Когато преди дни говорителят на Европейската комисия Марк Грей заяви, че в България законите са налице, но липсва желание за прилагането им, и нарече напредъка на страната ни просто "слаб" и "крехък", той явно не беше чел тефтерчето на Цар Киро и проекта за нов Наказателен кодекс.
Ако им беше хвърлил само един бегъл поглед, щеше да разбере, че за 14 години евроинтеграция и 25 години преход в нашата страна почти нищо положително не се бе променило по отношение на корупцията и организираната престъпност, които неслучайно тревожеха така силно Европа.
Марк Грей обаче не разполагаше в служебната си библиотека с тези два бестселъра на съвременна България и затова бе така любезен в оценката за развитието на държавата ни.
Но как да съдиш говорителя на Еврокомисията? Като един нормален европейски гражданин дори и в най-смелите си кошмари той не би допуснал, че е възможно тефтерче на, да се изразим крайно меко, криминално съмнителен ромски цар, което уличава куп корумпирани полицаи, митничари, данъчни и политици, да се подхвърля три години между различни спецслужби и да не дава старт на едно голямо изобличаващо разследване.
Тъй като не разполагаше и с проекта за промени в НК, Марк Грей нямаше как да знае, че чиновниците и управляващите в България просто нямат никакво желание да се борят с корупцията, тъй като тя от години е едно наложило се статукво, неизменна част от което бяха самите те.
Въобще, ако в Еврокомисията бяха прочели новия НК, илюзиите им за прогрес в правораздаването в нашата страна щяха да рухнат за миг. Там много ясно бе заявено, че в България да вземаш подкупи като държавен служител не само е приемлив всекидневен акт, но и всеки опит корумпираният служител да бъде уличен е брутално париран от специално приети за това нови текстове в закона.
По същия начин мерки бяха предприети и срещу минималните успехи в битката срещу организираната престъпност. Една от малкото законови промени, която донесе положителни резултати в последните години срещу мафията в нашата страна, бе разследването на организирани престъпни групи.
Стотици бандити бяха осъдени по тези нови наказателни текстове. Законът се прилагаше така успешно, че мафиотите все по-често сами искаха споразумения по тези дела и макар и за по-кратко, бързо влизаха в затвора. Е, нямаше как българският чиновник да не удари и по този успех на българското правораздаване - и ето в новия проект наказанията по същите текстове бяха моментално намалени наполовина.
Марк Грей не знаеше също така, че пак в този НК, който българските чиновници поправяха вече цели 25 години, почти винаги в интерес на защитниците на мафията, целостта на българското дърво се оказа три пъти по-ценна от живота на българския гражданин.
В Еврокомисията нямаше как да предположат, че една голяма група експерти бяха измислили толкова много като количество и качество глупости и абсурди в този наказателен закон, че той в крайна сметка изглеждаше като написан едновременно от Харолд Пинтър, Йонеско, Бекет и Кафка.
С малката, но съществена разлика, че тук липсваше стил и идея и пиесата щеше да носи името "Наказателен закон" и да се поставя не в театъра, а в Съдебната палата. И да решава всеки ден човешки съдби в тази страна, която продължава да се управлява с методите от тефтерчето на Цар Киро.