Никой в Европа и Америка няма да ни повярва, че когато сме изправени пред толкова критични ситуации, политиците ни могат да се държат като обикновени хейтъри. Да пробват да яхнат протестите точно когато сме застрашени от хуманитарна криза заради бежанците от Сирия, когато не е ясно какви кримиелементи влизат у нас под прикритието на бягащи от бомбите в Дамаск, когато може да се наложи да вземем трудното решение на чия страна да бъдем във военния конфликт, когато цените на петрола растат и могат да издънят и без това отънелия ни бюджет.
Това наистина само у нас може да се случи. Обикновено политиците в развитите западни държави в подобни моменти се обединяват. Партийните дрязги са едно, но да се изкара нацията от трудна ситуация е въпрос, който не се дискутира.
У нас е обратното от началото на прехода насам. От всяка кризисна ситуация опозицията гледа да извлече дивиденти и да удари управляващите. Без изобщо да й пука, че всички можем да идем по дяволите.
Защо икономистите от опозицията не предложиха свои варианти за действие? Защо нямат сценарии какво да правим, ако цената на петрола продължи да расте? Защо с всичко това трябва да се занимава само правителството?
Най-тъпото е, че точно сега управляващите договарят приоритетните области за финансиране с ЕС. Тоест за какво да се изразходват близо 15-те млрд. евро за следващия 7-годишен период. БСП направи жест и подаде ръка на опозицията, като предложи декларация по националните приоритети - възстановяване на икономиката, преодоляване на неграмотността и демографския взрив, борба с монополите. Кой може да е срещу всичко това?
Защо парите от ЕС да не се насочат приоритетно в тези сфери, които са важни не за нещо друго, а за оцеляването на нацията и за поддържането на някакъв нормален жизнен стандарт?
Жалко. Опозицията можеше поне веднъж да ни изненада с джентълменско поведение. Поне да бе предложила други приоритети. Каквито и да са. А не да се държат като хейтъри, които протестиращите вече мразят.