Бързото застудяване провокира сърдечни проблеми, алармират учени от Тайванския университет.
Екипът на един от най-престижните университети в Азия е следил почти 300 хиляди човека за цели десет години. За същия период са събрани и задълбочени данни за метеорологичните условия в областите, където са живеели изследваните.
Учените са регистрирали завишени случаи на аритмии, сърдечни кризи, инфаркти и инсулти. Проблеми са се проявили при почти 40 хиляди от следените пациенти, и то предимно през зимните месеци. Екипът стига до извода, че рискът от сърдечни инциденти
се повиша през горещите месеци
с около 19% и с цели 30% при рязко застудяване
Ръководителят на екипа д-р Тзе-Фан Чао подчертава, че най-застрашените от студа групи са възрастните хора или пациентите с вече установени сърдечни проблеми, вариращо кръвно налягане, дихателни затруднения, както и тези с други хронични заболявания.
При тях всяка рязка смяна в температурата или атмосферното налягане веднага оказва влияние върху кръвното, предизвиква спазми в кръвоносните съдови и може да провокира хипертонични кризи, инфаркт или инсулт, обяснява докторът и допълва, че и децата са рискова група, защото при тях стандартните настинки се развиват много бързо и съществува риск от отключване на сърдечни проблеми вследствие на пневмонии.
От Швейцарската кардиологична асоциация пуснаха в официалния си сайт специални съвети към гражданите за студените месеци. Специалистите обясняват, че най-рисково не е постепенното застудяване, защото то дава време на организма да свикне с новите условия, а рязката промяна във времето. Когато градусите паднат изведнъж с 15-20 по Целзий, организмът преживява шок, който най-силно се отразява на сърцето. Именно такива климатични аномалии са най-опасни за възрастните хора, но също така и за децата, категорични са лекари.
От асоциацията по кардиология обясняват, че дори и аритмиите да засягат предимно хора над 65-годишна възраст, то при рязък спад в температурите се учестяват случаите и на пациенти на около 40 години.
От асоциацията признават, че тенденцията сърдечносъдовите проблеми да засягат все по-млади хора се наблюдава в последните години, като причина за това се изтъкват лошият начин на живот, стресът, злоупотребата с алкохол и цигари, обездвижването и нездравословното хранене. Но според изследвания процентът пациенти около 40-те, страдащи от сърдечни кризи, се увеличава през зимата.
Затова лекарите препоръчват при рязка болка в сърцето, затруднено дишане, усещане за силна топлина в гръдната област, нарушаване на сърдечния ритъм, веднага да се потърси специалист. Най-често пациентите се оплакват от стягане или натиск в сърцето при поемане на студен въздух. Това може да е
сигнал за стенокардия или исхемична болест
Всъщност кардиолозите изтъкват, че студът е най-опасен не за тези, които прекарват повече време навън, а за тези, които всекидневно преминават през различни температурни разлики. Затова специалистите са категорични, че прекаленото загряване, надуването на климатиците и стоене в офис или стая с температура над 25 градуса само по себе си е риск. Защото след прегряване на организма излизането навън на -10 или -15 градуса е с 40-градусова разлика.
Това веднага предизвиква рязко свиване на кръвоносните съдове, което неизменно се отразява на кръвното налягане и на сърцето. Затова лекарите препоръчват да не се злоупотребява с прегряването, да не се увеличават градусите на климатика повече от 22-23, както и да не се навличаме с дебели дрехи у дома и в офиса.
Освен това специалистите изтъкват, че не бива да се ограничава ходенето навън. Те
съветват да се
излиза всеки ден
първоначално по малко, след това да се увеличава интервалът на разходките.
От швейцарската асоциация по кардиология обясняват, че е необходимо всеки човек да има физическа активност дори и през студените месеци– дори възрастните хора, както и тези с вече установени сърдечни проблеми. Учените са категорични, че е заблуда, че стоенето на много топло и липсата на активност са благоприятен режим за сърдечноболните и за възрастните хора през студените месеци.
Те изтъкват, че в някои случаи обездвижването и прекаленото загряване може да се окажат дори по-опасни за тези пациенти. Специалистите подчертават обаче, че е необходимо състоянието на всеки рисков пациент да бъде следено от лекар.
И все пак от швейцарската асоциация по кардиология
не препоръчват
силно натоварване навън на студа
Особено опасни са дейности като почистване на сняг рано сутрин или извършване на други силови действия при минусови температури.
Когато е много студено, кардиолозите съветват дори здравите хора за по-леки активности – като разходки, а по-натоварващи спортове в снега да се практикуват единствено след консултация със специалист. На любителите на зимните спортове препоръчват винаги да си дадат 2-3 дни да свикнат със студа, ако температурите рязко са паднали – преди да останат с часове по пистите. Лекарите напомнят и винаги да се отделят поне 10-15 минути за разгряване на мускулите преди тренировка в студа.
Обясняват също, че комбинацията от цигари, алкохол и студ е изключително рискова, защото благоприятства съдовите спазми. Затова не се препоръчва веднага след стоене, вървене или спортуване на студено да се употребява алкохол или да се пуши.