Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Кристина Спасова
Кристина Спасова

26-годишната PR специалистка, нашумяла покрай скъпата фейсбук страница на Министерство на земеделието и която изскочи от скандалните записи между Мирослав Найденов, Бойко Борисов и прокурора Николай Кокинов, за първи път реши да проговори пред "168 часа".

 

- Г-жо Спасова, защо проектът ви за фейсбук страницата на Програмата за развитие на селските райони все още се води текущ?
-
Защото е изпълнен и отчетен, но не е платен. В такова текущо състояние има безкрайно много проекти. Това е принципен проблем в държавата - едни хора работят, докато определени администратори им пречат. Администрацията не реагира адекватно на темповете на бизнеса. Не може да си изработил един проект преди 6 месеца и да не ти е платено. Никой не си задава въпроса как се плаща на експерти, как се дават заплати, осигуровки, как се покриват останалите разходи по проекта. Ако целта е да се съживи бизнесът, то защо първата крачка не я направи администрацията?
- Стойността на обществената поръчка бе 47 хил. лв. От тази сума каква част ви бе изплатена?
- До момента сме получили само 15 хил. лв.
- Каква беше целта на тази фейсбук страница и не е ли твърде скъпа за 47 хил. лв.?
- Идеята е фейсбук да бъде средство, чрез което експертите да стигнат до бенефициентите без оглед на мястото и времето. Тя се обслужва от специалисти по различните мерки на програмата. Те дават съвети на младите фермери как да кандидатстват. Или какво да правят, ако искат да си купят трактор по 121-а мярка, да си преструктурират стопанството и т.н. Дали експертите ще направят това на семинар, или от компютъра си, хонорарът им е един и същ. Стойността на тази фейсбук страница се формира от експертите,
които я обезпечаваха. Създаде се усещането, че тези средства са дадени за една обикновена фейсбук страница, която би струвала 1000 лв., но смисълът й е друг - имахме 9 души експерти. Фермерът задава своя въпрос, специалистите до 2 часа му даваха отговор. И той трябва да е обоснован, защото ние носим отговорност пред бенефициентите, които впоследствие подават своите документи в Държавен фонд "Земеделие".
- Експертите ви външни ли бяха за министерството на земеделието?
- Да, от различни направления. Бенефициентите имат принципни въпроси, например дали могат да кандидатстват по определена мярка, дали могат да вземат пари, и ние ги насочвахме. Основният пакет нормативни документи, свързани с програмата, са 9-10 тома. Общо около 20 хил. страници, с които човек трябва да се запознае, ако иска да е бенефициент. Помислете колко време ще му отнеме, за да ги прегледа. Затова много по-лесно е да седне на компютъра и да попита специалистите, като получи отговор в рамките на няколко часа, за да реши своя проблем. Къде един човек от Кърджалийско например може да намери подходящи специалисти по въпроса, който го вълнува? В интернет става най-лесно и най-бързо.
Целта на фейсбук страницата бе да стигнем и до младите фермери, те са топ приоритетът на цяла Европа. В наредбата дори е записано, че кандидатите трябва да са до 40 години? Къде да ги намерим тези хора? Младите са в интернет и във фейсбук.
- Има критики, че страницата се посещава от малък брой фермери.
- Не е необходимо да са много. Тя трябва да стигне до бенефициентите - в момента са над 3 хил. души, като въпроси се получават и от много други потребители, които изпращат съобщения. Потребителите на страницата са с конкретни интереси към програмата. Това са хиляди активни бенефициенти, които всеки ден питат и ние всеки ден сме отговаряли.

Цялото интервю четете в новия брой на в. "168 часа"