Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Въпреки че в момента са във вътрешна агония, зелените партии в страните от Европейския съюз имат сериозни успехи в последното десетилетие.
В Германия например в лицето на Йошка Фишер те имаха вицеканцлер и външен министър, както и председател на Съвета на ЕС. Във Финландия и Франция участват в правителствената коалиция. В някои региони на Белгия са в управлението, в други - в опозиция, но остават представени във властта.
Въпреки че в последните години губят позиции в много държави на Стария континент, зелените са известни с това, че могат да предизвикат за минути буря дори в чаша с вода. Точно техни евродепутати например сразиха на изслушването през 2010 г. в Европарламента некомпетентната Румяна Желева и отрязаха кандидатурата за еврокомисар, за да спестят на българите голям бъдещ резил от присъствието на европейската политическа сцена.
Защо обаче българските зелени нямат шанс да представляват партията си в Европарламента, дори и да боядисат всички паметници в София и страната след този пред централата на БСП?
Първо, те най-вероятно не са анализирали достатъчно искрено потенциала на избирателите си през успехите на партията на последните два парламентарни вота. И при двете участия зелените не успяха да прескочат скромните 0,5 процента. Очевидно е, че пътят е друг.
Второ, сигурно не са тълкували достатъчно дълбоко нагласите на европейците да гласуват за екопартии. В средиземноморските страни, които са с манталитет, близък до българския, зелените са с много скромен капацитет - близък до постиженията на нашите.
А държавите, в които те са успешни, като Германия, Холандия, Франция, Финландия винаги управляват в коалиция. Зелените никога в Европа не са печелили избори сами, защото не се асоциират достатъчно силно с традиционните ценности и желания на населението. Ето например в Германия екологичната партия буквално изгуби половината си гласоподаватели само за миг, когато неблагоразумно предложи забрана на вурстчетата в столовете за храна в страната в един ден от седмицата.
Извън всяко съмнение е, че избирателите на българските зелени искат избраниците им да влязат в Народното събрание, защото тази позиция им дава много повече инструменти да защитават интересите им. А откъдето и да го погледнем, шансът на екологичните организации да прескочат парламентарната бариера е само при явяване на избори в коалиция.
И в този смисъл едва ли има по-подходяща формация за тях от сравнително запазения от "тежестите на прехода" Реформаторски блок. Със сигурност точно тази коалиция е ракетата носител, която може да ги изведе в твърде далечната за тях орбита на българския парламентаризъм.
Защо обаче, вместо да работят с реформаторите, зелените боядисват бронзови партизани пред "Позитано" 20? Сигурно смятат, че са на върха на уличното недоволство и яхнали вълната на протестите, ще вдигнат рязко броя на гласоподавателите зад гърба си.
Грешка... Това няма да се случи.
Зелените в България няма да спечелят от подобни провокации. Дори липсва оригиналност: веднъж боядисване на паметник - окей, втори път - става, но при третия независимо дали са партизани, съветски войници, или някакви други герои - вече лъха на безпомощност на посланието.
Зелените печелят симпатии, когато се борят за парк "Странджа", когато ограничават ГМО и постигат мораториум върху добиването на шистов газ - все конкретни каузи, свързани с основните им принципи и разбирания.
Всичко останало е пилеене на енергия.

Коментара ()

Вашият коментар