Като чета обяснението на Лукарски във фейсбук, че като юрист имал самочувствието, опита и знанията за икономически министър, се сещам веднага за книгата на Уди Алън "Ако импресионистите бяха зъболекари".
Може би ако това бе любимото четиво на самия Лукарски, той нямаше да склони така лесно на предложения му пост. Вдъхновен от хумора на големия драматург, режисьор и сценарист, лидерът на СДС можеше да се спазари за нещо по-тарикатско в бъдещия кабинет.
Да кажем - едно ново министерство на ядрената енергетика или пък, защо не, примерно вицепремиер по космическите технологии и изследвания. В крайна сметка десните политици, както се разбра, "разглеждат икономиката като наука за поведението на хората". Абсолютно приложимо разбиране и по отношение на ядрената физика, художествената гимнастика, космонавтиката, икебаната, здравеопазването и въобще всичко, което може да се изпречи по пътя към властта на универсалния партиен боец Лукарски.
В крайна сметка, както самият той обича да отбелязва, хванат в лъжа: "Това е просто един предизборен трик!"
Тук няма място за изненада, още от нощта на изборите на два пъти разбрахме - този политик обича триковете.
Лошата новина в това иначе забавно боричкане за министерски пост е, че предизборната кампания мина и замина, изборите също приключиха, а Уди Алън не е сценарист на това шоу.
На афиша ясно пише на кирилица: сценарий, режисура и главна роля - Бойко Борисов, диалогисти и епизодици - Радан Кънев и Меглена Кунева, а имената на продуцентите са заличени по правило с дебел черен маркер.
Така че кандидатурата на Лукарски за министър на икономиката вече дори не е нагъл стрес тест за обществото, а опасно близка реалност. Мнозина със сигурност си мислят - защо пък да не го назначат човека? Такива недоразумения сме имали в последните години за министър-председатели, пък какво остава за министри? Още повече че му взеха енергетиката и туризма, с икономиката все ще се справи?!
Проблемът обаче тук дори няма да бъде, че ще бъде издигнат един откровен кариерист, за когото и своите шепнат по ъглите: "Много, ама много иска да бъде министър." Проблемът дори не е, че внезапното, нелогично и незаслужено назначение е вече заразна болест в най-близкото му семейно обкръжение.
Бедата не е в слабия актьор и Лукарски не е импресионист в политиката. Бедата е, че и режисьорът за пореден път излъга публиката, защото работи по отхвърлени от нея сценарии, а Мистър Предизборен трик е просто най-грубото доказателство за това.