34-годишният Димитър Кънчев беше задържан следобед на 29 май в София, за да излежи 18-годишна присъда за убийството на баща си Николай, доведената си майка Миглена и 4-годишния си брат Николай. Присъдата му бе потвърдена от Върховния касационен съд цели 16 години след бруталното престъпление.
Процесът за тройното убийство в софийския кв. Гео Милев мина през общо 10 състава на три съдебни инстанции. Димитър беше оправдан 5 пъти, като Върховният съд връщаше делото за ново разглеждане.
Веднага след убийството Кънчев направи пълни самопризнания как е застрелял баща си и майка си, а след това е заклал с кухненски нож малкото си братче след пореден скандал, защото крадял пари от портфейлите на родителите си, за да ги проиграва на игрални машини.
Кънчев разказа за убийствата с подробности, които може да знае само убиецът. Освен това заведе криминалистите до контейнер за смет в квартала, където бе изхвърлил вещи, свързани с престъплението. По ръцете му бе открит барутен нагар заради стрелбата. По ръкавиците, с които стрелял, негово ДНК. В съда обаче младежът заяви, че е излъгал заради полицейско насилие. Съдиите пък се хванаха за множество формални грешки на разследването: неподписани от всички и по реда протоколи от огледи, поемни лица (свидетели на това как Димитър вади уличаващите го предмети от кофа със смет), които не помнят какво точно са видели...
Последва серия от оневиняващи присъди до май 2011 г., когато Апелативният съд му даде 18 г. затвор, които върховните съдии потвърдиха 2 години по-късно. От деня на убийството обаче минаха цели 16 години, което превърна делото в негативен пример за правораздаването в България.
Четете какво мислят за окончателната присъда адвокатът на Димитър Кънчев Слави Димитров, братът на доведената му майка Георги Лазаров и баба му Стойка Понева.

ИНТЕРВЮ

Георги Лазаров, брат на застреляната Миглена Кънчева: Димитър уби и отвори рана в сърцата ни, съдиите я държаха отворена 17 години

- Ако Димитър Кънчев отвори в сърцата ни толкова огромна рана, като уби майка си, баща си и малкото си братче, то българският съд почти 17 години я поддържа отворена. Как няма да има мутри в България, когато няма правосъдие?!
- Убиецът сам по себе си е извършил тежко престъпление. Но какво направи съдът... Искам да ви покажа първо една снимка (Георги Лазаров я държи на снимката - бел. авт.). Показвам я за първи път. Тя е на малкото братче Николай, заклан от Димитър Кънчев, след като убива майка си и баща си. Снимката е направена в детската градина, когато той става на 4 годинки - точно два месеца преди тройното убийство.
Това е снимката, която не можа да трогне толкова съдийски състави. Интересно е, че във всичките тези съдийски състави имаше само двама мъже. Толкова интересно е това... Надявах се, че жените ще са по-чувствителни, по-съпричастни. Но, няма такова нещо.
Това са едни анонимни магистрати. След като ние събираме така старателно доказателства, прави го и защитата на Димитър Кънчев. Това ни коства много усилия. И накрая получаваме един лист, в който анонимно е казано: "Това приемам. Онова не приемам."
- Защо анонимно. Съдебните състави са ясни?
- Лично аз имам огромни съображения срещу професионализма, интелекта и морала на тези съдебни състави. Първият апелативен състав се подписват абсолютно единодушно, без нито едно мнение против, че няма достатъчно доказателства срещу убиеца.
Добре, но защо с абсолютно същите доказателства друг съдебен състав излезе с решение, че Димитър е убиецът и още един състав, вече окончателно на Върховния касационен съд, потвърди това решение.
Да не говорим, че имахме 4 състава на Апелативния съд, които вземаха наготово оневиняващото Димитър решение и го преписваха директно, без да влагат нито творчество, нито нов анализ на фактите по делото. Тези решения бяха присъщи по-скоро на слаби студенти, които преписват реферати, отколкото на магистрати, при това апелативни.
И това е така, защото тези магистрати нямат коректив. Нямат пред никого морално задължение. Над тях е само Господ.
Същата работа е и със следователите, които бяха направили толкова грешки по това дело. Но по нашето законодателство никой не преследва следователя, който умишлено или по некадърност допуска грешки по едно дело и на практика го проваля. Следователят, както и съдията не дължат обяснения никому.
Когато излезе оправдателната присъда на Димитър, всички бяхме като ударени с мокър парцал. Оказа се, че следователите бяха толкова убедени във вината на Димитър, че не бяха приложили всички събрани срещу него доказателства. Съдът отхвърли част от тях като негодни и Димитър бе оправдан.
- Да, но ставаше въпрос не за преки доказателства срещу него, а за формалности. Дали протоколът е бил подписан от всички участници в огледа. Как са намерени поемните лица, когато Димитър води криминалистите до кофа за боклук, където е изхвърлил вещи, свързани с убийството.
Ставаше въпрос за процесуални грешки. Въпросът е трябва ли съдиите да бъдат такива буквояди? Да си затварят очите за факти и да се вторачват в подобни неща?
- Точно дотук исках да стигнем. Да, има формални нарушения. Но с тях ли се изчерпват възможностите да се достигне до истината? В крайна сметка в съда се провежда възивно съдебно следствие, което има дори много повече правомощия - да назначава експертизи, да призовава свидетели и т.н.
За адвокатите пък можем да отворим съвсем отделна глава. Те са ужасни по природа.

Цялото интервю четете в новия брой на в. "168 часа"