Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Мариан Бачев и Георги Стайков съдят театър за неизплатени хонорари
Драматичният театър в Благоевград дължи хонорари за 4 представления на екипа на постановката "BG криминале".
Актьорите Мариан Бачев и Георги Стайков и режисьорът Борис Панкин съдят културната институция за около 6000 лв.
Театър "Никола Вапцаров" изпаднал в тежко положение през последните няколко години. Бившият директор Рашко Младенов подаде оставка преди три месеца. Постa му пое Петър Кьосев.
Той трябваше да наследи позитивите и негативите на театъра,
както казва и Мариан Бачев (повече четете в интервюто). През годините задълженията нараствали, а приходите намалявали. Част от неразплатените суми са и към екипа на авторката пиеса на Иво Сиромахов ("BG криминале"). Трябвало е да получат хонорари от около 2000 лв. на човек за изиграните представления, но кризата в театъра е попречила да бъдат изплатени.
Одитна проверка на Министерството на културата към 6 юни 2015 г.
установила преразход на театъра за изминалата година от 502 183 лв.
при приход 159 567 лв. Отчели са разходи 834 373 лв. при бюджет от 340 590 лв. А към 30 април 2015 г. Благоевградският театър има неразплатени задължения общо в размер на 71 353 лв. - посочва се още в проверката.
"168 часа" не успя да установи контакт с директора на театъра Петър Кьосев, но разговаря с ощетените актьори. Георги Стайков заяви, че не желае да коментира ситуацията заради договора, който е подписал. Мнението на Бачев за случая, както и за ситуацията в културата четете в интервюто.

- Вярно ли е, че драматичния театър в Благоевград не ви е изплатил хонорара за няколко представления на "BG криминале"?
- Не знаех, че това е известно вече. Това е договор, който касае само моя милост и Благоевградския театър и не смятам, че представлява интерес за широката общественост. Имаме договор, който е приет. Един новодошъл директор приема и негативите, и позитивите на един пост. Или се съгласяваш с всичко, или не. Имам съдебни взаимоотношения и с други хора по друга линия, но това са си наши взаимоотношения.
- Театърът е бил с големи задължения - около 500 хил. лв.
- Задълженията са от 2003 - 2006 г. Проблемите не са нито от сегашния мандат на директора Петър Кьосев, нито от времето на Рашко Младенов. В случая неизплатените хонорари не касаят парите, които дължи Благоевградският театър. Ако моите хонорари са затлачили състоянието на театъра, съм готов веднага да тропна с крак и да се откажа от тези пари, въпреки че имам семейство. Но все пак това е моята професия, а не хоби.
За аудиторията интерес трябва да представляват единствено творческите ни взаимоотношения.
- От друга страна, се получават и парадоксът, и обидата, че не можете да си получите хонорарите и накрая вие сте ощетени.
- Така е, защото сме положили труд. Изиграл съм представление, но не съм си получил хонорарите, въпреки че се е радвало на тотален интерес. Имало е категоричен приход, който поради стари задължения не можем да си получим. То е малко като с данъците - ако решиш да платиш, първо погасяваш старите, а след това новите. Смятам, че нещата ще се нормализират.
- Казахте, че проблемите са отдавна, но отскоро се заговори за тях, като се визират големи съкращения най-вече в театрите извън столицата.
- Отдават се 10 млн. лв. за сценичните изкуства и колапсът е изцяло предвидим. Всяка година по това време се случва това под една или друга форма заради методиката, която се променя. Веднъж на бройка билет, сега вече е на бройка субсидия.
- Като актьор, който играе в различни градове, усещате ли промяната? Публиката наистина ли е намаляла?
- Не смятам, че намалява. Просто хората наистина нямат тези възможности, които да покрият цената на представлението. Примерно едно турне носи със себе си и други разходи - нощувки, пътни, командировъчни. Ако дадем пример с едно по-мащабно изкуство - оперен спектакъл, който трябва да отиде в Бургас с оркестъра, балета, солистите, хора и техническия екип - това са близо 100 души.
В случая не може да се постави цена на билета, която да покрие разхода, защото българинът няма възможност да даде 80 лв. за билет - той ще даде 12-15 лв. В по-малките градове хората също имат нужда от култура, но операта не може да достигне до тях реално. Не може да изиграеш "Аида" с 25 души, при положение че трябва да са 80. Така културата се превръща в халтура.
- А дефицитът се натрупва с годините.
- Новата методика развързва повече ръцете на мениджърите и там, където се играят музикално-сценични изкуства, ще могат да се правят освен опери и оперети, и мюзикъли, като парите ще се признават. Пак ще дам пример с "Аида" - изигравайки я, можеш да я повториш отново след 7-8 месеца - не може да се пуска 3 пъти месечно във всеки град. Няма такова количество публика. В същото време не бива да се съкращават творчески бройки. За да създадеш един музикант, изисква време. То е като хубавото вино - не става от днес за утре.

Цялото интервю четете в новия брой на в."168 часа".

Коментара ()

Вашият коментар