“Ах, морето” е написана за отрицателно време. Стефан Диомов запознава композитора Стефан Маринов и автора на стиховете Иван Ненков, които са готови с нея още в същия този ден. Случва се седмица преди предварителния конкурс “Бургас и морето” (1996-а).

“Без много думи Чечо - така му казвахме ние, седна зад пианото и изсвири три-четири пъти мелодията, която беше изплел носталгично някъде по чужбините”, казва Ненков.

Той записал мотива на репортерския си касетофон. Започнали да спорят за текста. Маринов искал да има стихове от рода: “Страшно дива и ревнива, но красива!”, а Ненков настоявал да бъде дует между мъж и жена.

Представял си господина като бряг, а дамата като вълна, която се стреми към него, и да се срещнат в припева. Диомов, който присъствал, също не одобрил тази идея.

Стигнало се до патова ситуация - никой не се съгласявал с идеята на другия. Затова Диомов и Маринов отишли да пият по една бира и заключили Ненков в студиото да мисли. Според него не защото му били ядосани и не защото го подозирали, че ще избяга, а за да го предпазят от многото напушени младежи, които обикаляли наоколо.

Написал 4 варианта на 4 листа, тъй като двамата композитори се позабавили. Като се върнали, го заварили с готови куплети и припев. Някой предлага заглавието да бъде “Късни плажове”, но Стефан Диомов казал, че завладяващата фраза от текста – “Ах, морето” е много по-подходяща. И наистина тя се превръща в неувяхващ хит.

Той е нещо като второто аз на Тони Димитрова. Колкото и песни да е изпяла след това, първата си остава запазената ѝ марка.

Нейната версия за това как е написана любимата на поколения българи мелодия е малко по-различна – че се е случило

на остров “Света

Анастасия” под

един чадър.

Краката на Иван Ненков останали извън сянката, понеже бил доста висок. Изгорели силно, докато мислели как да съчетаят думите и тоновете.

Тогава Стефан Диомов вече е открил таланта на Тони Димитрова, която денем работи като машинописка в общината в Бургас, а вечер пее в заведение край гарата. Тя обаче направо се уплашила, като ѝ казал, че ще участва на фестивала “Бургас и морето”. Но не отказала. Започнали репетициите и по нейните спомени композиторът имал много изисквания.

Държал на припева “а-а-а” да звучи като вълна, но не се получавало. Накрая измислили приемлив вариант за Тони Димитрова. На самия конкурс от притеснение тя го изпяла с няколко тона по-високо. Публиката изпаднала в екстаз и не разбрала грешката. При изпълнителката

дошли някои колеги

и я похвалили.

“Тогава полетях”,

спомня си тя. А днес се залива от смях, като гледа клиповете от онова свое участие. Облечена е с бяла риза с огромни ръкави, които развява на сцената. В онзи момент не може да повярва, че е взела трета награда - след нейните кумири Ева и Гого, които са първи, и Ваня Костова, която е втора. Цялата трепери от вълнение.

Да я поздрави лично идва кметът Йоан Костадинов, чиято служителка е била доскоро в общината. Той смайва бившата си подчинена, като ѝ казва, че това е най-хубавата песен, която е чул на фестивала. И така окрилява още повече певицата със специфичния глас.

“Тази песен ми е много скъпа. Благодаря, че ми се е случила. Можеше да е при друга певица”, добавя Димитрова.