Ако в България бе по-либерален режимът за носене на огнестрелно оръжие, днес щяхме да бъдем като Съединените щати след Гражданската война - да се гмурнем смело в Епохата на стрелците.
Тогава огромно количество престъпници на коне изкарват прехраната си с револвер “Колт” и ловна пушка със сачми. Съдия в по-горещ район беси по стотина души в годината, от които 40 процента - несправедливо, а от 200 шерифи в един форт за 2-3 години загиват не по-малко от 50.
С две думи - Див запад.
А сега затворете очи и си представете, че всеки български шофьор има пистолет под седалката, а пешеходците - на кръста. Все още ли мислите, че най-мрачните и престъпни години на българския преход са били началото и средата на 90-те?
Жестоко грешите!
Тогава размахваха бухалки само борци и каратисти. Ако искаш и ти да биеш и да рекетираш, трябва да влезеш в организацията - ВИС, СИК, “Корона”, “Аполо”. Работата е тежка. Бой, бой, бой... Неслучайно в употреба влязоха бухалките - не просто от излишна жестокост, а да не си трошиш кокалчетата на пръстите.
Освен да се самонараниш, рискът да бъдеш тежко наранен от другата групировка е огромен - териториите се делят всеки ден, всеки час. Не стига тежката работа, ами трябва и да отчиташ денонощно плячката в офиса и да слушаш генералите от ДС, които в ония години все още не бяха на памперс, а само на процент.
Днес обаче абсолютно всеки в страната може да е мутра. При това съвсем безопасно, безплатно и безконтролно. От ученика Митко, който в Бургас заради мутресата си преби жестоко авиоинженер пенсионер, през врачанските братя рецидивисти, които убиха от бой ученика Тодор, защото им свирнал с клаксон, до поръчителите в сянка, които платиха за убийствата на Весо Дебелия и на президента на “Агресия” Александър Антов.
Всички те са различни, но ги обединява едно - първични простаци, без възпитание, без респект към обществото и властта, раздават правосъдие. Днес в България всеки въздава възмездие с юмруци. И Расате влезе в ареста заради пребит съсед. А синовете на мутрата Ценко Чоков от Галиче са през ден в криминалната хроника - днес ги арестуват, утре ги пускат, вдругиден ги издирват, за да ги пуснат отново.
Но това е съвсем нормално. Както казва кметът на Враца: “Рекетът и насилието са ежедневие при нас.” Липсата на правосъдие обаче не е проблем само за този забравен от Бога район. Хроничната липса на правосъдие е диагноза за цялата държава.
Затова мутрите днес са на всяка улица, на всяко кръстовище, а държавата е кибик, който безучастно наблюдава изстъпленията. Колкото по-дълбоко потъваме в безвластие, в толкова повече насилие се давим.
25 години не се намери правителство, което да върне в час правоохранителната и съдебната система, за които всяка година незаслужено отделяме толкова много средства в бюджета. Полицията е некоординирана, немотивирана и неефективна, прокуратурата не е достатъчно прецизна, за да доказва обвинението, съдът - тромав и формализиран. А всичките заедно - заразени с корупция и безразличие.
И тази болест вече не е само в институциите. Тя е прояла фатално и обществото.
Бездушни кибици са и всички тези, които гледаха как ученик бие пенсионер в автобус в Бургас. А колко ме е срам за тези, които на улицата във Враца снимаха с телефоните си и стояха с ръце в джобовете, докато мутрите Дамянови смляха от бой Тодор....
Жалка нация от мъртви души, в която на почит от години са безпардонните крадци и простаци - те са формулата за успех и моделът за подражание на идните поколения.
И ще става все по-страшно.

Още анализи от автора четете в сайта на "168 часа".