Не сме свикнали да пеем под ударите на милиционерските палки! - така Данчо Караджов спира фаталния концерт в претъпканата зала „Изгрев” в Бургас

Това му носи 20-годишна политическа присъда, с която се разминава, и 1 година наказание – изземват всички плочи на групата, спират записите им

На 7 декември в зала 1 на НДК с голям концерт рок групата „Сигнал“ ще отбележи 45-годишнината си на сцена. Те се навършиха още на 1 юни, но събитието ще се подготвя в следващите няколко месеца, защото няма да бъде обикновено. То ще бъде с участието на русенската филхармония с диригент маестро Димитър Косев. По този повод пред „24 часа – 168 истории“ фронтменът на „Сигнал“ Йордан Караджов разказа за създаването на бандата и различните трудности, през които са миналите през годините досега.

- Г-н Караджов, как решихте да създадете група „Сигнал“?

- Трима музиканти от друга легендарна българска група - „Златни струни“, се отделихме и решихме да направим нова банда, но без да знаем точно какво ще се случи. Излязохме от много успешна група, на която залите се пръскаха. Имаше невероятен интерес. Ние като част от „Златни струни“ сме създатели на единствената рок опера в България – „Легенда за тракийското съкровище“, но се появиха проблеми с бандата. Тя се състоеше от братя Мишеви и тримата, които се отделихме: Христо Ламбрев – пиано, Румен Спасов - бас китара, и аз - акустична китара и основен певец. В един момент разбрахме, че „Златни струни“ няма да съществува повече, за съжаление, защото

медиите не искаха да пускат нашите парчета

Песните бяха много твърди. Затова се разделихме с тях.

Един ден нашият мениджър Стефан Широков ни донесе текст, наречен „Любов“. Аз написах песен по него. Това бе първата ни песен и за наш успех тя се превърна в моментален хит на групата. Така се разбра, че се е родила нова банда в българския рок – „Сигнал“. След това излязоха много хитове, които до ден днешен поддържат интереса на почитателите ни.

- Година след създаването на „Сигнал“ издавате и първия си албум, нали?

- Да, нарича се „Вечен кръстопът“, но феновете го кръстиха „Мина и Лора“, може би заради героините на Яворов, не знам. Но този албум излезе в пословичен тираж за българския стандарт – над 320 хил. копия. Ние се гордеем с този наш първи рекорд. Впоследствие вече всички албуми, които „Балкантон“ продаваше в магазините си, имаха невероятен успех.

- Вие оставате единственият, който е сред основателите на групата. Другите членове я напускат.

- И барабанистът ни Владо Захариев. Всъщност той дойде една година след като групата бе направена. Наш първи барабанист беше Жоро Кокаланов.

- Можем ли да кажем, че вие сте моторът на групата – човекът, който я движи и вдъхновява?

- Нескромно ще прозвучи, но е точно така. Всички идеи за групата са мое дело, всички песни, които съм написал за „Сигнал“, са мое дело. Въпреки че бившият пианист Христо Ламбрев непрестанно се бърка там, където не му е работа, и казва, че той ги е написал, но това са абсолютни глупости. И аз ги опровергавам.

- Вие смятахте ли в онези години, че „Сигнал“ ще бъде толкова успешна дори и днес? Хитове, които сте създали тогава, се слушат и сега.

- Не. Много смело ще бъде да кажа – да, ние сме пророци. Аз затова казах, че разделяйки се със „Златни струни“, ние не знаехме какво ще се случи. Може би самите песни, които създадохме, уцелиха времето, уцелиха публиката. Аз

никога няма да забравя 13 и 14 април 1979 г. – първите ни концерти

Те бяха заедно с Данчо Георгиев – Стълбицата. Всъщност той пусна „Любов“ през лятото на 1978 г. по „Музикална стълбица“. Имаше някъде по около 9000 човека и през двете вечери. Тогава ни щракна, че нещо се случва и явно ще имаме успех напред в годините с това, което правим. Много е приятно, без да очакваш нищо, да получиш един ракетен старт на групата.

- Имало ли е случаи, в които ваши концерти са били спирани, а песни забранявани по време на комунистическия режим у нас?

- Ооо, разбира се. Бих казал, че ние сме най-наказваната група тогава. Най-тежък беше скандалът на 10 февруари 1982 г. в Бургас. Тогава имаше около 4000 души в зала „Изгрев“ при капацитет 800 човека. Нямаше как да не се получи нещо между публиката и милиционерите. Когато започнахме концерта, а на него имаше предимно деца – много млади хора, охраната от милицията, която трябваше да пази реда, започна да бие почитателите ни. Едно момиче припадна и аз спрях концерта и казах: „Не сме свикнали да пеем под ударите на милиционерски палки“. И заради това мое изказване ни отрязаха главите на следващия ден. Забраниха ни напълно. Говореше се, че ще е за вечни времена и „Сигнал“ повече няма да съществува. Иззеха всички плочи от магазините, спряха записите по телевизията и радиото. Даже дотам се стигна, че Тошко Колев имаше едно парче, в което пееше: „Нямаше група „Сигнал“, нямаше каскади“, и по някакъв начин бяха изтрили думата „Сигнал“ да не се чува. Представете си докъде бяха стигнали тези ненормалници.

