• Продуцентите на лентата издирват трескаво кой е записал някога песента "Ой, девойче". Намират Ив Моро - отдаден посланик на българските фолклорни танци, малко преди да си отиде

60-те години на миналия век. Няма интернет, няма смарттелефони, никой дори не подозира, че би могло някога да има фейсбук, инстаграм и скайп. Канадският тийнейджър Ив е силно запален аматьор в радиолюбителството. Един ден чрез този метод на комуникация се запознава с българка. Двамата стават приятели, а Ив започва междувременно да слуша често радио "София", като така за първи път чува български език и музика. По това време освен всичко една от развлекателните дейности, които добиват популярност в Северна Америка, е международният фолклорен танц. Младежът се докосва до култура от цял свят, но е особено привлечен от музиката, мелодиите и ритмите от Балканите. Иска да знае повече за тях. Неговата българска приятелка допълнително разпалва интереса му с разкази за своята родина, която той е все по-изкушен да посети. И така до деня, в който Ив Моро, вече на 18 години, за първи път пътува до България през 1966 г. година. Това е само началото, защото през следващите десетилетия той се връща отново и отново, за да изучава нашите народни танци и в крайна сметка да се превърне в един от най-изявените познавачи и посланици на българския фолклор в Северна Америка и по целия свят.

Ив Моро умира в началото на септември 2023 г., но в последните си дни успява да заключи любовта си към България с един последен жест - дава необходимия финал на игралния филм "Чума". Но ще стигнем и дотам...

Пристигайки у нас, той е очарован от голямото разнообразие на фолклора в страната.

"Когато слушаше българска музика и песни, той се вълнуваше по начин, който не можеше да опише. Тази музика говореше директно на сърцето му - разказва Кетрин Моро, дъщеря на Ив. - Когато през 1969 г. получава стипендия от българското правителство за изучаване на български фолклор, му предлагат стаж в Българския народен ансамбъл. Но това, което той искаше, беше да пътува до всеки регион, в селата, за да събира песни, музика и танци от селяните. Той имаше хиляди часове записи. А тези танци, които научи, бяха голяма част от репертоара му. Разбира се, преподавал е и танци, създадени от хореографи, но винаги е държал на автентичността. За него беше важно да предаде същността на местата и хората, които танцуват по различен начин в своите села. И неговите ученици после го оцениха. Това ги накара да пътуват и да разберат културата като цяло, не само танцовите стъпки. Това е част от причината да накара и други хора да обичат България.

Мисля, че на него му харесваше, че тези танци често са обединяващи. Стари и млади, добри танцьори или не - всички можеха да танцуват заедно, като се хванат за ръце."

Ив няма любимо място у нас, но чувства голяма връзка и афинитет към танците и стила от Добруджа. Би харесал всяко място в България с добра храна, хубава музика и приятни хора, сигурна е неговата вдовица Франс Моро.

Балканските народни танци и всичко около тях са единствената му кариера. Започва да преподава на 19 години. Освен че е отдаден на работата си като хореограф, той също така събира данни, продуцира български музикални албуми, изнася семинари и конференции, организира тематични събития с голям успех - като традиционното отбелязване на Лазаровден, което Ив започва в Монреал.

Работи до самия край на живота си. През май 2023 г., 4 месеца преди да почине, той преподава в Япония, където има федерация, обединяваща стотици експерти, посветили се на българските танци от 70-те години на миналия век. А именно канадецът Ив, а не някой българин, е първият, който въвежда нашенските хора́ и народни ритми в Япония.

Моро е толкова уникален познавач на българската фолклорна култура, че дори веднъж, когато влиза в един магазин в София и пита продавачката за най-добрия запис, който може да му препоръча, тя, без да подозира, му предлага "невероятна компилация". Носи му "Български народни танци" - запис, който той е продуцирал, а мнозина наричат "червения албум".

Естествено, у нас Моро има много приятели. При първия си престой за една година в България (1969) отсяда при семейство Тракийски (Стефан, Аделина и Елмира). Постепенно се запознава с влиятелни лица от света на народния танц като Филип Кутев, Райна Кацарова и Манол Тодоров. През годините Ив се превръща в ориентир за хора, които се местят в Северна Америка, и още повече за такива, които са били танцьори, учители по танци и музиканти. Всички му се обаждат за контакти, съвет или просто разговор.

През 1979 г. България го награждава с орден "Кирил и Методий I степен" за дейността му по популяризирането на българската народна култура в Северна Америка, а през 2008 г. е удостоен и с Президентски медал от Георги Първанов за своя принос. Последното пътуване на Ив до България е през 2018 г. Тогава дъщеря му живее във Виена и цялото семейство си организира среща в София.

Стотици хора от цял свят (Япония, Бразилия, Германия, Турция, САЩ, Италия, България и т.н.) разказват как Ив е повлиял на живота им като човек, който е бил добър в изграждането на мостове - обединяването на хората чрез музика и танци.

Ив има толкова много плочи, книги, инструменти, костюми, музикални записи, архивни снимки и справочни документи за България, че къщата му е почти като библиотека, в която някои хора отиват да правят проучвания.

Не е изненадващо, че продуцентите на филма "Чума" стигат до Моро в трескавото си търсене на правата за уникалната песен "Ой, девойче", която искат да увенчае финала на драмата, вдъхновена от разказа "През чумавото" на Йордан Йовков.

Режисьорът Иван Владимиров случайно намира песента и я използва още в първия вариант на монтажа. Обикновено в последвалите етапи много неща се променят, но този път още от първия момент всички от екипа са категорични, че това е финалът. Оттогава те пускат песента на много български фолклористи, но никой не може да каже кой е направил записа и къде да се търсят правата. В един момент ги връхлита притеснението, че ще трябва да се откажат от песента. И точно тогава откриват най-важния човек - Ив Моро. Буквално дни преди да почине.

"Той вече беше много болен, когато чу за филма и научи, че екипът иска да използва един от неговите записи - разказва дъщеря му. - Беше много, много горд..."

Със сигурност Ив Моро щеше да е щастлив да види готовия филм, но животът не му даде този шанс. Пет месеца преди премиерата на "Чума" идва финалът на неговата житейска песен, която се оказа толкова силно свързана с България.

Филмът на режисьора Иван Владимиров тръгва в кината в цялата страна от 19 януари.