Когато през 18 век великият руски пълководец Александър Суворов е изрекъл знаменитата фраза, че военните артелчици трябва да бъдат разстрелвани на всеки 6 месеца, той със сигурност не е чувал нищо за българските главни архитекти, за дирекциите за строителен контрол и за архитектура и градоустройство.
Ако бе дори и минимално информиран за тях, генералисимусът, който няма загуба на бойното поле за цели 52 години служба, със сигурност щеше да препоръча групови разстрели на всяка втора седмица.
Сигурно само с армейски части и тактика може да се парира корупцията и наглостта в контрола върху строителния бизнес у нас, който за 20 години превърна Черноморието ни (и не само него) в голяма бетонна площадка.
Последната плоча, излята ударно в археологически резерват Яйлата, е върхово постижение в тази грозна класация, което бие по амбиция дори първия частен остров в Несебър и митничарското село в чашката на язовир Ивайловград. Тази акция, стартирана тихомълком, докато цялата държава бе заета с избори, показва много ясно параметрите на стоителния контрол в България.
Мястото, където двама братя от Генерал Тошево, решават да си построят вила с големината на минимол, е на скалите на самия бряг в археологичния резерват, но и в екомрежа "Натура 2000" - в местните защитени зони "Калиакра" за дивите птици, както и "комплекс Калиакра" за местообитанията.
По просто казано, това е тройно забранено за строителство място. Което явно амбицира тройно братята и те още през 2007 г. се сдобиват от строителната инспекция с разрешително за "Възстановяване на покривна конструкция и зидария" на рибарска хижа.
На това място обаче няма никаква хижа от вече повече от 40 години. Това обаче не може да бъде пречка за един главен архитект - този на Каварна, който четири години по-късно се подписва под разрешение за "Основен ремонт и реконструкция за възстановяване на рибарска хижа с навес".
Днес двамата братя с висок морален и екостатус имат абсолютно всички необходими разрешителни за строеж на това абсолютно забранено за целта място. Като хиляди други навсякъде из страната.
Сигурно е, че нито специалистът от строителната инспекция, нито главният архитект на Каварна някога са били на мястото. Те или са допуснали груба грешка, издавайки разрешителните, или са действали абсолютно целенасочено под въздействието на някакъв страничен стимул от страна на братята.
Този тип въздействие е двигателят на незаконното строителство. Даването на подкупи, разбира се, става тайно, със съгласието на двете страни. Но само един поглед върху строителството в последните 23 години прекрасно илюстрира бруталната корупция в този бранш.
Особено по време на икономическия възход преди кризата. В тези бурни години вероятно във всеки един работен ден някъде в страната държавен служител е вземал пари под масата, за да разреши незаконен строеж в градинка между блокове, за да узакони мутробароков мегахотел на брега на морето, за да подпише вдигането на 8 етажа, вместо 4, за да даде право на 100 процента застрояване на парцела без един квадратен метър за озеленяване, за да позволи изливане на бетон върху национални паркове, пясъчни дюни и резервати.
Дали не е време след Костинбродските бюлетини прокуратурата да се концентрира и върху незаконното строителство. Нейни клиенти трябва да бъдат не само чиновниците в строителния контрол, но и депутати и цели правителства, които в интерес на олигарсите и мафията променяха дори и закони, за да узаконят този грозен бизнес.