Над 1 млрд. лева годишно губи държавата от обществени поръчки с корупционен риск. Сумата е горе-долу колкото годишния бюджет на МВР. И на Министерство на отбраната. 1 млрд. лв. са достатъчни, за да се повишат пенсиите с 10%. Или да се повиши бюджетът за здравеопазване с една трета.
"В нашите анализи установихме около 600 слаби места при провеждането на процедурите - каза пред "168 часа" и.д. директорът на БОРКОР Елеонора Николова. - Изследвайки целия обем обществени поръчки за периода 2008-2012 г., можем да кажем, че при 20% от тях проследяваме възможности за корупционни действия и прояви."
По данни на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност към МС за този период са възложени 81 847 обществени поръчки. Общата им стойност е малко над 31 млрд. лв. "Средногодишно се провеждат 16 369 поръчки, като
през тях се разпределят
по 6,3 млрд лв.
При 20% от тях ние установяваме корупционен риск. Не можем да се произнесем, че има корупция, защото все пак това е работа на разследващите органи", уточни Николова.
Така се получава, че за тези пет години може да е имало корупционни схеми при поръчки на стойност около 6 млрд. лв. Което е близо една четвърт от годишния бюджет на страната. Спецанализът стига до още един стряскащ извод.
"95% от тежестта в една процедура по Закона за обществените поръчки е административна - казва Николова. - Нашият извод е, че при 4 до 5 млрд. лв. годишно, които се разпределят чрез поръчки, повече от 1 млрд. се отклонява. Не работи за обществото. Оказва се, че тази огромна сума е погълната от административни такси по ведомства, съдилища, от различни тежести и материални натоварвания плюс корупционни практики, които проследяваме. На практика тези суми изобщо не влизат в реалната икономика."
Анализът на БОРКОР показва, че покрай тези неприемливи практики
търгове се печелят и от съмнителни фирми без квалификация
за определени специфични дейности.
"Проследихме обществени поръчки, при които проектите за водни цикли отиват в компании, които се занимават с внос и износ на употребявани коли", казва Николова. Тя отказва да каже от кои градове са те: "Избягваме да посочваме конкретни случаи, защото не сме разследващ орган. Само ще допълня, че нашите анализатори проследиха и значителен брой случаи, отразени в медиите. Сигналите за изкривени обществени поръчки са били анализирани в рамките на т. нар. "анализ на конкретни случаи". Ние сме аналитичен център, който установява слаби места (портали на корупция) и разработва ефективни мерки за тяхното неутрализиране или поставяне под ефективен контрол."
Обикновено когато фирми с несвойствена дейност печелят сложни обществени поръчки, се оказва, че това са консорциуми, регистрирани дни преди решението на възложителя.

Цялото разследване четете в новия брой на в. "168 часа"