може да пишете колкото си искате статуси как сте възмутени, но много по-ефикасно ще е да заведете детето си в библиотеката.

Знаете ли, че в детския отдел на Столичната библиотека всяка събота се организират четения за най-малките и често има и читателски клубове за тийнейджъри? Знаете ли, че децата ви още на 6 години могат сами да изберат любимата си книга по време на ежегодната кампания "Бисерче вълшебно"?

Нека възпитаваме поколение с отношение към четенето, а не просто успешно задраскало всички книги от задължителния списък, без да е разбрало и още по-лошо – без да се е насладило на нито една от тях.