- Колко време продължи забраната?

- Благодарение на подполковник Нанов - юрисконсулт от Министерството на вътрешните работи, забраната беше една година. Ние бяхме забранени и не се появявахме никъде, не пеехме. Всичко друго можехме да работим, но не и това. За моя голяма радост по това време се роди дъщеря ми Лора, така че едно лошо, друго добро.

Първият концерт след падането на наказанието беше на 1 декември 1982 г., когато ни „пуснаха“ на участие. Лора се роди 2 дни по-късно - на 3 декември.

Междувременно сме наказвани по 6 - 7 месеца, защото например

сме били с дълги коси, широки панталони или остри обувки

Това беше и преди 1982 г., и след това. Каквото не се харесваше на някой идиот, се сигнализираше, че ние не отговаряме на идеологията на социализма, и моментално ни наказваха. Преживели сме уникални неща, които не граничат със здравия разум. Живеехме в такива странни времена. Някъде около 3 - 4 години след големия скандал в Бургас, на нашите концерти започнаха винаги да идват хора от Държавна сигурност, които наблюдаваха какво се случва и какво аз ще кажа. Просто хората с костюмите си личаха, не можеше да ги сбъркаш.

- Не бяхте ли наказан лично за това ваше изказване в Бургас?

- Да, но

на косъм отървах 20-годишна политическа присъда

за бунт срещу властта. Благодарение на този подполковник Нанов, който някак си в един момент ни оневини за това, което се е случило в зала „Изгрев“. Даже толкова сериозно беше поел ангажимента, че беше заминал за Бургас и бе спирал произволно случайни хора, за да пита дали са били на концерта и какво точно е казал Йордан Караджов. Аз му бях разказал всичко - като на адвокат или на лекар, както му се казва. Той ми помогна да се окажа на свобода отново.

- След падането на социализма промениха ли се нещата за „Сигнал“?

- В известен смисъл, да. Аз обичам да казвам, че демокрацията ни даде някаква свобода. Какво като напсуваш Бойко Борисов например, всичко отминава за няколко дни, докато в онези времена много здраво се пазеха хората от политическия елит. Може би се разминах с присъдата, защото случаят съвпадна с полските събития, които вече бяха започнали да рушат комунизма. Нашите бяха много настръхнали и ако някой нещо кажеше,

те бяха готови да го затрият в затвора или някой лагер.

Ние като група продължихме да работим, беше по-трудно да си намираш работа, защото „Концертна дирекция“, към която бяхме, я закриха. Оттогава до ден днешен нещата изглеждат по-апетитно, от гледна точка на това, че когато правиш нещо, изпитваш много по-голямо удоволствие, отколкото когато някой се грижи за теб. Всичко беше наред тогава, но ни даваха по 35 лв. хонорар и всичко прибираше държавата. Сега всеки си има цена и я договаря.

- Нямахте ли някакви поощрения, предвид че сте българската група с най-много концерти не само у нас, но и на световната сцена?

- Абсолютно. Да не кажа, че сме единствените. Имаме над 7000 излизания пред хора. Това е някакъв уникален рекорд, който дори понякога не се замисляме как сме го направили. Аз безкрайно обичам работата си и ако нямаше интерес от страна на почитателите, нямаше как да ги направим тези участия и концерти.

- Сега ви предстои празненството по случай 45 години на сцена. Давате ли си сметка за нещата, които сте пропуснали, докато сте работили? Изморени ли сте вече?

- Смело ще прозвучи, но не сме изморени. Аз вече съм близо на 72 г. и моите приятели ми се чудят как на тази възраст мога да имам такава енергия и заряд. Винаги се оправдавам с Мик Джагър, който е на 82 години. Шегувам се: „Погледнете го този дъртак какво прави, аз съм още млад“. Имаме сила и дано Господ да е с нас за още много години напред.

- Личи, че сте в перфектна форма, защото скоро бях на ваше участие. Изглеждате доста по-млад.

- Музиката ме зарежда и ми дава възможност да проповядвам това верую, което хората чакат от „Сигнал“.

- Какво си пожелавате от тук натам? Има ли нещо, за което мечтаете и още не сте изпълнили като музикант?

- За една малка България, мисля, че всичко сме постигнали. Това, че хората все още ни следват, показва, че това, което оставяме у тях, не е случайно. Това ни прави горди и готови да посрещаме нови предизвикателства. Но наистина за една малка България, за един безкрайно малък музикален пазар ние продължаваме да бъдем актуални. Хората, които ще дойдат на 7 декември, ще чуят музиката на „Сигнал“ по съвършено различен начин.